0
20
Георги Иванов стана героят на деня в мач срещу... „Левски“. За 1:1 във Варна треньорът на „ Черно море“спечели тактическия дуел с колегата си Илиан Илиев, а можеше да спечели и победата срещу отбора на своето сърце. Гонзо го направи с футболисти с поне 5 пъти по-ниски заплати от „сините“. Логично след мача чу комплименти и от председателя на „Левски“ Иво Тонев, и от треньора на „Лудогорец“ Ивайло Петев, и от кого ли не. Ден no-късно Георги вече с лекота в душата прие да говори за „Труд“.
- С утихнали емоции кажете - доволен или недоволен сте от резултата и играта?
- Трябва да сме недоволни от точката. Имам предвид засадата при гола на „Левски“. Но ако трябва да преценяваме от друга гледна точка - отборът се справи добре. Защото все пак излезе срещу „Левски“ и -подчертавам - след негативната серия от 3 поредни загуби, която няма как да не се отрази на играчите.
- Добре, а няма ли да признаете вече след мача - не ви ли беше жал малко да огорчите точно „Левски“?
- Не бих казал „жал“, не е това думата, тя е негативна всъщност. Но може би наистина, след като свърши мачът, в един момент... Думата е съчувствие. Или съпричастие. Понеже съм изпитал същите неща, които в момента се случват на „Герена“... Не питай старило, а патило... И знам след равния резултат какви проблеми ще се стоварят. Да, изпитах съчувствие към хората, които работят там. Защото много добре знам колко е трудно в „Левски“, особено когато не си победил. Но нашият отбор се нуждаеше наистина много от самочувствие. Не толкова от точката, колкото от самочувствието, която носи тя. И го получи. Затова съм особено доволен.
- Това ли е таванът на „Черно море“ на този етап?
- Ясно е, отбор не се гради за 2-3 месеца. Някои неща се получиха, някои - не. За да искаме обаче един футболист да бъде концентриран и спокоен, да покаже пълните си възможности, трябва да има и спокойствие. А заради липсата на точки в „Черно море“ за момента го няма.
- Какво ли не се очакваше покрай ваши стари „престрелки“ с някои от „Левски“. Имаше ли закачки покрай терена?
- Не, не. Всичко мина нормално и професионално. Бих казал - приятелски. Преди мача се видяхме и говорихме с Константин Баждеков, с Иво Тонев, с Даниел Боримиров, с Илиан Илиев. Повтарям -нормално, приятелски. Всички бяхме на едно мнение - по-добрият да победи. Не сме малки деца все пак... Познаваме се много добре, в един занаят си вадим хляба... Извън терена не бива да има война, битката трябва да си остане за терена. И сега не стана нищо по-различно. Не изпитвам реваншизъм към „Левски“. Знаете моите чувства към клуба.