"Седим в съблекалнята на "Уембли" и се чува как душовете спират. Няколко кърпи се хвърлят в ъгъла, почти не се чува някой да говори.
Аз трябва да кажа няколко думи. Речта на капитана.
- Момчета, горе главите. Направихме страната ни горда, представихме се брилянтно.
След това посягам към една бира, някакъв Carling, който има вкус на най-хубаво шампанско "Дом Периньон" в този момент. И едновременно с това - на урина. Следва последната ни вечер заедно, преди отборът да се раздели. Това е вечерта след отпадането ни от Евро 96. Никой не иска да се прибира, всички са около бара и обсъждат случилото се. Трябваше да сме на първия финал от 30 години за Англия, а вместо това си отиваме във ваканция. Паднахме с дузпи...
Момчетата си тръгват един по един, но не и аз. Продължавам сам. Нормално. Аз съм "алки", алкохолик. Пристрастен съм.
На другата сутрин стаите на съотборниците ми в хотела са празни. Всеки е поел към семейството, към ваканцията и после - подготовката за новия сезон. Аз нямам къде да отида. Звъня на приятели и намираме пъб с градина. Започвам шест седмици запой."
Това не е някакъв роман или сценарий на филм. А откъс от книгата на Тони Адамс, който разкри с нея пред света, че времената на страхотни успехи във футбола са били съпътствани от ужасни проблеми извън терена.
Никой така и не разбра през годините откъде се появи прякорът Магарето. Според едни - очевидно. Всеки кадър при ъглов удар или статично положение за Арсенал и Англия го хващаше с ръка на кръста, прегърбен и приведен напред. Сякаш носи самар на гърба. Някои виждаха в това хронични проблеми и липса на регулярен тренировъчен режим (много далеч от истината). Според други - като магаре поел товара да носи на гърба си цял един клуб. Ние, като футболни романтици, приемаме втората версия.
Адамс бе един от онези екземпляри, каквито днес вече няма по терените. Освен може би из долните английски дивизии. Изглеждащ като човек който видимо се измъчва от това, че е накаран да е на игрището, всъщност той би си дал живота да не е никъде другаде, освен там. Футболът му спаси живота, въпреки че вероятно пак той го изложи на риск.
Историята му започва в Ромфорд, където са родени цял един отбор (с резервите) големи играчи на Англия. Франк Лампард и Джо Коул са последната "партида", но списъкът е дълъг. Това е квартал на Арсенал, там децата би трябвало да имат червената фланелка с белия ръкав още преди първия си рожден ден. Та точно в тази махала Тони Аликзандър Адамс е роден месеци след световната титла на Англия от 1966 г. Расте обаче в Дагенъм, друга запазена територия на "червено-белите" от Северен Лондон, като на 14 години отива в тяхната академия и тръгва към мечтата си.
Висок, здрав, отдаден изцяло на футбола, с огромен потенциал в центъра на отбраната и умело играещ с топката в краката. На 5 ноември 1983 г. дебютира в старата Първа дивизия, малко след 17-ия му рожден ден. На 20 е утвърден титуляр в Арсенал и изиграва всички 42 мача в първенството за сезон 1985/85 г. Абсолютен нов лидер на отбраната, в която има авторитети като Вив Андерсън, Кени Сансъм и Дейвид О`Лиъри.
Това е първият сезон на Джордж Греъм като мениджър на тима, а четвъртото място е успех. На 21 години Адамс е избран от Греъм за новия капитан на Арсенал. Това няма да се промени цели 14 и половина години.
За успехите му терена е казано на практика всичко. Две титли от 1989-а и 1991 г. с Греъм, още две в годините на Арсен Венгер, три Купи на ФА. Купа на купите след онази незабравима вечер в Копенхаген срещу Парма, когато след ранния гол на Алън Смит 30 000 англичани ревяха мощно "One-nil to the Arsenal" (един на нула за Арсенал) и всеки от нас пред телевизорите бе сигурен, че резултатът няма как да се промени.
Така си и остана - 1:0. Желязната отбрана на Магарето Адамс не даде шанс на Дзола и останалите звезди на италианския тим.
Историите извън терена са за филм. Кога е започнало всичко е трудно да се определи. Но през 1990-а Адамс се блъска с колата си в дърво, като алкохолът в кръвта му е четири пъти над позволеното. Взимат му книжката, но понеже е за втори път, влиза и в затвора. Но това по никакъв начин не променя нещата. Ако мислите, че зад решетките е помъдрял...
За онези години Тони с усмивка се сеща със случки, които са просто култови. Например, как на сватбата на Найъл Куин (ирландец от същата порода, но централен нападател), се напива ужасно в Дъблин и стига до скандал на улицата с трима китайци.
"Разбих си една бирена бутилка в главата и изревах срещу тях. Те избягаха. Вероятно са си помислили - щом този прави такива неща на себе си, какво ли ще ни причини на нас?!".
Дните минават монотонно - бира за закуска, тренировка, бира в пъба с целия отбор, пак тренировка, безпаметни запои.
"В неделя Тони ни събираше около обяд в кръчмата - разказва Рей Парлър от онзи тим. - Той определяше правилата, истински капитан и лидер на терена, и извън него. Ако крайният час, посочен от него, бе 7 вечерта, никой не си тръгваше по-рано. Всяко напускане преди крайния час струваше 200 лири глоба. Правилата на Тони Адамс. Пиеше се, докато той кажеше."
Стратегията работи и колективът в Арсенал е изключително здрав, но организмът и бракът на Адамс - далеч не толкова.
През 1992-ра той се жени за Джейн Ший, имат две деца и му се струва, че всичко е наред. Докато тя не си тръгва с тях месеци преди Евро 96, не издържала на режима на живот и това, в което се е превърнал Тони. Той дори още не подозира, че в тези дълги месеци Джейн е развила друга зависимост, не по-малко страшна - към кокаина.
"Сутрин ставах, лисвах шепа вода на лицето и тръгвах - разказва Адамс. - Дори за душ не намирах сили. Пол Мърсън минаваше да ме вземе с колата за тренировка. Понякога вкарвах една бърза бира преди това, просто да възстановя концентрацията.".
Играе пиян. Или поне - пийнал.
"Веднъж ми дадоха наградата за играч на мача, а бях на 3-4 бири - разказва в книгата си "Пристрастен". - Направо не можех да повярвам, а и не помних много от мача.".
Нещата стигат плашещи размери и из Лондон се разказват легенди. Парлър си спомня за един стряскащ случай.
"Отново бяхме рано в "The Chequers", пъбът на нашата дружинка. Тони дойде и каза: Днес 3 ч следобед е крайният час. Видимо бе започнал вече с бирите. Спогледахме се - три е твърде рано, какво му става? В 14,30 ч една кола спря пред пъба и Тони тръгна. Каза ни само - поканили го да бъде гост на тегленето на жребия за Купата на Футболната асоциация в студиото. Не му повярвахме...
В 15 ч някой в пъба пусна телевизора и - Тони бе там, на екрана, заедно с водещия! Греъм Кели, шефът на ФА, също бе там. Нашият Тони бе напълно пиян, ризата му стърчеше от дънките, с маратонки, разрошен... Подканиха да извади една топка и той каза с плътен глас: "31". Греъм деликатно го подкани да погледне по-добре, защото в шапката имаше само 16 топки, това бяха шибаните осминафинали! Оказа се 13... Изпопадахме от смях в кръчмата.
Около 6 часа Тони се прибра в пъба и продължихме. Смееше се на това как е теглил къркан жребия пред милионна аудитория по телевизията."
Коледните партита в Арсенал започват около 11 преди обяд. Шегите в баровете и клубовете често са доста солени.
"По време на терапията ме питаха крал ли съм някога алкохол. Отвърнах с "не", но после се сетих - много пъти отивах до бара и си сипвах сам бира от крана, докато барманът не гледа. Бях дългуч и ръцете ми стигаха оттатък. Не го мислих за кражба, беше просто майтап..."
Както и онова прочуто падане при оркестъра, след което се появява на тренировка с шев на главата. Той, който никога не се е плашил да се блъсне и в камион за висока топка, има шев на челото. Отива да поздрави момчета, че свирят добре, но губи равновесие.
"Беше хъзгаво, някакви идиоти бяха разляли бира", е обяснението му.
И пак за затвора през 1991 г. Санкцията му е 58 дни зад решетките, защото провинението да караш мъртво пиян по улиците на Лондон (втори път за две години) струва толкова. Докато излежава присъдата започва да ходи в залата за фитнес по три пъти на ден, за да поддържа форма.
"Храната обаче не стигаше, не бе достатъчно добра, за да издържа на натоварванията. Затова подкупих един надзирател да ми вкарва печени пилета. Там можеш да направиш всичко с пари", разказва.
След излизането Арсенал печели титлата същия сезон, а той отново е в познатата форма.
Запои, безпаметни събуждания до непознати жени, халюцинации и потене преди тренировка, скандали в семейството. Неясни разговори с татко му, който му казва по телефона: "Тони, пак си пиян...". Лошото е, че не ги помни в повечето случаи.
Преди Евро 96 е сам, напуснат от Джейн и децата, и готвещ се за най-важния турнир в живота му. Домакинското европейско. Изоставя напълно алкохола заради него. Готви се като някакъв маниак да изведе страната си до финала и трофея.
Две седмици преди турнира английският отбор отива на турне в Тайланд и Хонконг, доста странна идея на селекционера Тери Винейбълс. Тони е бил там преди с Арсенал и знае - изкушението е огромно.
"Останах в стаята си в свободната вечер. Целият отбор излезе, аз казах - момчета, без мен. Седях на терасата и гледах светлините на града, а отвътре изгарях от желание да съм с тях. Но не отидох.".
Тази нощ остава паметна за английския футбол, като Теди Шерингам, Пол Гаскойн, Пол Инс и Роби Фаулър са снимани как си наливат в устата текила и уиски на т.нар. "зъболекарски стол" в местен бар. В Англия скандалът е грандиозен. В самолета на връщане някои играчи пак са пияни, а вестниците зоват да бъдат извадени от състава.
Тони Адамс обаче издържа на изкушението и прави страхотно първенство. След отпадането за шест седмици не спира да пие.
"Една сутрин се събудих и чувах гласове. Телефонът звънеше, но не можех да се мръдна към него. Просто не знаех какво става, някой говореше в главата ми, а бях сам", разказва в автобиографията си.
Приятелят и съотборник Пол Мърсън го взима с кола за тренировката, а Тони му казва: "Мърс, имам проблем. Проблем с алкохола.". Отговорът е стряскащо бърз и някак лесен: "Добре дошъл в клуба!". Пол отдавна ходи на терапия, въпреки че капитанът му не знае за това. Август 1996-а е, това е краят. Адамс решава да тръгне по стъпките на Мърсън, който му препоръчва група за терапия и точните хора.
Срещите му харесват и той ходи с охота. Това е начинът му да не е сред изкушенията, седи до късно вечерта, слуша и разказва истории. Една вечер обаче пред вратата чакат репортери, надушили сензацията.
Капитанът на Арсенал и Англия е на челни страници на следващата сутрин:
"ТОНИ АДАМС Е АЛКОХОЛИК".
Следващите месеци са трудни, но Магарето е нов човек. Идването на един французин в Лондон също оказва огромна роля.
"Арсен Венгер дойде в Арсенал като някакъв професор от Сорбоната. Говореше, посочваше, пъхаше големия си нос навсякъде - шегува се Адамс. - Имахме късмет и ние, и той, че не се появи две години по-рано. Нямаше да го слушаме много-много и щеше да се провали напълно!".
Но това вече е група мъже, която се е променила, или поне - върви по пътя към промяната. Адамс повежда останалите в това да следват безрезервно методите на Венгер. А те са радикални. Никакво пиене. Никакви некачествени храни, сандвичи, чипс и пайове.
"Никога не можах да се откажа от пържените картофки", признава Адамс. Но всичко останало се спазва изрядно. Съвсем променен и в отлична форма, капитанът повежда един освежен, млад и гладен отбор. Титла през 1998 г., после още една през 2002 г. Това са годините, в които Венгер и Арсенал градят нагоре и нагоре, за да стигнат до Недосегаемия си отбор от 2003-2004 г.
Раздялата с Джейн и неизбежна, въпреки че в началото на 1997-а опитват да се съберат. За кратко е, преди да дойде разводът. Двама зависими родители... Това няма как да работи. Днес Тони е чист, а Джейн е в затвора - дрогата уби поредния мъж в живота на бившата му съпруга, а тя е била край него, но не се е намесила. Просто не е била в състояние. Трагедията в цялата история, която вероятно Тони Адамс успя да избегне с раздялата със съпругата си.
През 2004-а той се ожени за втори път. И то - каква ирония. Съпругата му се казва Попи Тийчър и е богата наследница на род с голяма слава на острова. Досещате ли се кой е той? Да помогнем - Teacher е фамилията, както се изписва на английски език... Уискито Teacher`s е родено в ръцете на пра-пра дядото Уилям Тийчър! Ирония, нали!? Човекът, който познава отлично съдържанието на бутилките с този етикет, да си вземе жена от рода, който го произвежда и държи марката!
Във футбола Адамс остана само с фланелката на един отбор в кариерата си - Арсенал. Никога не игра за друг клуб. 669 мача. 22 години от юноша до края. Днес има негова статуя пред стадиона на отбора.
Единствената по-силна зависимост от тази към този екип, Тони успя да преодолее. И спаси живота си.
Опита да е треньор в Холандия, Испания, Англия и Азербайджан, но... Не се получи. През годините често го канят като анализатор, основно говори и коментира случващото се в Арсенал, а много се шумеше около това, че може да получи роля в клуба след напускането на Венгер. Не се случи, а вместо това през 2019-а го избраха за президент на Ръгби лигата - огромна чест за човек, който не е играл този спорт за джентълмени.
За един друг спорт той е на пиедестал, като дори го нарекоха Мистър Арсенал.
Фигурата му - прегърбена при корнерите, но изправена високо с топка в краката, остава паметна. Онази на наведения над бара тип с дългите ръце, който опитва да си сипе сам и крадешком бира - също. Двамата различни Тони Адамс.
Двете лица на една легенда.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}