Спортната 2023-та: Героите и антигероите, големите успехи и провалите
В спoрта няма само победители, но през годината положителните емоции бяха повече
Календарната година е пред своя край, а по традиция този период е време за равносметки във всеки един аспект, включително и в спорта.
2023 в Dir.bg
- Футболът се разтресе: Нова ера или клубовете ще устоят на изкушението?
- Коледа на терена - традиция в Англия и Щатите. Везенков и Григор ще са част от нея
- Паметна спортна 2023-а: Саудитска инвазия и парченца история с ЛеБрон, Новак и Макс
- Една фамилия, един клуб, едно ДНК. Кланът Зидан е неразривно свързан с Мадрид
Макар 2023-та да бе неолипийска година и такава без значим футболен форум, тя отново изобилстваше от емоции и запомнящи се мигове.
Днес ще наблегнем на тези, които се отличиха, а също така и на тези, които се провалиха. Все пак - в света на спорта няма само победители.
През годината видяхме впечатляващ световен рекорд в маратона. Видяхме също така доминация в конкурентен спорт като тениса, видяхме безпощадна и рекордна доминация във Формула 1, както и някои паметни отборни представяния.
Герои имаше и на родната спортна сцена. Например шахматните ни царици. Така нарекоха Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Гергана Пейчева и Белослава Кръстева, които спечелиха европейската отборна титла.
И това се случи след дълги години на неуредици около шахмата ни. Битката между отделните федерации продължават, но напук на тях тези момичета отидоха в Черна гора и показаха, че са №1 в цяла Европа.
Това се случи само два месеца, след като истински фурор направи Нургюл Салимова. Тя завърши втора на Световната купа в Баку, с което си осигури място сред претендентите за световната титла. А преди нейния последен мач Нургюл накара всеки роден фен да се интересува от случващото се на дъската, макар и да не е експерт в шахмата.
Със сигурност и в пъти повече фенове у нас започнаха да следят НБА и най-вече случващото се в Сакраменто заради друг български герой на годината - Александър Везенков.
Да, България има своя баскетболист сред най-добрите в света, след като без никакви съмнения той бе №1 в цяла Европа през миналата година.
Вероятно в последните месеци доста българи навиват алармите си 3 или 4 през нощта, за да гледат мачовете на Сакраменто Кингс. Отбор, който в никакъв случай не е грабвал сърцата на родните баскет фенове както Лейкърс, Селтикс или Чикаго Булс, но заради нашия Везенков вече всички стискаме палци на "Кралете".
Участието на Везенков в НБА е показателен факт, че българите все още обичат спорта и имат нужда от своите спортни герои. Просто имаме нужда те да са там сред най-добрите, под светлината на прожекторите.
Такива бяха шахматистките, такъв е Везенков, а в последните пет-шест на месеца на годината като такъв отново видяхме Григор Димитров.
Гришо се върна към най-добрите си времена в игрово отношение. Игра Мастърс финал, Мастърс полуфинал, победи световните №2, №3 и №4 в рамките на две седмици, а феновете отново повярваха, че той е способен на нещо значимо.
Със сигурност сега очакванията за Australian Open и новия сезон като цяло са по-умерени, но всеки негов фен таи надежда, че Гришо ще задържи формата си и ще продължи да носи тенис емоции.
В началото на септември България имаше своя първи световен шампион в плуването. Героят се казва Петър Мицин, който стана №1 в света на 400 метра свободен стил за юноши.
България има и свой световен рекордьор в щангите в лицето на феномена Карлос Насар, който продължава да изумява с представянето си, а на фона на идващата олимпийска година той несъмнено е най-сериозната ни надежда за злато.
Но герои имаше и на световната спортна сцена.
Светът видя най-бързия маратон в историята, а новината бе огромна, защото дойде сякаш изненадващо и с огромна разлика пред досегашния рекорд.
Докато няколко години всички погледи бяха насочени към постиженията на Елиуд Кипчоге, неговият доста по-млад сънародник Келвин Киптум се появи в Чикаго и избяга класическата дистанция от 42,195 километра за 2:00.35 часа.
Той почти докосна немислимата в състезателни условия бариера от 2 часа, която дълго време учените смятаха, че ще е недостижима за хората поне в следващите 50 години. Феноменалните кенийци Кипчоге и Киптум обаче показаха, че са готови да я счупят.
Обичан или мразен, сякаш големият герой на годината в спорта бе Новак Джокович.
На 36 той игра финал и на четирите турнира от Шлема. Спечели три от тях и загуби само драматичната битка срещу Карлос Алкарас на "Уимбълдън".
Освен това Ноле спечели АТП финалите, добави и две Мастърс титли от общо четирите турнира, на които участва, а представането му в Шлема бе просто невероятно.
Ноле показа, че въпреки годините си, той е почти недосегаем за младежите отдолу. Ако големият спорт за най-велик в тениса се базира на титли и статистика, то със сигурност подобен спор няма, защото Ноле вече има своя аванс, а дори и критиците му нямаше какво да кажат, освен да аплодират изминалата за него 2023-та.
Във Формула 1 Макс Верстапен спечели най-категоричната титла в историята на този спорт и трета поредна за него. В баскетбола ЛеБрон Джеймс се превърна в разлизатор №1 в цялата история на НБА, а на отборно ниво видяхме требъл от Манчестър Сити във футбола, първи требъл в историята на колоезденето - "Йъмбо Висма" спечели всички големи обиколки, а далеч от светлините на прожекторите видяхме едни малко по-различни герои.
Националният тим на Сан Марино, който носи званието "най-слаб" в света, за първи път в историята си вкара в три поредни мача, при това официални.
Вероятно мнозина гледат с пренебрежение на това, че Сан Марино вкара на Дания, Казахстан и Финландия в три поредни мач, които загуби, но тези момчета ни върнаха към корените и романтиката на играта.
Радостта им просто от вкарването на гол бе това, заради което всички сме обикнали тази игра. Те показаха емоции, които някои от суперзвездите не показват дори в заключителната фаза на Шампионска лига.
Но годината имаше и свои антигерои.
Ако започнем от родната сцена, то там със сигурност трябва да сложим БФС като организация.
Дългогодишното недоволство срещу централата прерасна в протест, окървавил центъра на София в средата на миналия месец. И въпреки него - наглостта на хората от централата продължи.
Същите, които отнеха футбола от хората със затварянето на стадиона за квалификацията с Унгария несъмнено бяха най-мразените в спорта през годината, което безспорно ги нарежда сред антигероите.
Иначе най-големият скандал в световен мащаб определено бе свързан с женския национален тим на Испания по футбол, който стъпи на световния връх, само за да сътвори огромен скандал часове по-късно.
Става въпрос за прословутата целувка на вече бившия шеф на федерацията Луис Рубиалес с футболистката Дженифър Ермосо.
Целувка, която доведе до огромни скандали, бойкоти, отстраняването му от длъжност и дори политически скандал.