Славия и ЦСКА изиграха много вълнуващо второ полувреме тази вечер, в което си вкараха пет гола. Двата тима предложиха много драма и зрелище, и общо взето подариха на всеки фен една страхотна футболна продукция. В крайна сметка гостите спечелиха с 3:2, но може би от този мач няма да се запомнят петте попадения, а една ужасяваща случка от първото му полувреме.

В 31-ата минута, в един типично футболен сблъсък, вратарят на Славия - Георги Петков се сблъска жестоко с нападателя на ЦСКА - Жорди Кайседо.

Виновни нямаше, двамата гледаха към топката и опитваха да я отиграят. Но получилият се инцидент се оказа изключително тежък за ветерана Петков. А 22 дни преди 46-ия си рожден ден, той днес подобри собствения си рекорд за най-възрастен играч в елита ни.

Със сигурност неприятен рекорден мач, който се надвяваме да не се окаже и последен за Петков след ужасяващия сблъсък.

Вратарят падна безжизнено на терена. Неговите съотборници панически ръкомахаха към медицинските екипи, които за щастие реагираха бързо и поне временно стабилизираха състоянието на играча. Около лекарите на Славия бяха и тези на ЦСКА, които също бяха готови да помогнат.

Нормална лекарска реакция, каквато трябва и да бъде във всяко едно отношение.

Но след тези ужасни мигове дойдоха куриозите, които колкото и на пръв поглед да изглеждат комични, всъщност са доста тревожни и илюстрират огромните проблеми, които българският футбол има.

И тук не говорим за проблеми с играчи, терени, финансиране, рефери и дори брой на чужденци, което всъщност бе така актуалната тема в последната седмица.

Тук говорим за възможността да се окаже спешна помощ на един професионален футболист в "елитната" ни футболна дивизия. Георги Петков очевидно бе в много тежко състояние. Той видимо се затрудняваше да диша, лекарите умишлено отказваха да го изправят, а телевизионните кадри наистина бяха смущаващи.

Добре познаваме Петков, който макар и известен с хитрите си номера за печелене на време през години, не е човекът, който би симулирал в подобна ситуация. А видът му наистина бе тревожен.

И така на стадион, който има лиценз за международен футбол, намиращ се в европейска столица, при това само на 10 минути от най-големите болници в страната, се сблъскваме с една тъжна, но и не непозната за България ситуация.

На терена влезе линейка с цел да откара Петков. Произведеното преди 31 години возило обаче отказа да отвори задната си врата, за да бъде натоварен пациентът.

И настана суматоха. Шофьорът търсеше някакви ключове да я отваря, а играчи на Славия в яростта си удряха, ритаха и опитваха да отворят със сила вратата.

След няколко минути драма и нервно обикалящи хора с ръце на главата, чудото се получи и линейката се отвори. Наложи се дребничкият на ръст футболист Ерол Дост да се промушва през предните седалки, за да успее да отвори вратата от вътрешната страна.

Георги Петков бе качен в нея и откаран в болница, където за щастие от чутото след мача, състоянието му е стабилно.

Вероятно видеото ще обиколи социалните мрежи и ще предизвика усмивки, но всъщност то само показва един много тревожен и пренебрегван детайл от родния футбол. На фона на всички други (доста при това) пренебрегвани неща.

Всъщност пригодени ли са стадионите у нас за спасяване на човешки живот, ако това се наложи?

През миналото лято целият свят бе разтърсен от драмата с Кристиан Ериксен, когато пред погледните на всички футболни фенове, в мач от най-високо ниво, един топ играч се свлече на терена.

Той получи сърдечен арест, оказа се, че за около пет минути е бил мъртъв, но днес Кристиан е добре, готви се за завръщане във футбола - при това в англисйката Висша лига.

Ужасната случка с него стана в Копенхаген, където лекарските щабове буквално го върнаха към живота, но те разполагаха с дефибрилатори, кислород и цялата нужна техника за нещо подобно. Нямаме съмнение, че лекарите на Славия, ЦСКА и всеки друг наш елитен клуб са чудесни професионалисти, но колко от тях всъщност имат нужната техника, за да спасят живот? И тук вината не е тяхна.

Тогава Ериксен бе изнесен от терена на "Паркен" в Копенхаген и откаран с хеликоптер в болница, а осем месеца по-късно, в друга европейска столица, една линейка отказа да отвори вратата си за друг професионален футболист.

За щастие проблемът с Георги Петков бе от друго естество, но той може да послужи за повдигането на много въпроси, защото никой мач, нито едно първенство или отбор не е застрахован от най-страшното. Това, което сполетя Ериксен - едно 29-годишно момче и професионален атлет на най-високото ниво на играта.

Днес говорим за Първа лига, говорим за мач в София, а представете си каква е ситуацията в аматьорския ни футбол.

Какъвто е шансът Жорди Кайседо и Георги Петков да се сблъскат нв мач от Първа лига, същата е вероятността това да се случи между две момчета от аматьорските ни групи.

А там ще има ли адекватен лекар, изобщо ще има ли линейка не само на терена, но и в градчето, където се играе мачът?

Може би преди правителството да отпуска милиони за стадиони, да спорим колко чужденци трябва да има в отборите и да обсъждаме решенията на ВАР, трябва да погледнем дали спортът у нас е пригоден да направи най-важното при необходимост (естествено, недай Боже да се налага) - да спаси човешки живот.

Снимка: Bulphoto