НЕСЛОМИМ! Георги Младенов преди да навърши 60. Разговор за триумф, болка, рани и предателствата

09:17 | 28 март 2022 | Автор : Деян Веселинов 14 10867 снимка: Тед Георгиев

Да се пише и разказва за баскетболната легенда Георги Младенов е сложно предизвикателство. Особено след такъв разговор. От една страна за живота и кариерата на един от най-добрите ни баскетболисти за всички времена си заслужава да се напише цяла книга. Все пак той е вече повече от 50 години в българския баскетбол и вероятно е забравил повече неща за спорта, отколкото ние изобщо знаем за играта с оранжевата топка. От друга страна, обаче, не е толкова лесно да влезеш под несломимия и биткаджийски характер на този роден победител. Да видиш другата му страна.

SportCast

Тази, в която, заровени в болка рани и триумфи, изникват спомените за покойния му баща Младен Младенов - Даскала. Там в душата му, където са прибрани спомените за големите приятелства, но и белезите от големите предателства. Там, където споменът за едно закъсняло "извинявай" към покойния Симеон Варчев може да разклати и най-суровия и емоционално безкомпромисен шампион. Там, където погледът светва, защото трето поколение Младенов вече пише своя път в елитния ни спорт.

снимка: Тед Георгиев

Малко повече от два месеца преди да на върши 60, легендарният номер 12 гостува в петия епизод на SportCast с Деян и Иван. След двуцифрен брой шампионски титли по пътя си на баскетболния паркет, куп индивидуални отличия, признания в цяла Европа и вече близо 20 години треньорска кариера, Георги Младенов има какво да каже. Друг е въпросът има ли кой да го чуе?!

"На 11 май навършвам 60. Миналата година станаха 50 години, откакто съм в този спорт, а ежедневието ми не се е променило толкова. Ставам и мисля за баскетбол. Водя тренировки, гледам баскетбол и мисля за баскетбол."

Срещата ни с Георги Младенов започва неслучайно в училищния двор на 127-о СУ "Иван Николаевич Денкоглу". Именно в най-старото софийско училище са започнали житейските и спортни уроци, а шампионското му ДНК е запечатано под строгия контрол на неговия баща Младен.

Даскала, както го познават поколения софиянци, си отиде преди 21 години, само няколко дни след рождения ден на своя номер 12. Момчето, което е създал и изградил като човек и спортист, точно както и още дузина известни баскетболисти... Бивш волейболист, Младенов старши дълги години е физкултурният учител в гимназията. В годините през класа му минават наистина големи спортни имена, но учителският му подход и принос е далеч над чисто спортните поуки.

"Още го помнят хората. На мен това ми стига. В края на краищата е оставил следа. "

Следващите минути от разговора ни не се нуждаят от преразказ. Може да ги видите във видеото. Те са пълни с истории от семейната среда на един голям шампион. Уроци за дисциплина, отношение към живота и модели на поведение, които днес изглеждат забравени, дори крайни за новите и далеч по-либерални времена. Ала в част от тях се крие ключът към това да търсиш отговорността за всяко свое постижение или провал първо у себе си. Урок, предаден от Даскала към Георги, а вече и към неговия 21-годишен син - Боби, който гради професионална кариера в Италия.

"Аз съм така устроен и възпитан, че дори да има минимален шанс нещо да се случи, съм длъжен да опитам. Иначе ще съжалявам после цял живот. Ще цитирам Марк Твен, който казва, че в живота има две важни дати. Тази, на която си роден и тази, на която разбираш защо си се родил. Е, баща ми ми помогна да разбера и защо съм роден."

Макар да е бил част от големия елит на този спорт у нас и в Европа, днес Младенов е встрани от големите клубове и марки. От години той работи с младите. Основно в детско-юношеската школа "Ахил", където се зарежда от подрастващи и където ръка му подава Атанас Кучков. При това в период, в който Младенов сам казва, че телефонът му е спрял да звъни "от многото приятели".

Преди година той помогна за спечелената титлата във второто ниво на българския баскетбол от тима на Локомотив 2020, а тази година гони същата цел, но с възродения тим на Миньор 2015 (Перник). А посоката явно е вярна, тъй като перничани са с 9 поредни победи в първенството на ББЛ А Група. Емоцията му е голяма и когато работи с младежкия национален отбор на България, с който му предстоят еврофинали това лято.

"Аз съм болен оптимист! За мен нивото на нашето първенството е под средното. Но пък националният отбор се класира на Европейско първенство и това ни дава надежда. Радвам се на успеха на Росен Барчовски и на това, че налага някои много млади момчета. Работил съм и работя с две от тях и при младежите (Емил Стоилов и Константин Костадинов). Истината е, че трябва да даваме шанс на младите, но и да сме търпеливи към техните грешки. Дали Лука Дончич щеше да е това, което е, ако не го налагаха в Реал, въпреки грешките му? Ние тук, когато млад играч сгреши, го слагаме на пейката. Така създаваме момчета, които играят със страх - баскетболисти, които не смеят да взимат решения"

снимка: Тед Георгиев

Младенов осъзнава, че времената, в които той на 16г. влиза в съблекалнята на първия тим на Левски са несравними с днешните. Учил се е от Петър Симанов, а в съблекалнята на мъжкия отбор го посрещат зверове и легенди на спорта като Георги Димитров, Атанас Голомеев, Илия Евтимов, Валентин Шарков... Хора, които знаят как да поставят на мястото един хлапак, но знаят и как да го подкрепят. Днес, когато младите хора са неразделни със своите телефони, на Младенов най-много му тежи бягането от лична отговорност.

"Те (б.а. - неговите първи кумири и ментори) бяха много човечни и много истински. Да, всеки е различен. Всеки, ако иска да успее, трябва да започне отнякъде. А това отнякъде всъщност е от себе си! Не може да са ни виновни винаги треньорите. Значи нещо не е наред. Чувам от играчи и реплики от сорта - моят мениджър нищо не върши. Приятелю, не ти е виновен агентът. Не той трябва да ти търси отбор, а отборите трябва да търсят теб. Хора, уважавайте собствения си труд. Знам, че времената са различни. Вече никой не мисли за отбора. Гледа се индивидуалната статистика. Обвинявали са ме през годините много пъти, че съм индивидуалист. Но аз предпочитах да завърша с 1 точка, но да спечеля, отколкото да вкарам 30 и да загубя. Помня една квалификация с Швеция. Иван Ценов и Амиорков ги убиха от тройки. Имам сигурно 6-7 точки. Но за мен важното беше да играя на Европейско. Така че, момчета, работете! Клуб 33 не върши никаква работа!"

Георги Младенов безспорно е една от символичните фигури на цяло поколение спортисти, оставило изключителна следа с постиженията си. Родени през 60-те, някои от най-големите ни футболисти, баскетболисти и волейболисти са добри приятели още от детските си години. Тренира футбол заедно с Наско Сираков и Гиби Искренов. Познава от първа ръка всички големи шампиони у нас, а с неподправена емоция ни разказва култови истории и с участието на Христо Стоичков и Димитър Пенев, с които се засича за кратко в края на кариерата си в Саудитска Арабия.

"Чичо Пенчо е уникална фигура. С цялото си уважение го казвам, дори сега се смея като се сетя за някои истории от тогава. Беше ме пратил да му купя от един пазар голяма пластмасова кофа за боклук. Чудех се защо му е, но като я взех и му я донесох пред хотела в Рияд, видях как други хора му носеха щайги с грозде и ми стана ясно..."

Не всички от историите, които ни споделя, му носят подобни усмивки. Много от големите му учители, приятели и съперници вече не са между нас. А и да си го кажем, Младенов винаги е бил без цедка на устата. Прям, директен, готов да се сбие за честта на отбора си, за победата и най-вече, за да защити труда си. Помни и разказва за много предателства и много тествани във времето приятелства. С носталгия се сеща за времената, в които с кума си Станислав Станков - Шошо, са забравяли за личните си отношения по време на славните битки между ЦСКА и Левски. Винаги е бил в устата на журналисти и фенове, често се е карал и сдобрявал с другите големи характери в българския баскетбол. Има обаче един човек, за чиято прошка така и не моли, а белегът от това закъснение го пронизва със сълзи и болка, която не олеква и до днес.

"Ако има един човек, за когото много съжалявам, че така се отнесох, това беше Симо Варчев, лека му пръст. Помните, бях се отказал да играя за националния отбор. Дали от тщеславие, дали от моментно напрежение, его и мъжки глупости казах, че докато Симо Варчев води националния отбор, забравете ме мен. Започнаха полемики и той на шестия ден в интервю пред телевизията каза: Ако Георги Младенов гледа, нека да прости на един стар човек... Това не мога да си го простя. Защото после говорих с него, върнах се и в националния, но никога не можах да му се извиня и да му кажа - Тренер, така и така, сбърках!"

Спомените за отношенията му със Симеон Варчев са сред най-емоционалната част от откровенията на Младенов. Двамата имат експлозивна динамика в познанството си. Чести съперници по баскетболната ос Варна - София, но и хора, които се уважават и харесват по някакъв странен начин.

Разкази за покойни светила в българския баскетбол като Спас Натов, Цвятко Барчовски, истории от съблекалнята на националния отбор, споделени за първи път от Георги, могат да ви хванат за гърлото. Могат и да ви разсмеят, защото този разговор е повече изповед, отколкото интервю.

А за по-младите, които не го помнят на игрището, има доста поуки и причини да гледат и слушат. Защото Младенов от първо лице разказва пътя си от 7-8 годишния хлапак, попаднал в двора на 127-а гимназия до европейския елит:

Споделя подробно как след хванат бас с журналист сам вкарва повече точки, отколкото целия тим на ЦСКА.

Кой и защо проваля траснфера му в Реал (Мадрид)?

Спомня си как и защо вкарва 150 точки в един мач, но те така и не остават в статистиката му за върхово постижение в един мач и той трябва да се задоволи "само" със 70.

Как се пътува в САЩ преди падането на режима у нас? Защо дори агентът на ДС, който е с националния отбор тогава признава - "Абе, момчета, много е хубаво тук, бе!"

Без клишета и с абсолютната си прямост си припомня и годините през 90-те, когато елитните баскетболисти се местят от отбор в отбор, получават парите си в огромни военни мешки и сакове. А "счупената система", в която пари се препират чрез спорта, води до залеза на баскетбола у нас с идването на новия век.

Макар и с болка, разказва и за последния мач в кариерата си, завършил с поредния шумен скандал, белязал кариерата му. Младенов е наръган с нож от тогавашния масажист на Левски Кирил Стефанов. Спомени от съблекалнята, скандала, болницата и най-тежкото решение да кажеш "КРАЙ".

Всичко това и още много откровения от Георги Младенов за тези от вас, които изпитват носталгия по времената, в които в отборните спортове имахме повод за гордост и поколения за пример в цяла Европа. Всичко това и още много повече за тези от вас, които са родени по-късно и не могат да си представят нагледно какво е България да има истински големи шампиони.

Mожете да гледате "SportCast" в Corner.bg, на страницата ни във Facebook, в Instagram и YouTube, както и във всички podcast платформи.