Георги Иванов стана героят на деня в мач сре­щу... „Левски“. За 1:1 във Варна треньорът на „ Черно море“спечели так­тическия дуел с колегата си Илиан Илиев, а можеше да спечели и победата срещу отбора на своето сърце. Гонзо го направи с футболисти с поне 5 пъти по-ниски заплати от „си­ните“. Логично след мача чу комплименти и от председателя на „Левски“ Иво Тонев, и от треньора на „Лудогорец“ Ивайло Петев, и от кого ли не. Ден no-късно Георги вече с ле­кота в душата прие да го­вори за „Труд“.   - С утихнали емоции ка­жете - доволен или недо­волен сте от резултата и играта? - Трябва да сме недовол­ни от точката. Имам пред­вид засадата при гола на „Левски“. Но ако трябва да преценяваме от друга глед­на точка - отборът се спра­ви добре. Защото все пак излезе срещу „Левски“ и -подчертавам - след нега­тивната серия от 3 поредни загуби, която няма как да не се отрази на играчите.   - Добре, а няма ли да признаете вече след ма­ча - не ви ли беше жал малко да огорчите точно „Левски“? - Не бих казал „жал“, не е това думата, тя е негативна всъщност. Но може би наи­стина, след като свърши мачът, в един момент... Ду­мата е съчувствие. Или съпричастие. Понеже съм из­питал същите неща, които в момента се случват на „Герена“... Не питай старило, а патило... И знам след рав­ния резултат какви пробле­ми ще се стоварят. Да, из­питах съчувствие към хората, които работят там. За­щото много добре знам колко е трудно в „Левски“, особено когато не си побе­дил. Но нашият отбор се нуждаеше наистина много от самочувствие. Не толко­ва от точката, колкото от самочувствието, която но­си тя. И го получи. Затова съм особено доволен.   - Това ли е таванът на „Черно море“ на този етап? - Ясно е, отбор не се гра­ди за 2-3 месеца. Някои неща се получиха, някои - не. За да искаме обаче един футболист да бъде концен­триран и спокоен, да покаже пълните си възможно­сти, трябва да има и спокой­ствие. А заради липсата на точки в „Черно море“ за мо­мента го няма.   - Какво ли не се очакваше покрай ваши стари „престрелки“ с някои от „Левски“. Имаше ли за­качки покрай терена? - Не, не. Всичко мина нормално и професионално. Бих казал - приятелски. Преди мача се видяхме и говорихме с Константин Баждеков, с Иво Тонев, с Даниел Боримиров, с Илиан Илиев. Повтарям -нормално, приятелски. Всички бяхме на едно мне­ние - по-добрият да победи. Не сме малки деца все пак... Познаваме се много добре, в един занаят си ва­дим хляба... Извън терена не бива да има война, битката трябва да си остане за терена. И сега не стана нищо по-различно. Не изпи­твам реваншизъм към „Лев­ски“. Знаете моите чувства към клуба.