17-11-2017 20-11-2018

Дербито на "Икурина", когато футболът спечели битката на цял народ

Има мигове в спорта, които имат силата на преобръщат хода на историята

14:30 | 28 декември 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 6 5747 Снимка: Getty images

Етнически и териториални разделения винаги са преследвали Испания, а тяхното най-сериозно изражение е свързано със спорта, който доста често е лицето на нацията пред света.

Ретро

Това се изразява най-ярко от футбола заради огромната му популярност, а "баски", "каталунци", "андалусийци" или "галисийци", често използвани за огромна част от феновете, не са просто местоимение на отборите. Те са признак на принадлежност.

И това в пълна сила важи по-конкретно за две области - Каталуния и Страната на баските, където все по-рядко на стадион може изобщо да се забележи испански флаг, а трибуните са заляти със знамена на съответните области.

Още в миналото клубовете от там, особено Барселона и Атлетик Билбао, са били символ на етническа принадлежност, а краят на всяка година е периодът, когато националните тимове на двете области играят своя демонстративен мач. Арената винаги е или "Сан Мамес" в Билбао, или "Камп Ноу" в Барселона.

Да, тези две области имат своите национални тимове, макар и непризнати от ФИФА. Макар и двете области официално да искат да бъдат пълноправни членове, това трудно би се случило заради липсата на собствена футболна система.

Но в историята не са малко случаите на играчи, които са отказвали да играят в даден период за Испания, а и на такива, най-вече свързани с баски футболисти, които демонстративно не са били викани в състава на "Ла Роха".

При всеки мач между двете области в края на декември стадионът е пълен с призива за международно признание от ФИФА, както и далеч по-радикалните гласове за независимост. И на клубно ниво двубои между тимове от тези области винаги са имали своята символика, но нито едно от тях не може да се сравни с мача от 5 декември 1976-а между Реал Сосиедад и Атлетик (Билбао).

Снимка: Getty images

Дербито между двата големи баски клуба остава в историята на футбола като един от най-политическите мигове в европейския футбол, а и до днес то е познато като Дербито на "Икурина". Така баските наричат националния си флаг - тяхната гордост.

Именно това е мигът, в който за първи път пред широката общественост е показан този символ, до онзи миг строго забранен. Уточняваме - за разлика от нацисткия пречупен кръст, публичното показване на "Икурина" в онези години е носело наказателна отговорност в Испания.

Въпросният мач между Реал Сосиедад и Атлетик идва година след смъртта на генерал Франко, под чието управление баската култура и език са тотално погазвани и забранявани. И двата клуба, след години на репресии и смазване на идентичността, решават да покажат пред цяла Испания своята гордост - националния флаг на баските.

Година след смъртта на Франко обаче той все още е забранен символ, но именно това мотивира Хосеан Уранга - перифирен играч на Реал Сосиедад, да предложи дръзката и необичайна идея, превърнала го в национален герой на всеки баск.

Уранга, който по-късно прекарва осем години в затвора заради дейното си учстие в определената за терористична организация ЕТА, е изправен пред доста трудности, за да осъществи идеята си. Това да извадиш флаг на мач в наши дни вероятно ви изглежда лесно. А онези години са различни за баските в Испания.

Снимка: Getty images

Той споделя идеята само с капитана на тима Иначио Кортабариа. Макар генерал Франко да е мъртъв, то силата на властта му все още се усеща из баската провинция, а полицията е изцяло съставена от заклети привърженици на неговия режим. А това, което Уранга се готви да направи, си е престъпление.

Друг голям проблем пред него е, че флагът на баските не е нещо, което се намира лесно. Не можеш просто да влезеш в магазина и да си купиш "Икурина". Това е вещ, която дори и някой да притежава, той не обикаля да разказва за това в местния бар. След забраната на флага при идването на власт на Франко, огромна част от знамената за иззети от полицията от домовете и изгорени. Вероятно доста хора са успели да скрият своите флагове, но 40 години по-късно е спорно колко от тях са в добро състояние и изобщо дали притежателят им е готов да си признае, че това е негова собственост.

Единственият вариант е флагът да бъде ушит, при това от доверен човек. За щастие сестрата на Уранга умее да шие добре, като тя се заема с тйната и секретна задача, макар до последно така и да не разбира каква е целта на този флаг.

Години по-късно тя споделя пред баскоезичната телевизия:

"Искаше от мен да ушия Икурина. Така и не ми каза защо го правя, чак в деня на дербито чух по радиото какво се случва, бях горда, но след това полудях от страх. Очаквах всеки миг полицията да нахлуе у дома".

Макар и да не знае по това време, тя е ушила най-известния флаг в исторята на народа си, както и един от най-известните в историята на спорта.

Снимка: Getty images

В деня на мача, който се играе на стария стадион "Аточа" в Сан Себастиан, Уранга слага знамето си в сака и потегля за мача. По ирония на съдбата на входа на стадиона има полицейска блокада, а всяко влизащо официално лице е претърсвано.

Понякога в такива ситауции трябва и доза късмет, защото макар целият автомобил на Уранга да е претърсен, полицаите така и не ровят в сака му. Намирането му би осуетило неговия план, но и директно би го вкарало в затвора за притежание на забранен символ.

Дори по време на загрявката все още никой освен Уранга и Кортабария не знае за плана. Минути преди двата тима да излязат на терена капитанът на Реал Сосиедад отива в съблекалнята на Атлетик, за да обсъди всичко с техния капитан. По това време той е вратарят Хосе Анхел Ирибар, който няма против, но първо иска да обсъди всичко със съотборниците си.

"Бях шокиран в първия миг. Но аз все пак съм горд баск и се ентусиазирах от идеята. Няма как обаче да накарам никой от съотборниците си да прави нещо незаконно. Всички в отбора бяхме баски, но имаше момчета, които не бяха антииспански настроени, имаше такива които не знаеха дори баски език, както и други младоци, които не се интересуваха от политика.

Обясних им ситауцията и казах, че този флаг ще се изнесе от моята ръка само, ако всеки в тази съблекалня е съгласен. В крайна сметка всеки се съгласи", спомня си той в интервю 40 години по-късно.

Някои от георите в онзи мач впоследствие играят и за националния тим на Испания, а в онзи миг играч на Атлетик е Анхел Мария Вилар, който в продължение на 20 години ръководи испанския футбол.

И така в тунела Иначио Кортабария и Хосе Анхел Ирибар хващат гордо баския флаг и извеждат двата тима на терена пред пълните трибуни на "Аноча", където настава смут сред нищо неподозиращите зрители.

Bilbao captain José Ángel Iribar & Sociedad captain Inaxio Kortabarria carry the Basque flag onto the pitch prior to a game between the two in 1976.

Under the rule of General Franco the Basque flag (the ikurriña) was totally banned, along with the Basque language.#ikarruñia pic.twitter.com/JmVac51DGD
— Through The Turnstiles (@tt_turnstiles) January 20, 2021

Много от тях избухват в еуфория и одобрителни възгласи, но други част от феновете мълчат смутено, трети се притесняват от евентуалните последствия. Мигът обаче е исторически, а когато двамата капитани поставят флага на центъра на игрището, е смятан и до днес за един от символите на баската национална идентичност.

Месец по-късно всяка баска община официално иска да бъде свалена забраната за "Икурина", а на 25 януари 1977, 50 дни след паметния мач, от сградата на общината в Памплона се развява гордо баският флаг, точно до този на Испания.

В следващите дни това се случва навсякъде из страната на Баските, като всичко това се дължи на бунта на един футболен мач и идеята на Хосе Антонио Уранга, който така и не стъпва на терена в онзи двубой. След края му той опитва да прибере знамето си, но полицията го отнема. За щастие то не е унищожено и днес гордо седи в музея на Реал Сосиедад.

В онзи ден тимът от Сан Себастиан разбива с историческото 5:0 своя местен съперник, но този резултат винаги ще бъде на заден план. Дори вратарят и капитан на Атлетик, който вади топката пет пъти от вратата си, определя този мач като любим в неговата кариера.

"За мен това беше повече от футболен двубой. Това беше исторически миг, както е всяка битка. С разликата, че за щастие нямаше кръв и убити онзи следобед.

Без това, което направихме, никой не знае колко дълго още нашият флаг щеше да бъде забранен. Никой не знае още колко време страданието ни щеше да остане скрито за света и испанския народ", казва той.