00:46 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Ракетата откровено: За приятелите, наркотиците и как се става №1 по снукър с бягане

Интервю пред "Гардиън" на най-харизматичния и странен шампион в съвременния спорт

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ракетата откровено: За приятелите, наркотиците и как се става №1 по снукър с бягане

Интервю пред "Гардиън" на най-харизматичния и странен шампион в съвременния спорт

14:53 | 24 август 2020 | Редактор : Динко Гоцев 10 10638 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Рони О`Съливън пътува с колата си от Есекс до Лондон, за да даде интервю за в. "Гардиън".

Време за спорт

Предупреждава по телефона, докато кара, журналиста Саймън Хатънстоун: "Ще доведа приятел". На въпрос кой е той, отговорът е изстрелян: "Глория. Тя ме вдига винаги, когато съм паднал."

А защо Рони да е паднал духом точно сега?

Преди дни той спечели световната титла за шести път, като с това прибра и 500 000 британски лири. Признат е за най-добрият играч по снукър в историята дори от колегите си. Защо да е долу?

"Винаги като спечеля турнир е така. Първоначално съм някъде долу, после се вдигам." Странно обяснение, но - това е Рони.

С Хатънстоун се познават от 19 години и са близки приятели. Двамата заедно са написали двете биографични книги на Ракетата. Минали са редом през проблемите му.

Снимка: Twitter

А те не са един и два. О`Съливън е на 16, когато баща му влиза в затвора за убийство. На 20 г. е, когато майка му е пратена зад решетките за данъчна измама. Остава сам с по-малката си сестра Даниел, а някъде в средата на 20-те си години се забърква в тежки взаимоотношения с наркотиците.

Днес е на 44 години, а "приятелят Глория" се оказва 72-годишна будна жена от Есекс, която е преживяла три сърдечни операции и байпас, както и е преборила рак. Двамата се познават и се доверяват един на друг от 31 години, когато Рони е още тийнейджър.

Обвиняват го защо обиди така младите играчи в снукъра по време на световното. Каза им, че "без една ръка и крак пак ще е в топ 50, толкова са слаби конкурентите".

"Държа на думите си - казва в интервюто Рони. - Човече, аз съм на 44, ставам все по-слаб, и пак печеля титли. Сигурно като стигна 60-годишнина, ще съм на върха на възможностите си!

Когато бях на 28, мислих да се отказвам на 30. Но се оказва, че това е спорт за дъртаци. Огледайте се, кои са най-добрите? Хора от моето поколение. Да си призна, това малко ме депресира, но не ме изненадва..."

А каква беше историята с това, че не искаше да се допуска публика на първенството в залата "Крусибъл"?

"Не беше само заради пандемията - признава си Ракетата. - През годините в този спорт най-големият ми страх винаги е бил да не се изложа. А когато няма хора в залата, се излагаш по-малко, нали?

Навремето аз бях кралят на това сам да саботирам изявите си. Бях най-лошият си враг. Успях да овладея поне това. Сега просто искам да не се излагам".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Има и други проблеми обаче, не само тези в снукъра.

"Приятелите ми. Начинът, по който ги избирах преди години - откровеничи Рони. - Лайла (неговата дългогодишна приятелка, с която живее и има дете - б.р.) винаги е имала добър усет за тези хора. "Пръждосвай се оттук", е казвала неведнъж на личности, които аз бързо съм приемал за приятели. Това идва от моята асоциалност, от неспособност да преценявам добре."

Има си и причина за това. Рони не се доверява лесно, а и изобщо - не общува лесно.

"Истината е, че не съм голям почитател на хората - казва шампионът. - С годините се понаучих да общувам, но в началото на кариерата ми изобщо не го правих. А и съм получавал доста горчиви уроци, последният беше преди 3 години..."

През 2017-а О`Съливън губи 125 000 лири, ужилен от инвестиционен посредник, на когото има пълно доверие от години. Това е много тежък удар за него:

"Не можех да си стъпя на краката дълго. Не говоря за парите, майната му... Доверието се счупи и аз бях разбит. Лайла ми каза тогава, че да си глупав и да си с добро сърце са две различни неща, а аз не съм глупав. Не съм толкова сигурен, честно казано, но като ми го рече тя, ми олекна."

Нещото, което го държи в кондиция днес, е бягането. Голямата му страст, но и нещо повече от това.

"Много повече ми се иска през октомври да тичам в калта на полумаратона в Уудфорд, отколкото да съм край масата на Откритото първенство на Ирландия в Белфаст по същото време - признава в интервюто. - Не ме разбирайте грешно, аз харесвам Белфаст, но..."

И разкрива нещо, което направо ще същиса конкурентите му. По време на световното този месец, изобщо не е тренирал снукър.

"Ставах сутрин, правих си един великолепен чай, изстисквайки бавно млякото вътре. Взимах душ без да бързам, а после - едно чудесно тичане. В 7,45 ч всяка сутрин бях по улиците за петте си километра. Никакъв снукър чак до мача ми, който започваше късно следобед."

Това е бил режимът на успеха за шампиона на света. И с него - отново титла, при това убедително.

"Тичането е най-великото нещо. Не ти трябва нищо, само желание. Нима има разлика дали си богат или беден, за да тичаш? Не е като в колоезденето, където някакъв маниак дава 10 000 лири за някакъв супер велосипед. Не, не - не понасям такива хора. Не е в това идеята", нарежда О`Съливън, разбърквайки чая.

Идва и най-тежката тема на разговора с доверения и близък журналист.

Зависимостта от наркотици и на какво го е научила:

"Грижа ме е повече, вече не само за мен. Имам друга емпатия и гледам с друго око на хората със зависимости. Разбирам проблема им.

Може да е някаква развита зависимост към нещо, може обаче да е и аутизъм, да е проблем с психиката.

Самият аз минавах терапия около 2000-ата година и това промени живота ми повече от което и да е друго събитие в него. Беше тежко, но и точно това, от което имах нужда.

Без да изляза от обществото, да се подложа на лечението в специализиран център, без да изтърпя стъпките от терапията, може би нямаше да съм тук днес и да говорим.

Ако мога да помогна на някого днес, аз го правя. С малки стъпки се започва. Обмислям да създам и център за това, нещо не голямо, но да е от полза на хората. Със сигурност това ще е нещо, с което ще се гордея."

Звучи добре. О`Съливън се разпалва по темата и продължава сам напред.

"Писнало ми е, човече - казва шампионът. - Срещал съм достатъчно задници в живота си, за които не бих си мръднал пръста. А има хора, които се нуждаят от покрив и работа, нищо повече. Не искат дарения, искат шанс. В тази работа искам да вляза след снукъра - в това да помагам на хората."

През годините имиджът му се е променил. Онзи Рони, сравняван с някакъв келеш, който нехае за всеки и всичко, проблемен младеж с наркотици и в отношението си към околните, вече го няма.

"Не знам дали хората са променили мнението си за мен - казва Ракетата. - Ако имах някой печен агент, със сигурност досега да е станало. Виждате хора като Бекъм... Показват ви това, което искате да видите и чуете от тях. Аз нямам агент. Но все по-често срещам хора, които ми казват: Ти не си толкова лош, колкото мислих. А и не си толкова луд.

Е, естествено, аз не съм съвсем и нормален... Всеки си е малко или много луд, в неговата си кутийка на лудостта."

Замисля се над последните си думи и доволно си кимва. Допива чая. Интервюто е приключило, а то не е обичайният разговор с един спортен шампион.

Просто защото това не е обичайният спортен шампион.