По-малко от месец ни дели от началото на най-вълнуващото футболно събитие за годината - Европейското първенство в Германия.

За втори път след 1988 година всички мачове от турнира ще се играят на германска територия и общо 24 отбора ще потеглят с една цел на 14 юни, мечтаейки за славата на званието "европейски шампион".

Това ще бъде седемнадесетото издание на шампионата на Стария континент, като този път мотото на турнира е "Обединени в сърцето на Европа". А с оглед на динамичното развитие на футбола и модернизацията на спорта като цяло, няма как да не обърнем поглед назад в миналото. Към 1960 година, когато се провежда първото в историята първенство на континента ни.

Негов домакин е Франция, а финалите се състоят от... едва 4 отбора. Да, точно така, само 4 - нещо, звучащо направо нищожно на фона на броя участници в момента. Тогава общо 17 тима участват в първото издание (в това число и България), като те също са в различен формат, директна елиминация на разменено гостуване, като всеки домакинства на собствен терен, а чак полуфиналите се провеждат на едно и също място.

Нашите отпадат още в първия кръг от бъдещия сребърен медалист Югославия след 0:2 на "ЮНА" в Белград и 1:1 на "Васил Левски" в София, където попадението за "лъвовете" е дело на легендата на Спартак (Пловдив) - Тодор Диев.

Дори и дебютното издание на Европейското не минава без скандали. Франция, Югославия и Чехословакия се класират за полуфиналите по нормалния начин, побеждавайки съответно Австрия, Португалия и Румъния. СССР обаче достига до последните четири по служебен път.

Съперник на Съветския съюз в четвъртфиналите е Испания, където по онова време на власт е генерал Франсиско Франко. Испанците са категорични, че няма да пътуват до СССР по политически причини, а след като съперниците им отхвърлят предложението всичко да се реши в един мач на неутрален терен, "фуриите" са дисквалифицирани и съветските футболисти продължават напред.

Три от четирите отбора-финалисти са от страни с комунистически режим.

Стадионите, на които се играят заключитените четири мача, функционират и до днес - един полуфинал и финалната среща се провеждат на "Парк Де Пренс" в Париж, а втория полуфинал и срещата за бронза на "Велодром" в Марсилия между 6 и 10 юли 1960 година.

Разбира се, Франция играе в столицата и повежда срещу балканците първо с 3:1, а после и с 4:2. В последните 15 минути обаче югославяните нанизват три гола, за да спечелят с 5:4. Първият гол във финалите на европейските първенства е дело на Милан Галич.

И до днес това остава най-резултатният мач в историята на континенталните шампионати на Европа.

Вторият полуфинал не е толкова интригуващ - класиралият се без игра тим на СССР отстранява Чехословакия с 3:0, като един от головете е дело на бъдещия голмайстор на турнира Виктор Понеделник, който поделя званието с Франсоа Еуте (Франция), съотборника си Валентин Иванов, както и Галич и Дражан Йеркович от Югославия, всички с по два гола.

В крайна сметка именно Понеделник, по онова време играч на СКА (Ростов на Дон), носи европейската титлата на страната си. На финала в Париж, игран в неделя, има с 10 хиляди души по-малко от полуфинала на същия стадион, но това не е изненада предвид липсата на местния отбор. Галич извежда Югославия напред в 43-ата минута, Слава Метревели изравнява в 49-ата, а Понеделник бележи в продължението - 2:1 в 113-ата минута и място в историята на за неговия отбор.

Героят за шампионите си спомня следното - "Финалът започна в 22:00 часа московско време в неделя вечер и приключи малко след полунощ. Фамилното ми име бе мечтата на всеки един спортен журналист".

Играчите на СССР получават по $200 на човек и са качени на Айфеловата кула, където се срещат с тогавашния президент на Реал (Мадрид) - Сантиаго Бернабеу.

"Беше готов да купи половината ни отбор без дори да се замисля, но избегнахме разговори в тази насока", добавя още голмайсторът.

Третото място е за Чехословакия след 2:0 срещу Франция. Един от голмайсторите е Властимил Бубник, който четири години по-късно печели бронзов олимпийски медал... в хокея на лед.

Със средно 4.25 гола на мач (17 в общо 4 двубоя) това си остава най-резултатното първенство в цялата история до момента.

Идеалният отбор на турнира пък изглежда така:

Лев Яшин (СССР), Владимир Джукович (Югославия), Ладислав Новак (Чехословакия), Игор Нето (СССР), Йозеф Масопуст (Чехословакия), Валентин Иванов (СССР), Слава Метревели (СССР), Милан Галич (Югославия), Виктор Понеделник (СССР), Драгослав Шекуларац (Югославия), Боривойе Костич (Югославия).

Интересното в случая е, че последните пет изброени имена са... нападатели.

Триумф на атакуващия футбол!