17-11-2017 20-11-2018

Време за спортна класика у дома: Тъжният край на Тоталния футбол (видео)

Великите "оранжеви" загубиха световната титла, но спечелиха нещо не по-малко важно

12:17 | 8 април 2020 | Автор : Динко Гоцев 4 3121 Снимка: Getty Images

1974-а бе важна година.

Време за мен

Въпреки че "Бийтълс" вече не бяха "Бийтълс", ерата на дългите коси и бунтарската музика бе в апогея си. Във футбола на гребена на вълната бе един стил, който просто помете здравия разум и показа, че играта може да има съвсем друга динамика и скорост. Едни футболни бийтълси диктуваха модата.

Това бе и годината, в която умря Тоталният футбол. Но и възкръсна едновременно с това, за да стане мит. Случи се само за 2 часа в Мюнхен на 7 юли 1974-а.

Раждането на Тоталния футбол на Аякс и Нидерландия е някъде в средата на 60-те, а буйните им коси и непокорен дух носят четири поредни Купи на европейските шампиони - една за Фейенорд и три за Аякс. Преса, динамика, бърз преход от защита в атака, изкуствени засади, атаки по крилата, агресия... И Кройф. Казано най-общо.

В отбора в "оранжево", който отива на Мондиал 1974, всеки е защитник, нападател и халф. Води ги Ринус Микелс, човекът зад тактиката на всепобеждаващия Аякс, който поема състава само няколко месеца преди първенството. Вечният проблем е, че играчи има, но не и отбор.

Този път обаче съставът е наистина много силен - Крол, Сурбиер, Хаан, Неескенс и Реп от Аякс. Рийзберген, Янсен, Ван Ханегем от Фейенорд. Роби Рензебринк, изящният левичар от Андерлехт, както и Кройф като диригент на този оркестър, вече играч на Барселона.

Триседмичният подготвителен лагер за световното е пълна новост. Никой никога не се е интересувал от резултатите на националния тим в Нидерландия, отношението е било скандално непрофесионално. Какъвто реално е целият футбол в страната до средата на 60-те - полуаматьорски.

Звездите на Аякс и Фейенорд обаче разбират, че слава има за всички и това е техният момент. Кройф е тарторът, нещо като треньор на терена.

"Микелс в съблекалнята, аз на игрището", е неговото мото.

Останалите го приемат, защото Йохан е не само най-силният футболист на планетата в този момент. Но и най-мислещият.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Възникват, разбира се и проблеми. На вратата се появява лицето Ян Йонгблод, който играе в малко известния ФК Амстердам. Освен, че носи на фланелката осми номер (по азбучен ред са подредени номерата в отбора), той не е най-добрият вратар в страната.

"И Шрийвърс от Твенте, и Трейтел от Фейенорд бяха по-добри - спомня си Ван Ханегем. - Дори Стуи от Аякс, на когото викаха Горещата крокета, защото понякога изпускаше топката без видима причина като вряла крокета от фурната, бе по-добър. Но Микелс и Кройф настояха първи вратар да е Йонгблод".

Причината - той е бил полеви играч до 20-годишна възраст, когато го връщат на вратата. Играе отлично с крака. При високата линия и непрестанното търсене на оставяне на противника в засада, това е правилният човек. Медиите са скандализирани и критикуват Микелс за решението.

В отбора обаче нещата са ОК, изненадващо за големи врагове, каквито са Амстердам и Ротердам. Всички са уверени, че могат да играят най-добрия футбол на това световно и да спечелят. И го правят. Те са просто великолепни.

"Никой не може да бие оранжевите - пише още след първия мач срещу Уругвай английският в. "Таймс". - Те владееха терена с лекота, покриваха всяко пространство и можеха да вкарат колкото поискат голове."

В този мач светът вижда това, което Европа знае от няколко години, гледайки Фейенорд и особено Аякс. И още нещо - жокерът Рензебринк излиза на сцената. В Холандия той е доста спорно име в селекцията, подобно на вратаря. Напуснал е страната на 21 г., без да играе за грандовете.

"Роби е един от гениите на нашия футбол и трябва да бъде запомнен като такъв - казва Кройф години по-късно. - С него и Ван Ханегем имахме двамата най-добри левичари в Европа."

Уругвай е победен с 2:0, следва 0:0 с Швеция, а после мач с България, в който получаваме урок по футбол - 1:4. Не е срамно, разбира се. Срещу този отбор може да загуби всеки.

Както обича да казва Гошо Денев, който е най-добър за българския тим на първенството през 1974-а: "Тичаха като дяволи", когато трябва да опише нидерландците.

На 26 юни в Гелзенкирхен, вече във втората фаза, Аржентина е унижена - 0:4. И то - без да пипне топката.

В дъжда и на тежкия терен, Кройф и компания летят и не оставят следи под себе си. Като танцьори са. А аржентинците отиват със сериозни надежди и добър отбор на турнира. Четири години по-късно те са шампиони на планетата.

Другите съперници са ГДР, победил в изключително съмнителен мач ФРГ (за да избегнат домакините Бразилия и Аржентина), и самите световни шампиони от Бразилия.

ГДР пада с 0:2, с голове на Неескенс и Рензенбринк. За да дойде най-големият тест.

На 3 юли 1974-а в Дортмунд бразилците не просто са победени. Те са надиграни технически и тактически от този вдъхновен тим. 2:0 с голове на Неескенс и Кройф, а мачът е наречен "перлата на турнира".

В този момент никой няма съмнение - Нидерландия е световен шампион. Спрете прожекцията, киното свърши. Всичко е ясно. Никой извън отбора не се съмнява, че финалът с ФРГ ще бъде спечелен. Бразилия е считана за мерилото, за летвата на стандарт. Никой в отбора не се съмнява също.

"Съгласен съм, може би бяхме твърде самоуверени", признава години по-късно и Кройф. А да отпишеш германците, особено като домакини, си е опасна работа.

Преди финала те включват в битката всички средства. Таблоидът "Билд" публикува статия за парти край басейна в хотела на Кройф и компания, където на размазана снимка се виждат момичета по монокини, както и дългокоси мъже, които изглежда трябва да са звездите на "оранжевите".

"Йохан и останалите се забавляват с леки момичета", гърмят медиите в родината им, препечатали "новината". Ударът не може да не е разклатил донякъде отбора.

"Това бе една голяма глупост - пише в автобиографията си Кройф. - В трите дни между мача с Бразилия и финала, такива неща се изписаха в Германия... Че сме поръчали каси с шампанско в съблекалнята, че имало голи момичета край басейна... Но истина е, че вместо да почивам преди финала, прекарах часове на телефона да говоря със съпругата ми Дани, за да обясня ситуацията. И всичко това бе доста изнервящо".

В Мюнхен на финала стартът е убийствен. Германците не пипат топката. Буквално. Съдията Джак Тейлър дава първия сигнал, оранжевите разиграват, Кройф се прибира на любима позиция - последен в отбрана на центъра на терена, като зад него е само вратарят. И започва атака. След десетина паса топката пак е в него, той се измъква от Берти Фогтс и е фаулиран - дузпа. Неескенс е безгрешен - 1:0.

"Лошо... помислих си. Сега ще започнем да им се подиграваме", спомня си Джони Реп за тези минути. И наистина - следващият близо половин час е като игра на котка с мишка. "Оранжевите" изневеряват на тактиката си и изрядната дисциплина до този момент в турнира.

"Някои не можеха да се удържат на терена, опитваха да прекарват топката през краката им, да се забавляват - спомня си Ван Ханегем. - Явно мислеха - това са германците, те не са ни приятели, сега е моментът да ги унижим.".

Но футболът не прощава такива неща. Микелс крещи от тъчлинията, а Кройф говори с всеки на терена - "търсим втори гол, това е финал, не изключвайте!".

Напразно. Хьолценбайн пробива и пада, спорна дузпа, но ... дузпа - 1:1. Герд Мюлер вкарва при втората немска атака, което носи обрат още на полувремето. 2:1 за домакините.

В съблекалнята говори основно Кройф. През второто полувреме фаворитът изпуска куп положения, а Сеп Майер прави чудеса на вратата. Топката не иска да влезе в мрежата. Западна Германия вдига титлата, което всъщност е напълно заслужено - победата е въпрос на отношение, не само на умение.

"Денят, в който Тоталният футбол умря", пише в. "Гадзета дело спорт" в Италия.

Дори в Бразилия, победена дни по-рано, тъжат за загубата им. Светът смята, че красивата игра е мъртва и не е спечелил най-добрият отбор.

Embed from Getty Images

Това се случва за трети път в следвоенните години на Мондиалите - през 1950-а бразилците трябва да спечелят, но Уругвай ги залива с реализъм на "Маракана". Четири години по-късно Унгария е най-силният отбор на планетата и води с 2:0 на финала срещу същия ФРГ, но губи... И после - Кройф и останалите великани в оранжево.

Най-великото около този отбор обаче е друго - от онази 1974-а за него са написани десетина книги и има поне 5 филма. "Брилянтните оранжеви" е официалната книга, издадена за това първенство. Тя е преведена на 7 езика и издадена в над 40 страни.

В нея авторът Дейвид Уинер твърди, че това е смъртта на явлението Тотален футбол.

"Най-добрият отбор в света загуби, а това е трагедия, нали?", пише той.

Всъщност, дали е така?

"Може би стана по-добре, че загубихме - анализира Кройф в книгата си "Моят начин". - Светът говори и днес за нас, а не за шампионите. Минаха 20, 30 години, а всеки помни нашия отбор. Интересно - не съм чел никога и никъде за стила на германците или тяхното влияние върху онзи Мондиал. А нали уж победителите се помнят...

Това бе възкресението на Тоталния футбол, а не смъртта му. Ако бяхме шампиони, вероятно никой нямаше да ни оценява чак толкова. Предпочитам да гледам на онова първенство като на прераждане, а не като на смърт.".

А и историята сякаш не иска тази страна да е световен шампион... През 1978 г. гредата на стадон "Монументал" спира удар на Рензебринк в 90-ата минута и после Аржентина печели финала с продължения. През 2010-а Робен изпусна два златни шанса сам срещу Касияс и после Испания спечели финала с гол в 118-ата минута. Съдба.

Но футболът, който този отбор играе през 1974-а остава незабравим. Да, те не спечелиха титлата. Но имат нещо не по-малко важно - сърцата на феновете, които са ги гледали.

Те са шампиони на хората.