Футболът празнува юбилея на своя храм "Маракана"

14:53 | 30 януари 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 2 1831 Снимка: Getty images

"Маракана" е име, което няма как да остави нито един футболен фен безразличен. Парола.

Със сигурност това е сърцето на бразилския футбол, вероятно и на южноамериакнския. И също така една от най-великите и митични арени в световния футбол.

И тази вечер ще бъде отбелязан 70-ият рожден ден на тази славна футболна сцена - с финала на Копа Либертадорес, който започва в 22 часа българско време и ще бъде излъчен в ефира на Max Sport 4.

А какъв по-подходящ начин за почитане на юбилей от най-големия мач в Южна Америка. Сякаш по поръчка до него достигнаха два бразилски тима - Сантос и Палмейрас, но за съжаление обстановката няма да е точно като за рожден ден на "Маракана". Всъщност тя няма да е като никой друг голям миг в историята на този стадион, защото въпреки огромното значение на двубоя, трибуните - по обясними причини - ще останат празни.

Същата тази пандемия, която ще остави финала без публика направи така, че този рожден ден да бъде отпразнуван, както сме свикнали да казваме у нас "на патерица". Стадион "Маракана" е построен през юни 1950-а, а днешният финал за Либертадорес трябваше да се проведе през 2020-а тъкмо навръх 70-ата годишнина, но цялото изместване на футболния календар го пренасрочи за тази вечер.

Все пак денят и финалът ще си преминат под наслов "70 години "Маракана", а подобен ден няма как да не е специален за любимия на милиарди футбол.

И няма как тази вечер да не ни натъжат празните трибуни на стадион, видял и изживял толкова много. И клокочил като вулкан за някои от най-паметните мигове в играта.

И дори да оставим емоционалните битки настрана, а да погледнем само статистиката, то тя е изключително впечатляваща.

Само прочетете това: 26 мача пред над 150 000 зрители, както и невероятните 284 футболни двубоя пред над 100 000 зрители! Просто няма друга арена, която може да се похвали с това! Само и единствено стадион "Маракана" в Рио де Жанейро. А днес на рождения си ден, при два големи бразилски отбора в най-важния мач на лудия по футбола континент - празни трибуни...

Снимка: Getty images

Два финала на Световни първенства, една Олимпиада, два финала на Копа Америка и трети мач за трофея в Копа Либертадорес тази вечер, както и десетки концерти на най-великите изпълнители обогатяват визитката на това съоръжение. Това е визитната картичка на мястото, което е много повече от игрище с трибуни около него. То е емблема на най-великата игра.

Стадионът е открит през лятото на 1950-а, седмица преди старта на Световното първенство в Бразилия. Днес всички го познаваме с митичното прозвище "Маракана", но всъщност официалното му име е друго, а и почти неизползвано. Арената се казва "Ещадио Журналиста Марио Фильо" от края на 60-те години на миналия век. Именно Марио Фильо е един от основните виновници за изникването на стадиона в квартал Маракана в Рио. А маракана на езика на гуараните значи папагал.

А кой е този Марио Фильо и как е заслужил тази чест?

За всички в Бразилия той е най-великяит спортен журналист, а за мнозина е човекът, положил основните на истинският професионален и организиран футбол в най-успешната страна в Световните първенства. Магията на играта завладява бразилците още в началото на 20-и век, но тя е в босите крака на децата по плажовете и улиците. В организирания си вид играта се играе от средната и висша класа в страната, съставена предимно от бели потомци на европейци.

И макар днес Бразилия сама да си приписва отличие на страна, която никога не е имала расистки конфликт, то в зората на местния футбол цветнокожите са изключителна рядкост в клубовете. А и това не ги притеснява особено, защото те имат плажа, топката и страстта. Най-важното.

Марио Фильо е човекът, който с перото в ръка превръща любимата си игра в социален феномен. Показва на цялата страна, че в природният талант на цветнокожите се крие ключът към развитие на футбола. Той е мозъкът зад цялата организация и превръщането на бразилския футбол в професионален. Като човек израсъл в Рио, Фильо промотира мача между Фламенго и Флуминензе, който днес познаваме като голямото дерби на Бразилия.

По негово време това все още е един неравностоен мач между представителят на местната аристокрация (Фламенго) и отборът на фавелите (Флуминензе). Единият отбор практикува силов и организиран тактически футбол, докато другия залага на техника и красота. Футбол, който няколко десетилетия по-късно светът ще познава като "Жого Бонито".

Именно със статиите си, съзадтелят на първия местен спортен вестник, а и по-късно на издание №1 в страната до ден днешен - "O'Globo", съзадава митичния статут на дербито Фла-Флу.

Днес фенските маси на двата тима са далеч от стереотипите за класов произход от средата на миналия век, но благодарение на Фильо, този мач е смятан за едно от най-страстните дербита в света и №1 в Бразилия. Все пак това е сблъсъкът, който стотици пъти в историята събира шестцифрен брой луди по футбола бразилци по трибуните.

Това дерби е туптящото сърце на "Маракана", а през 1963-а поставя рекорда за най-посетен мач между клубни отбори. 194 603 зрители сочи официалната статистика, а лесно може да допуснем, че още няколко хиляди са прескочили загражденията без билет. По ирония на съдбата, всички тези хора не виждат гол във въпросния двубой.

Embed from Getty Images

Може би финал между Фламенго и Флуминензе щеше да е перфектният сценарий днес, но футболната игра не е холивудска продукция, в която нещата се нареждат по перфектния (и понякога сладникав) начин. Все пак наличието на два бразилски тима в мача за големия трофей отново е символичен начин да се отбелелжи този ден. А дори и да имаше фенове, те нямаше как да са повече от 78 838 заради модернизацията на "Маракана" и всичките изисквания, на които този стадион трябва да отговаря.

Не може да се говори за никакви такива ограничения през лятото на 1950-а, когато стадионът е открит въпреки масовото недоволство на политици и население в Бразилия. Фавелите в Рио не посрещат с усмивка хвърлянето на умопомрачителни за онова време пари заради стадион. Същото смята и парламентът в града, по това време - все още столица на страната.

Тук обаче отново се намесва името на Марио Фильо, който с отлична дипломация убеждава местната власт, а с перото си успява да го стори и сред обществото. Той повлиява и подчертава, че новият стадион ще се превърне в символа на бразилския футбол. Е, малко над 70-години по-късно можем да кажем, че господин Фильо бе прав.

Макар и недовършен, вероятно и доста опасен, "Маракана" е открит на 16 юни 1950-а с демостративен мач между сборен отбор на Рио и сборен отбор на Сао Пауло. Първият официален двубой идва седмица по-късно, когато Бразилия открива Мондиала с 4:0 над Мексико пред "скромните" 81 хиляди зрители. Доста постна посещаемост за стандартите на арената, особено в първите нейни години.

Всичко се променя на 1 юли, когато е последният мач от тази група. Отборът на Бразилия е изправен пред шокиращо отпадане и се нуждае от задължителен успех над Югославия. И той е постигнат с 2:0 пред 142 хиляди по трибуните. Това е епизод №1 от общо 284-те такива с над 100 000 по трибуните на "Маракана".

Кой обаче да подозира, че точно месец след откриването, ще дойде и най-мрачният момент не само за стадиона, но и за бразилския футбол.

Денят, който всички нарекоха "Мараканасо". И в който Бразилия се нуждаеше от реми срещу Уругвай, за да вдигне светованата титла.

199 854 зрители според официалните данни и над 210 000 по неофициални, препълват стадион "Маракана", който по онова време продължава да не е напълно завършен. Опасан със скелета, бетонен гигант, в който дори няма нито една тоалетна. Сами може да си представите за какви условия е ставало въпрос.

Всичко се развива по план - Уругвай изостава с 0:1 с попадение на Фриаса в 47-ата минута. Стадионът ще се срути, тътенът е оглушителен. Бразилия е на едно полувреме от световната титла. Уругвайският капитан Обдулио Варела вади топката от мрежата и казва на останалите: "Сега е време да ги победим, момчета!".

Останалото е история. Уругвай обръща мача и печели световната титла. Невъзможно, непостижимо, напук на логиката и тази настръхнала тълпа от 200 000 бразилци. И срещу най-силния отбор на планетата в неговия дом, при това с обрат! Такива сценарии предлага само футболът. Не Холивуд.

Легендата гласи, че там, откъдето е минал авторът на победния гол Алсидес Гиджиа, тичайки към вратата в онези секунди, никога повече не е поникнала трева на "Маракана". Легенди през годините има много за този стадион, но тази и днес се смята за доста реалистична от самите бразилци.

Стадионът потъва в гробна тишина, такава, каквато и днес няма да чуем при празни трибуни, защото поне играчите ще подвикват помежду си. Тогава обаче над 200 000 не издават нито звук, а това остава травма, която бразилците с десетилетия се опитват да излекуват.

Появява се местна легенда, че "Маракана" е прокълнато място. Твърди се дори, че много от онези над 200 000 хиляди, никога повече през живота си не пристъпват входа на стадиона. Но изключвайки онзи мач, това се оказва щастливо място за националния тим.

През 1989-а 150 000 хиляди виждат частично отмъщение срещу Уругвай след победа с 1:0 във финала на Копа Америка. Бразилия спечели турнира и преди две години, побеждавайки Перу с 3:1. Олимпийско злато във футбола през 2016-а и Купа на конфедерациите през 2014-а. Все на тревата на "Маракана".

Разочароващ остава фактът, че през 2014-а Бразилия не бе част от финала на Мондиала, заради друг срамен момент от историята си. Онова 1:7 от Германия, което обаче се случи в Бело Оризонте. За щастие, поне не беше на "Маркана"!

Това е арената, видяла гол №1000 на великият Пеле, колкото и спорен да е този сстатистически факт и цялата митология около головете на Краля.

Това е арената, видяла последния гол на магьосника Зико и негов общо 333-и на тази арена. Освен Белия Пеле, фамозният идол от Фламенго Зико е наричан и Краля на "Маракана".

Това е арената, която днес ще види бразилски финал за Копа Либертадорес, посветен на 70-ата годишнина от нейното построяване.

Това е арената, която ще продължава да предизвикава вълнение у всеки фен, само при изричането на думичката: "Маракана".