17-11-2017 20-11-2018

Канаваро на 50: Нисичкият защитник от Неапол, който се извиси до върха на света

Италианецът празнува юнилей и си спомня за Мондиал 2006 и "Златната топка"

14:23 | 13 септември 2023 | Редактор : Николай Петров 14 3870 Снимка: Getty Images

В дългата история на международния футбол само 22-ма мъже могат да се похвалят, че са вдигали най-важната купа като капитани на отбора си.

Това е добре селектирана група от играчи, извеждали съотборниците си до трофея в световното първенство. Сред тях е и Фабио Канаваро.

Италианецът го направи в период, в който никой не очакваше нищо от Скуадрата, но тя изненада с триумфа си през 2006 година.

Самоувереният Канаваро, който днес празнува своя 50-и рожден ден, винаги е знаел, че е предопределен за нещо голямо във футбола. Скромните му 176 сантиметра обаче не подсказваха, че ще стане един от най-великите централни защитници в историята.

"Аз не растях с мечтата да съм защитник. Та кое дете искаше да е бранител, след като бе гледало как Паоло Роси вкарва шест гола за титлата на Италия през 1982-ра на Мондиала? И до днес пред очите ми е как Марко Тардели вкара гола на финала. Помня радостта му, лицето му, как тичаше със стиснати юмруци и викаше в екстаз", разказва роденият в Неапол Фабио.

Снимка: Getty Images

Именно в Наполи един от директорите на отбора го посъветва да се пробва като защитник и това се оказва най-важното решение за кариерата му.

"Аз се учех на футбол, гледайки най-добрите. В Наполи играх до Чиро Ферара, който има над 500 мача за тима от Неапол и за Ювентус. Един от най-великите в историята на италианския футбол. Ферара не пестеше думите си, като истински италианец. Обясняваше какво да правиш, къде да заставаш, как да се справяш с нападателите. През 1987-а с Чиро в състава Наполи спечели титлата. Аз бях на терена с тях", спомня си Канаваро.

Точно така. Той не само има възможността да се докосне до икони като Ферара и Диего Марадона, но и да изживее триумфа с тях. Когато Дон Диего изстреля Наполи до първата им титла, 12-годишният Канаваро е на тревата на "Сан Пауло" и празнува. Никой обаче не предполага, че десетилетия по-късно той ще е героят, който обединява не само Неапол, но и цялата нация.

Когато му се дава шанс да тренира с първия отбор и се докосва истински до Марадона, той не може да повярва на късмета си.

"Всеки ден го гледах как тренира. Когато най-накрая ме извикаха в първия отбор, аз не можех да спра да се усмихвам. Казах на Ферара: "Ще тренирам с Марадона!". А той ми се изсмя и отвърна: "Не, не, Фабио. Ти няма да тренираш с Марадона. Ти не правиш шпагати на Марадона в тренировките. Не можеш да му вземеш топката, тя никога не напуска краката му".

Снимка: Getty Images

Когато Фабио дебютира за първи отбор на Наполи през 1993-а, славните времена за клуба вече са отминали. Две години след това финансово затруднен, Наполи приема офертата на Парма и продава талантливия си юноша.

Пристига на "Енио Тардини" едва на 21-годишна възраст, но вече дава повод, че може да стане един от великите в играта. Бившият му съотборник Ферара вече е изградил в него качествата на лидер и го има фундаментът, за да се превърне в голям играч. Остава усърдната работа, а Канаваро я умее.

Централният защитник компенсира липсата си на височина със завидна пъргавост и отскок, и бавно, но сигурно се превръща в кошмар за нападателите в калчото. В Парма звездата му истински изгрява, като там му помага колегата Лилиан Тюрам, като зад него под рамката на вратата е големият Джанлуиджи Буфон. Тази солидна защита на Парма дава шанс на Канаваро да дебютира и за националния отбор, като това се случва в мач срещу Северна Ирландия през януари 1997 година.

Снимка: Getty Images

Шансът за голям мач пред Фабио в онзи период се отваря бързо. Чезаре Малдини има криза с контузии в националния отбор и Канаваро трябва да играе срещу Англия на "Уембли" във важна световна квалификация. Целта е да се спре Алан Шиърър. Тя е постигната след победа с 1:0.

Канаваро и Алесандро Неста изграждат партньорство в националния отбор, а бранителят на Парма играе във всички пет мача на Световното първенство във Франция през 1998-а. Италианският футбол винаги е бил синоним на добре организирана защита, а тези двамата са живият пример. В онзи Мондиал на четвъртфиналите домакинът и бъдещ световен шампион отстрани Скуадрата, но както знаем реваншът дойде повече от сладко през 2006 година.

Преди това Канаваро постигна успехи на клубно ниво - две купи на Италия и Купа на УЕФА с Парма. Трансферът за 23 милиона евро в Интер бе логичното продължение на кариерата му. Тук идва и моментът, в който наследява капитанската лента на националния отбор от отказващия се Паоло Малдини.

Снимка: Getty Images

В наши дни Италия пропусна две поредни световни първенства, но спечели Евро 2020. И тогава подобни катаклизми се случваха, като доказателство е провала на Евро 2004 и отпадането още в груповата фаза в група, в която бе и България. Само две години по-късно италианците станаха световни шампиони. Дни преди началото на турнира в Германия, Канаваро спечели наградата за Играч на сезона в Серия "А" и Футболист на годината на Италия.

Марчело Липи при всички положения разполагаше с много талант в състава си, но малцина поставяха Скуадрата сред фаворитите, особено след корупционните скандали, които горяха с пълна сила в страната.

В груповата фаза Италия допусна само един гол (при 1:1 срещу САЩ), а след това в елиминациите мрежата продължаваше да остава чиста. 1:0 срещу Австралия, 3:0 срещу Украйна и 2:0 срещу Германия. Финала във Франция завърши 1:1 след продълженията и онзи епичен червен картон в последня мач на Зинедин Зидан. При дузпите Канаваро нямаше шанса да изпълни, но след това вдигна световната купа над главата си като капитан. Той имаше ключова роля в мача, успявайки да спре звездното нападение на "петлите", изградено то Зидан, Тиенри Анри и Давид Трезеге.

Снимка: Getty Images

"Денят, в който всичко бе напълно завършено, чувствах се свръх уверен и знаех, че съм много добър в това да бъда защитник, бе 9 юли 2006-а. Държах в ръцете си световната купа, а италианските репортери на игрището викаха около нас", спомня си Канаваро.

Думите му са потвърдени от спечелената "Златна топка" през същата година, като той изпревари в гласуването Джанлуиджи Буфон и Тиенри Анри. Едва три пъти в историята най-престижното индивидуално отличие е давано на защитник. Преди него го печелеха само Матиас Замер и Франц Бекенбауер. Трудно е да се представим, че в наши дни отново ще се случи, но кой знае. Може би отново някой капитан бранител на световен шампион да я заслужи.

"Много хора акцентираха върху това, че сме станали световни шампиони с типичния италиански футбол. Защита. Но това е грешка. Ние имахме някои от най-великите нападатели в историята на футбола. И някои от най-великите халфове. Не мисля, че офанзивната ни линия получи достатъчно аплаузи за това, което свърши на Мондиал 2006.", казва по-късно със скромност бранителят.

Снимка: Getty Images

Канаваро и съотборниците му се завърнаха в Рим като богове, но на клубно ниво имаше проблем. Корупционният скандал прати тогавашния му отбор Ювентус в Серия Б, като той бе принуден да направи звезден трансфер в Реал Мадрид. Помогна на "кралския клуб" да спечели две титли в Ла Лига преди да се завърне отново в Торино през 2009-а.

След потресаващото представяне на Италия на Мондиала през 2010-а, Канаваро окачи бутонките на 37-годишна възраст. Към момента се изявява като треньор, като за последно бе начело на Беневенто преди оттеглянето си през февруари тази година.