Съдбата му бе да е сред титаните, но болката се оказа непобедима

Снимка: AP/БТА

Съдбата му бе да е сред титаните, но болката се оказа непобедима

След кошмарни години на битка с травми, Хуан Мартин дел Потро каза "стоп"

13:02 | 10 февруари 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 7 9173 Снимка: AP/БТА

Колкото и да е велик, спортът има навикът да е и безпощаден. Седмица, след като светът се възхити на завръщането на един голям шампион в лицето на Рафаел Надал с неговата титла в Мелбърн, друг гигант със сълзи на очи и треперещ глас заяви, че болката е твърде силна, за да продължи.

Хуан Мартин дел Потро казва "стоп". Човекът, който заедно с Новак Джокович първи се осмели да развали купона на Федерер и Надал в Големия шлем, поставяйки под съмнение непобедимия им статут.

Виж още Вечер, напоена със сълзи - гигантът Дел Потро изигра последния си мач

Когато на 14 септември 2009-а близо двуметровата Кула от Тандил пречупи Федерер в петсетов трилър и спечели US Open, всички бяха убедени, че наблюдават един от големите шампиони в тениса за следващите години. Всичко беше начертано за това Дел Потро да е кошмар за Роджър и Рафа в десетилетието, което се задаваше. Аржентинецът имаше всичко, което бе нужно, за да се оттегли един ден със солиден брой титли от Шлема в неговия актив.

Но именно заради това спортът може да бъде суров, защото дори понякога целият талант и положена упорита работа може да не са достатъчни. Просто тялото ти те предава.

Това е и тъжната история на големия Делпо, който докосна върха, но след това имаше тежко и мъчително спускане. А през тази седмица то стигна до своя тъжен и изпълнен със сълзи край. Но и логичен.

Хуан Мартин изигра поледния си мач на голямата сцена. Направи го у дома, в Буенос Айрес, срещу своя другар Федерико Делбонис, с когото преди шест години донесоха на Арженитна трофея от Купа "Дейвис".

За всички бе ясно, че дали срещу Делбонис, дали днес, утре или в неделния финал, огромният Дел Потро няма да играе повече професионален тенис.

Именно заради това след този мач имаше много сълзи. Общо взето те винаги са били част от кариерата на Дел Потро. Понякога от щастие, за съжаление в последните години - от болка, физическа и душевна. Сълзи имаше и след победната точка на Делбонис.

Хуан Мартин закачи емблематичната си лента за глава на мрежата, както боксьор сваля ръкавиците или борец напуска бос тепиха след последната битка. Дори победилият го Делбонис не успя да сдържи сълците, плачеха и феновете по трибуните, както и аржентинците пред телевизорите. Имало е и сълзи в очите на хората, които изгледаха тези мигове на следващата сутрин на запис. Защото по света той имаше милиони фенове.

Всички обичаха Кулата от Тандил. Един от най-харизматичните, уважавани и подкрепяни тенисисти на новото време, той имаше цяла армия зад себе си, защото лудите по спорта аржентинци получиха своя голям герой в онази вечер на 14 септември 2009-а.

Тогава цяла Латинска Америка се влюби в Дел Потро. Феновете го следваха из целия свят и създаваха нетипична, футболна, понякога дразнеща противника, но все пак колоритна атмосфера из всички кортове. Уважаваха го и колегите му, той не влезе в конфликт, винаги бе джентълмен и никога не прекрачваше моралните норми в тениса. Един от "мъжкарите" в играта - ако питате който и да е от асовете в тура.

Снимка: Getty images

Когато става въпрос за Дел Потро, в родината му често се завърта едно видео с 15-годишен младеж, който казва, че мечтае за две неща - да спечели титла от Големия шлем и да триумфира в Купа "Дейвис".

Това е именно Кулата от Тандил в младежките му години. Мечтите станаха реалност. Освен вече споменатия US Open от 2009-а, носи на Аржентина Купа "Дейвис" през 2016-а, а същата година печели олимпийско сребро в Рио. Има и бронз от Лондон четири години по-рано. С тези завоевания Делпо се превръща в истински спортен герой на родината. А в Аржентина спортните герои са божества.

Едно от нещата, които го правят любимец на милиони фенове по света, е фактът, че Дел Потро сякаш не се вписа напълно в елитната картинка на този джентълменски спорт, а темпераментът, така типичен за онази част на света, надделяваше в него в даден момент.

Емоциите на корта, скромността въпреки звездния статут, любовта към това да изпие бира с приятелите от детските години в кварталното заведение в Тандил, или просто в неделя да отиде и да дере гърло за голямата си любов - Бока Хуниорс.

Всъщност Дел Потро неведнъж е заявявал, че може да е тенисист и този велик спорт да му е донесъл слава и милиони долари, но нищо не може да замени любовта му към футбола. А тя е Бока и синьо-бялото райе на Аржетнина.

Снимка: Getty images

Негов идол от детството не е нито Джон Макенроу, нито Пийт Сампрас и Андре Агаси, а съгражданинът му Мауро Каморанези. Днес те са добри приятели, но Дел Потро още помни дните, когато е гледал запленен изявите на спортния си идол с екипа на Ювентус и италианския национален тим.

"Понякога играех на голямата сцена и си мислех, че някое малко дете седи пред телевизора в Тандил и гледа на мен, както аз гледах на Каморанези като младеж. Всичко това ме изпълва с гордост", разказва тенисистът.

А и Хуан Мартин няма как да е различен от повечето аржентински деца, защото за разлика от много тенис играчи от поколението си, той идва от нормално и съвсем обикновено семейство. Баща му е ветеринар, а майката - учителка. Пътят му в тениса изцяло се дължи на небезизвестния Марсело Гонсалес, който от любов към спорта дава път и изгражда редица тенис таланти от Тандил.

Петима от тях достигат до топ 100 на тениса, но Хуан Мартин дел Потро се качи на самия върх и ще остане завинаги в историята като носител на титла от Големия шлем.

Стартът бе вихрен - още на 20 направи големия си пробив в тениса като достигна четвъртфинал в Австралия, полуфинал на "Ролан Гарос" и спечели US Open. Титлата в Ню Йорк дойде девет дни преди 21-вия му рожден ден.

Спазвайки законите на САЩ, шампионът Дел Потро дори е нямал право да пие от шампанското или да удари една бира с хората от щаба му след финала.

Снимка: Getty images

Но кошмарите за него започнаха само няколко месеца след върха в кариерата му. С болки в китката той реши да се пробва на Australian Open 2010, където травмата се усложни. Заради нея трябваше да пропусне девет месеца тенис в опит да се възстанови. Младата звезда не игра в нито един от останалите три турнира от Шлема през 2010-а, като дори не отиде да защитава трофея си на US Open.

Трудно и с огромен характер постепенно върна формата си и две години по-късно отново стана част от топ 5 на света и добави олимпийски бронз на сметката си. През тези първи три сезона спечели 10 от общо 22-те титли в своята кариера. А до януари 2014-а аржентинецът вече имаше 18 от своите трофеи. Тогава проблемите започнаха отново и това е истинското начало на един тотален кошмар.

Още по време на Australian Open през тази 2014-а, Делпо започва да се оплаква от проблеми в лявата китка. След турнира вижда, че нещата имат само едно решение и се подлага на операция през март. Макар прогнозите да са няколко месеца възстановяване и завръщане в топ форма, нищо от това не се случва. Той изиграва три мача в Сидни в началото на 2015-а, но болката в китката още е там.

Опитва се да се върне отново в края на март, но издържа само един мач, като през юни взима тежкото решение да се подложи на втора операция за същия проблем. Още тогава мнозина вече започват да отписват човека, когото само 6 години по-рано смятат за бъдещата голяма звезда на тениса и проблем номер едно в очите на Надал и Федерер.

Спекулациите с негово отказване не са една или две. Дори самият той признава, че е получил няколко докторски съвета през годините да спре тениса. Но това е Дел Потро - такъв характер нямаше как да се откаже на 27.

Против всички очаквания, дори и с ужасяваща болка, както разкрива по-късно, аржентинският гигант прави своето второ голямо завръщане. Трудно е, редуват се силни и слаби мачове, но прявеният характер, всичките тежки мигове и операции се отплащат през лятото на 2016-а. В Рио идва големият му удар - Кулата от Тандил достига финала на Олимпиадата.

На игрите стартира с победа над световния №1 Новак Джокович, когото изпраща бързо и през сълзи обратно към Белград, а на полуфиналите се справя и с Рафа Надал. Би следвало това да ти стигне, за да си шампион, нали!? Но не - Дел Потро е спрян на финала от Анди Мъри в една луда обстановка в Рио, където хиляди аржентинци искат да видят своя герой със златото. Но - не се случва.

Снимка: Getty images

През същата тази 2016-а изпълни втората си детска мечта и изведе Аржентина до успеха в Купа "Дейвис". В един епичен финал в Загреб, Дел Потро и компания бият Хърватия с 3:2. Мачове, белязани от немислима за тениса луда атмосфера, за която освен темпераментните балканци, допринесоха и стотиците гостуващи запалянковци от Буенос Айрес.

Титлата дойде след победи в последния ден на Дел Потро и Федерико Делбонис - човекът, който в понеделник нанесе последната загуба в кариерата на Кулата от Тандил и го изпрати със сълзи от играта.

Кариерата на любимото момче на Аржентина продължи в същия дух на амплитуди, отсъствия и завръщания, с непрестанно обаждащите се травми. През 2017-а достигна полуфинал на US Open, а година по-късно игра и финал там. Но не успя да спечели втора титла след онази от 2009-а.

Снимка: Getty images

Онзи финал срещу Новак Джокович, игран пред няколко хиляди луди аржентински фенове, бе и последният истински звезден тенис миг от кариерата на Хуан Мартин дел Потро. А каква кариера беше. И каква можеше и трябваше да бъде!

През 2019-а той взе участие в пет турнира за шест месеца, едва издържайки на болката - проблемите му вече бяха в коленете. След пауза и терапия опита да се завърне за турнир "Куинс" в Лондон преди три години, но при победата си над Денис Шаповалов получи фрактура на капачката. И макар в този момент да не го осъзнаваше, това бе реалният край на неговата кариера.

В следващите три години много пъти чувахме, че той се подобрява и ще се завърне. След това пък се появяваха новините за нови усложнения. И пак го нямаше на турнирите. Имаше и дълги месеци на тотална липса на информация, сякаш човекът Хуан Мартин дел Потро бе напълно изчезнал за света на тениса.

И така - до драматичната пресконференция от неделя, когато през сълзи каза, че болката е твърде силна. Дори за неговия железен характер.

Но не може да си тръгне просто така. Кулата от Тандил реши да я превъзмогне за един последен турнир пред любимата си родна публика, а този турнир за него продължи само един мач. Във вторник рано сутринта наше време загуби от Делбонис и... край.

"Положих невероятни усилия, за да се завърна, но понякога има битки, които осъзнаваме, че няма как да спечелим.

Нямам сили да продължа. Не се чувствам като тенисист, всичко само е болка и мъчения. В един момент прецених, че няма смисъл да рискувам здравето си, искам да водя нормален живот извън корта. Ако бяха продължил, можеше и тази моя мечта да се изпари.

Оттеглям се с високо вдигната глава. Животът е пред мен, на 33 години съм. Искам първо да оздравея, за да мога да се разхождам и на старини. Подкрепата от феновете винаги е била най-голямата награда", изрече Дел Потро след последния си мач и отново избухна в сълзи.

Кортовете по света остават без един страхотен играч, невероятен човек и истински шампион. Титлата от Шлема те нарежда сред безсмъртните в тенис историята. Постиженията му са чудесни и така, но няма как всеки фен по света да не си задава въпроса: "Ами, ако не бяха травмите"?

Кой знае? Но с качествата и духа му, вероятно днес Дел Потро щеше да върви към поредна титла в Буенос Айрес. Може би щеше да е в топ 5 на тениса, откъдето да не е излизал за последните 10 години. Много е възможно титлите му от Шлема да са 5, 6 или дори 10, а тези на Надал, Джокович и Федерер - с няколко по-малко. Защото той ги биеше на 20, при това на различни настилки.

Никога няма да научим тези отговори, защото спортът и животът понякога са брутални.

Делпо даде всичко. Просто тялото му го предаде.