БФС търси селекционер.

Не е име на риалити формат или развлекателно телевизионно шоу, а съвсем официално съобщение от футболния съюз. И то за нещо, което е толкова естествено, като да констатираме, че ще изгрее слънцето утре сутринта.

Въпросите обаче са доста повече от отговорите около това съобщение, а тези отговори ще ги дават хора, които вече 15 години почти нямат верен такъв.

Говорим за познати личности, а техните дела дотук са с катастрофални резултати. Всъщност, никой не знае точно кой какво е свършил от шефовете на БФС за тези 15 години, но поне виждаме преките резултати.

Същите ръководители избраха 12 различни наставници за този период. Сигурно е някакъв европейски или световен рекорд, но не е целта тук да търсим такъв. И 50 нека са, само да има резултати. Е, няма. Да видим нещо като стратегия, ей така, за разнообразие. Е - няма.

Какво ще види взорът, когато погледнем към последните 2 цикъла от мачове (2016-2018 и 2018-2020 години)?

Статистиките са ясни - в първия период записахме 4 победи в световните квалификации, включително над Нидерландия и Швеция, плюс още три в Лигата на нациите. Това бе заключителният етап като наставник на Петър Хубчев, който получи 2 години да работи с националния.

Във втория период имаме 2 равни без победа в Лигата на нациите, един успех в евроквалификациите. Мачовете са с два повече... Регрес, то е ясно. И двама селекционери след Хубчев, като се задава и трети.

Тогава - какво ще види взорът, когато търси името му, както и гледайки програмата за следващите 4 години?

Идват световни квалификации от март 2021-ва, които с този състав очевидно не ни дават някакви надежди. Италия, Швейцария, че и Северна Ирландия, имат повече аргументи исторически, спортно-технически или дори само базирани на моментна форма за същия споменат период от два цикъла. Той се приема за някакъв ориентир, когато говорим за национални отбори.

Защо тогава не погледнем към по-широката картинка? Да търсим човек, който да използва тези квалификации като поле за отсяване, да хвърлим сили в Лигата на нациите наесен, както и в евроквалификациите за турнира през 2024-а. За тези месеци вече може да имаме някаква основа на отбор, ако подберем точния човек за селекционер. 

Имена на способни хора не липсват, при това свободни. Гарантираме ви обаче, че няма да бъдат потърсени - веднага на небцето и езика се появяват Станимир Стоилов и Стойчо Младенов, които са двамата ни най-конвертируеми треньори извън България в новото време (от Георги Василев насам).

Свободни са. Но не са сред номинираните. Там не е и Жозе Моуриньо, макар да има по-голяма вероятност да се свържат с него, отколкото с Мъри или Стойчо. И проблемът е личностен, не концептуален или заради някакъв проблем с компетенцията.

Защо ли? Отговор ние нямаме. Трудно ще ни го дадат и хората, които са в търсенето. Просто тези, които търсят, не търсят тези, които очевидно трябва да бъдат поне потърсени. Да не кажем по-силна дума - плачат си да бъдат намерени. Доказани специалисти, които вече са минали през поста, но след това са натрупали достатъчно опит и успехи не само у нас, да се върнат на него два пъти по-подготвени и узрели.

Хората с визитка на "футболни специалисти" от това ръководство - Емил Костадинов и Йордан Лечков, би следвало да отговарят за номиниране на новия треньор. Те имат много за какво да отговарят за тези 15 години, но едва ли могат да кажат с каква идея и стратегия те, заедно с Борислав Михайлов (останалите членове на Изпълкома обикновено приемат техните предложения), дадоха националния на Дерменджиев или преди това на Петев. Защо доведоха Матеус, за да го пропъдят с челния сблъсък, който му осигуриха с реалността тук? И помогнаха за "чудесния" имидж на българския футбол, който немската легенда създаде с описаното в книгата си.

Как бе освободен след три ремита (едното срещу актуалния световен шампион) и загуба в контрола Пламен Марков? Защо се стигна до това Хубчев да избяга "с 200" при първата възможност? Нали да водиш националния тим би следвало да е най-голямата гордост и чест?

Ами раздялата с Любо Пенев - скандална. А Стоилов? Да не говорим изобщо как бе употребен Балъков миналата година. Дали да не отворим и темата за отказването на няколко основни фигури и последните двама капитани - Бербатов и Попов, които споменаха точно Лечков като основна причина.

А за това, че стигнахме от втора до четвърта урна при жребиите? С което, естествено, попадаме във все по-кошмарни компании и шансовете ни да се видим на голям форум от мижави отиват към нулеви.

И кого ще доведат сега те, "футболните хора" в БФС? Кой остана? Жозе? Ако не бе начело в Англия, можеше и да се навие. Той обича България... В сферата на шегата, макар положението никак да не е смешно.

Говори се за Илиан Илиев, но той трябва да е луд да остави работата в Черно море, където е стъпил на солидна основа, за да влезе в Боянския лабиринт. А и вече се чуха гласове "против" от членове на изпълкома и пак, на личностна основа.

Александър Димитров? С неговия минимален и печален опит в мъжкия футбол, това изглежда много, много рисковано. Чужденец? При този манталитет на играчите - едва ли.

Кои са ходовете на "футболните хора"? И въобще - те имат ли такива? Или просто ще хванат една карта и ще я хвърлят на масата, за да анализираме пак след две загуби през март в първите квалификации, че това не е точният човек?

Знаят ли какъв профил търсят, с какви цели, стратегия и виждания трябва да е?

Наясно ли са с модерните изисквания, с какъв щаб да дойде, как да работи, по какъв принцип ще се синхронизира работата му с тази на селекционери на младежи и юноши. Знаят ли, че в повечето страни вече се работи така - реално хората, ръководещи мъжкия тим и тези под него като възрасти, са един екип. Пълна координация и в системи на игра, и в планове за лагери, всичко. 

Съмняваме се, че отговорите на горните въпроси са положителни. Наречете ни недоверчиви, негативни или мнителни. Но историята от последните 15 години ни дава основания да се съмняваме в тези, които търсят.

Не мислите ли?