Българското крило Николай Димитров е сред играчите в най-добра форма в руския шампионат.

Той вкара 4 гола в последните 4 мача, а неговият Урал (Екатеринбург) заема петата позиция в шампионата.

31-годишният национал даде обширно интервю пред "Чемпионат". Той говори за семейството, за футбола в Русия, за миналото, а някои от отговорите бяха наистина любопитни. Ето и най-интересните неща, които Димитров сподели.

- Вие сте от Русе, знаете ли, че покрай родния ви град се е била армията на генерал Кутузов?

- Знам, че градът е наречен Русчук. Знам, че е имало битки, има и някакви разкопки. Ако трябва да бъда честен, не помня много, дори не знам кой е Кутузов.

- Тъща ви е екскурзовод, какво ви каза тя за Екатеринбург?

- Че е много студено и беше права, когато пристигнах беше минус 38 градуса. Бях с шапка и яке от България и измръзнах. Вече си купувам само руски дрехи. Тук ги правите по специфичен начин, нося и от тези шапки като на полицията.

- Често ли пътувате из Русия, какви са ви впечатленията от страната?

- Чух, че в Урал има граница между Европа и Азия. Но тези неща не са интересни за мен, не харесвам туризма. Роднините ми обаче обикалят, ходят из някакви църкви. Аз бях впечатлен от Хабаровск, летяхме 9 часа и пак бяхме в Русия.

- Не сте ходил дори и в Елцин Център (б.р. намира се в Екатеринбург)?

- Там съм ходил, имаше някакво събитие и бяхме задължени да отидем с отбора.

- Добре, не знаете кой е Кутузов, но знаете ли кой е Елцин?

- В България бях чувал, че е станал президент след комунистическия режим. В Русия научих, че много обича да пие.

- Разкажете за пробите, които изкарахте в Арсенал преди десетилетие

- Не се получиха нещата. Искаха да ме пратят под наем в Белгия, но аз прецених, че е по-добре да се завърна в България, в познатата среда. Не разбирах чужд език. Коло Туре и Емануел Ебуе се държаха най-добре с мен. Най-сериозен бе Йенс Леман, не се усмихна нито веднъж.

Изненада ме разговорът с Арсен Венгер, бе доста странен. Мислех, че ще ме пита за футбол, за любимата ми позиция, къде искам да играя. Той обаче ми задаваше философски въпроси, наистина не знаех как да отговоря, не знаех какво се случва, бях много засрамен.