12:34 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Прокълнат ли е Отборът на Америка - 6-милиарден спортен динозавър и марка №1 в света?

Далас Каубойс е институция, която от 27 години е символ на провала

Снимка: Getty Images

Прокълнат ли е Отборът на Америка - 6-милиарден спортен динозавър и марка №1 в света?

Далас Каубойс е институция, която от 27 години е символ на провала

12:24 | 3 август 2022 | Редактор : Динко Гоцев 20 6501 Снимка: Getty Images

Сезонът в Националната футболна лига започва след около месец и историите преди него, както обикновено, са десетки, стотици... Да, това е спорт, който вълнува основно САЩ - ще си кажете. Но американският футбол вече има хиляди почитатели и у нас, а из Европа и света са десетки милиони.

Но тук думата не е за спорта американски футбол, как се хвърля топката, кой е рисийвър и кой - корнърбек. Искаме да ви разкажем историята на най-скъпата спортна марка в света. На един бранд, превърнал се в институция, надминал като популярност и оборот Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед, ЛА Лейкърс и всеки американски франчайз в баскетбола, бейзбола или хокея. И в НФЛ, която пък е най-скъпата и високо оценявана спортна лига в света, изпреварвайки Висшата лига на Англия по нашия си, европейски футбол.

Та, Далас Каубойс е клуб, оценен на около 6 милиарда долара. Невероятно, но факт. Това е организация, която прави най-големия оборот в света на спорта, построи първия милиарден стадион на планетата (струваше 1.3 милиарда долара) и изкарва пари "от всичко".

След купуването на Далас от Джери Джоунс за едва 180 милиона долара през 1989-а успехът на терена дойде почти веднага - трофеят в Супербоул бе спечелен през 1992, 1993 и 1995 г.

Джери Джоунс

Снимка: Getty Images

И след това... 27 години суша, та до днес.

Историята започва по-отдавна с един прякор, с който немного отбори в света могат да се гордеят. В страната, в която спортът е религия а спортният патриотизъм по градове и щати - начин на живот, още през 60-те години на миналия век Далас Каубойс получава прякор "Тийм Америка". Отборът на Америка. Най-популярният, най-гледаният по телевизията, най-обсъжданият, най-големият, казано накратко. Този, който постоянно е в новините.

Далас е култ по целия свят - вероятно първият тим по американски футбол, който излиза извън Северна Америка като глобален бранд. И ако започвате да гледате този спорт днес или сте се запознали с него някога през последното десетилетие, с основание ще се зачудите - какво пък толкова е специалното на Каубоите?

Те са институция. Далас е една от витрините на НФЛ, а мачовете обикновено са в тв прайм тайм, понеделник вечер или късен в неделя - защото са магнит за феновете все още. Въпреки че от 27 години не е стъпвал дори на финала Супербоул и само шест пъти за последните 12 години изобщо стигна плейофите, Отборът на Америка още си е такъв.

Джоунс пристигна и направи маркетингова революция. Но той изтръгна и душата на Далас - поне за това го обвиняват. И когато се търсят причините за провала, продължаващ вече близо три десетилетия, може би точно там е основната мишена. Собственикът управлява повече "Джери Джоунс Франчайз", отколкото Далас футболния отбор.

Наглед всички условия за победи на терена ги има. В тима обикновено има суперзвезди, някои от най-скъпоплатените играчи, силен отбор, отлични треньори по отделните линии и координатори.

Грандзиозният първи милиарден стадион в света - "AT&T Stadium"

Снимка: Getty Images

Отделно от това стадионът е произведение на изкуството със 105 хиляди места и малък град под него - с казина, кина, увеселителен парк и т.н. Машина, фабрика за пари! Паркирането за мач струва 60 долара, една бира не пада под 10 долара, а билетите... най-скъпите в лигата, естествено. Дори над тези на Лас Вегас и отборите от Ел Ей, а това си е постижение. Феновете плащат по няколкостотин долара, за да видят Отбора на Америка. И затова Каубойс (всъщност Джоунс) процъфтяват икономически.

Но защо се провалят на терена? Прокълнат ли е този отбор?

Да видим...

Прокоба може и да има. Даже не една, а три. В митологията (и социалните мрежи) се открояват поне толкова. От друга страна спортът не прощава такива грешки, каквито прави Джоунс в спортно-технически аспект. И тези на клуба в третирането на традициите и културата.

Да започнем от Джоунс, който принуди треньора Джими Джонсън да напусне. Историята е показателна. Двамата са бивши съотборници на колежанско ниво, а когато през 1989-а новият собственик дойде в Тексас, той моментално уволни треньора Ландри и взе Джонсън. Който пък моментално наложи взетия в драфта младок Трой Ейкмън за куотърбек (днес е митична фигура и коментатор на НФЛ), привлече легендарния Емет Смит (в Залата на славата също днес) и спечели три Супербоул титли за 5 години.

И когато се чакаше доминация за поне десетилетие, на партито след трофея от 1995-а, пийналият собственик произнесъл: "С този отбор, който създадох, познавам поне 500 треньори, които щяха да са шампиони. Не ми хвалете толкова Джими." Лошото е, че на метър от него бил журналист от местен вестник и думите на боса бяха в националните вестници ден по-късно.

Джонсън показа достойнство и подаде оставка. Ето ти я първата прокоба - тази на треньора.

Нататък с наставниците е комедия от грешки, независимо колко класа има по терена.

Прокоба №2 (хипотетична и мистична). Далас смени дома си през 2008 г., премействайки се от култовия и безкрайно обичан от феновете "Тексас Стейдиъм" на първия милиарден стадион в спорта изобщо - "AT&T Stadium", за който вече разбрахте. Той е архитектурен шедьовър и гениално бизнес начинание. Но...

Когато през 1971 г. е открит "Тексас Стейдиъм", тогавашният собственик Дуайт Люис обяснява: "Не сложихме покрив, защото Господ също иска да гледа любимците си. Можехме да си го позволим финансово, но ние имаме култура, ние сме Тийм Америка и не можем да лишим Бог от неговото удоволствие."

Старият "Тексас Стейдъм" - открит, за да гледа и Господ любимците си

Снимка: Getty Images

И това става нещо като слоган, добавяйки към и без това колосалния статут на Далас в американската спортна култура.

И когато през 2008-ма откриват супермодерното милиардно бижу в Арлингтън, край Тексас, покривът влудява феновете. "Той е подвижен, можем да го махаме и пускаме", оправдава се Джоунс, който вътрешно триумфира, знаейки какъв икономически бум е арената за отбора. Феновете и днес са убедени - прокобата на това, че сложихме покрив и "Господ вече не може да гледа любимците си", е причината да не стигаме до Супербоул.

Е, понякога слънцето прониква от страничните отворени пространства на стадиона, но може ли Бог да надниква от там към терена?

И прокоба №3, хвърлена като клетва от най-големите противници на Далас и прегърната от феновете на тима, търсещи причините как този пълен със звезди, най-богат в света отбор не стига до трофея.

Има три отбора, които не се понасят с Каубоите и за тях мачът срещу този тим е на живот и смърт. Вашингтон Редскинс (вече не са Червенокожи, а Командири, политкоректността ги принуди да сменят името), Филаделфия Ийгълс и Ню Йорк Джайънтс. Това са дивизионните съперници (в НФЛ всяка дивизия е от 4 тима).

И когато през 1996-а Вашингтон се мести от култовата си арена "RFK Stadium", иска от НФЛ да насрочи последния домакински мач за сезона да е срещу Далас. Това, между другото е традиция в американския футбол. Така показваш уважение към съперничеството и подаряваш на феновете последен спомен от стадиона с подобаващ мач. И Вашингтон бие Далас, с което спуска завесата на арената.

12 години по-късно, когато Каубоите играят последния си сезон на "Тексас Стейдиъм", те избират трите им домакинства с дивизионните съперници да са рано през сезона, а завършват срещу... Балтимор. Между тези два отбора няма никаква традиционна история на антагонизъм. Един обикновен мач. Феновете и на Далас, и на Фили, Вашингтон и Джайънтс са обидени и ядосани. И ето оттук идва третата прокоба.

Звездният куотърбек Дак Прескът ще е лидер на отбора и този сезон в търсене на първа титла от 27 години

Снимка: Getty Images

Разбира се, когато говорим за спорт на най-високо ниво, а един клуб има ресурс да привлича най-големите звезди и състав, който би следвало да е на върха, а не е там, не прокобите изглеждат като най-вероятната причина. Серия грешни спортно-технически решения, контузии на основни играчи в решаващи моменти (куотърбекът-суперзвезда Дак Прескът например), малшанс в ключови двубои...

Проблемът на Далас е, че Тийм Америка, може би още най-популярен в страната, вече е и обилно мразен заради гореспоменатите посегателства на спортната логика и културата на играта. И никой не съчувства на Далас и неговите фенове за провалите. Напротив - те са идеална платформа за ирония и дори заядлив триумф след привържениците на останалите тимове.

Е, ето как най-голямата спортна марка в света остава встрани от успеха. Независимо от милиардния оборот и стойността на бранда и клуба, стигащи 6 милиарда долара.