Върхът К2, който бе последната, за съжаление неосъществена мечта на Атанас Скатов, е наричан "свирепата планина, която иска да те убие". И то не от вчера.

Това е втората най-висока точка на планетата, издигащата се на 8611 метра в глетчера Годуин-Остин, част от планината Каракорум. Местността е на границата между Пакистан и Китай.

К2 е наричан от местните Чогори, но и те, както и всеки катерач, дръзнал да тръгне в атака към върха, го гледат със страхопочитание. Райнхолд Меснер го нарича "планината на планините", а Джордж Бел, ръководител на американската експеция там през 1953-а, му дава наименованието "свирепа планина".

Така започва неговата книга, посветена на върха: "Това е свирепа планина, която иска да те убие".

Показателно е, че макар и не най-висок в света, К2 е считан за най-голямо предизвикателство и най-трудно достъпен.

Докато Еверест е атакуван близо 10 хиляди пъти и е изкачен от над 4000 души през годините, на втория по височина връх са стъпили малко под 400. Той никога не бе изкачван през зимния период до януари тази години, което важи само за още един връх в света - Нанга Парбат.

Смъртните случаи при изкачване или слизане от Джумалунгма, както е другото име на най-високата точка на планетата, са над 300. Тези на К2 са 87, като за наше огромно съжаление и мъка, последният в статистиката е българин - Атанас Скатов. Сами можете да направите сравнението за това колко трудно достъпни са двата върха.

През годините там са оставали цели групи от хора, дръзнали да покорят непокорния К2. Стръмен, с много тежки участъци, някак подготвен за всякакви посегателства към него... Криещ ужасни и ураганни ветрове в себе си, лавини, пропасти и изпитания, които са накарали най-големите алпинисти в историята да го признаят за изкушение и тест №1. Планината просто е неприветлива, отблъсква те и сякаш ти казва да не я приближаваш. Такова впечатление описват немалко от хората, тръгнали да го правят.

"Призракът", така наричат върха и околността му.

През 2008-ма там се разиграва огромна трагедия, която дори за репутацията на "свирепата планина" е твърде мрачна. В един петъчнен ден, на 1 август преди 13 години, 11 души остават завинаги в планината. Те остават в капан под върха, като времето не им позволява нито да се качат до горе, нито да слязат към намиращия се на около 800 м по-надолу лагер, където биха намерили спасението си.

Това се смята за един от най-трагичните дни в историята на алпинизма изобщо.

"За разлика от Еверест, там не можеш да стигнеш до върха само с ходене. Няма как да вървиш до горе - обяснява една легендарна фигура в катеренето - Алекс Чикон. - Тук има отвесни стени, ледници, скали, които не можеш да заобиколиш с ходене. Катериш се, при това в ужасни условия с много разредения въздух и мъгла, която е почти непрогледна. Вятърът заплашва да те отвее в пропастта.

Не можете да си представите колко по-трудно е да качиш К2, отколкото Еверест. Това е вероятно последното голямо предизвикателство към катерачите на планетата ни. Просто е различно от всички останали."