Днешният 29 април ще бъде изключително важен за родния футбол, а може да кажем и исторически за град Пловдив, защото градът най-сетне ще се сдобие с нов и модерен стадион.
След точно 3769 дълги дни, феновете на Ботев ще сбъднат голямата си мечта, а именно да се завърнат на "Колежа". При това в изцяло новия му и лъскав вид. Това ще се случи със специална церемония-концерт, последвани от футболно дерби между "канарчетата" и Левски тази вечер (начало на мача 20 часа, Диема спорт).
Казусът с "Колежа" се превърна в истиснка сапунена драма през годините, като стадионът премина през доста перипетии, а скандалите около него бяха непрестанни. Но най-сетне го виждаме в (почти) завършен вид.
Накратко: Всичко започна в края на 2013-а, когато старият "Христо Ботев" бе съборен, а тогавашният собственик Цветан Василев представи амбициозния план за нов стадион. Събитията около КТБ месеци по-късно обаче стопираха строежа, който стоеше замразен до намесата на държава и отпуснатите 25 милиона.
Те не бяха достатъчни, като се наложи Община Пловдив да тегли два заема, а в крайна сметка с инвестиция от над 50 милиона лева, повечето от които - публични средства.
Но днес ще оставим цялата драма и противоречие около строежа настрана, защото е факт, че Пловдив, а и България вече има един модерен стадион, което със сигурност е изцяло положителна новина.
Голямото откриване на "Колежа" пък се случва само няколко дни, след като на пресконференция в столицата ЦСКА представи проекта си за реконструкция на "Българска армия", за който на този етап няма причини да не се случи.
Да, у нас в последните години сме виждали доста проекти и нито един завършен стадион (с изключение на "Колежа" с няколкогодишно забавяне), но с оглед осигуреното финансиране и "зелената светлина" от държавата, ЦСКА изглежда по-близо от всякога до нов стадион.
Не е тайна, че спортната ни инфраструктура, специално футболната, е сред най-окаяните в Европа, заради което всяка подобна новина е светъл лъч.
Реално от освежаващия ремонт на вече остарелия и доста невзрачен спрямо европейските стандарти "Васил Левски" в столицата в началото на века, в родния футбол видяхме твърде малко, направо минимално подобрение във футболната инраструктура.
Да, днес всеки стадион в професионалния футбол има седалки, осветление, повечето дори имат и табло... но трудно може да говорим за модерни европейски съоръжение, каквото тази вечер ще се открие в Пловдив.
Лудогорец обнови трите си трибуни, Левски построи един недовършен сектор (не е покрит), Ловеч се сдоби с кокетен стадион, на който в момента никой не играе, а "Лаута" в Пловдив вече има готова чисто нова трибуна, а до няколко месеца се надяваме - и изцяло нов стадион.
Да не говорим, че националната арена може да се сравнява само с тези на Молдова и Армения, като построеното за две десетилетия е крайно недостатъчно и малко, а в повечето случаи и недовършено. Дори и 11-кратният шампион Лудогорец, с целия си финансов ресурс и европейски амбиции, продължава да е с недовършена централна трибуна, което говори достатъчно за проектите на стадиони у нас.
И докато няма смисъл в този материал да гледаме какви са съоръженията в Западна Европа, където "Колежа" е нещо нормално и задължително за всеки професионален клуб, то нека погледнем какво се свърши за тези 20 години в подобните и близки на нас страни.
Преминаваме Дунав и засрамено свеждаме глави, защото само от 2007-а насам Румъния построи 17 чисто нови стадиона. Четири от тях са в столицата Букурещ на стойност 440 милиона евро.
През въпросната 2007-а румънците влязоха в Европейския съюз ръка за ръка с нас, а спортната им инфраструктура подоно на нашата бе предимно в рушащите се останки от времената на Чаушеску. Но страната стори нужното и сега, освен модерен национален стадион, който посрещна финал в Лига Европа и мачове от Евро 2020, има страхотни съоръжения на европейско ниво в доста градове.
Освен Букурещ, в Клуж, Крайова, Гюргево, Арад, Сибиу, Плоещ, Констанца и още няколко града се появиха кокетни и нови стадиони. Тук не говорим за замазване на очите с нови седалки и осветление от най-евтиния възможен модел, а за чисто нови арени.
Преминаваме към Унгария.
Страна, която в преди 15 години бе в огромна футболна криза. Няколко поколения не бяха виждали маджарите на голям форум, страната имаше остаряла национална арена и рушащи се стадиони на някога славните тимове от Будапеща.
Но само преди месец същите тези унгарци на ниво национални отбори ни изнесоха футболна лекция - биха ни с 3:0, без да се напрягат особено пред пълните трибуни на "Пушкаш Арена". Прекрасният стадион след месец ще приеме финала на Лига Европа, а преди две години посрещаше мачове от Евро 2020.
В Унгария видяхме държавна политика, според която всеки регионален център трябваше първо да има модерна база, а след това да започне да създава кадри, които да са бъдещето на местния футбол.
И така от 2010-а насам Будапеща се сдоби с четири чисто нови и модерни стадиона. Такива арени се появиха в Дебрецен, Дьошдор, Гьори, Сегет, Фелчут и Шехесфехевар.
Може би унгарското първенство не е особено по-силно от нашето, но пък всеки мач се игре при абсолютно перфектни условия за фенове и играчи, а всичко това бе постигнато с 10 години ефективна работа.
Преминаване към Чехия, където в рамките на две години (2003 и 2005), Левски и ЦСКА гостуваха на местния Славия на остарелия общински стадион в Прага - добре известната и легендарна "Летна".
20 години по-късно, двата ни гранда продължават да домакинстват на абсолютно същите си стадиони (без един сектор на "Герена"), докато през 2008-а Славия си построи чисто новия "Еден Арена", който и днес има 4-а категория от УЕФА. Година по-късно основен ремонт претърпя стадионът на Спарта, а нови арени се появиха в Теплице и Острава, Оломуц, И тук не говорим за мащажни контрукции за много милиони, а за кокетни стадиони между 10 и 18 хиляди души капацитет.
Например въпросният "Еден Арена", където освен Славия, мачовете си играе и националният тим на Чехия, е построен за 36 милиона евро, доста по-малко от откриващия се днес "Христо Ботев".
Разбира се, има страни от нашия калибър, където строителството на стадиони не бе с мащабите на това в Румъния и Унгария, но дори и те се сдобиха с повече съоръжения.
Няма как да подминем факта, че Албания и Северна Македония имат модерни национални стадиони, които вече приеха европейски финали, докато "Васил Левски" допреди няколко месеца не можеше дори да приема мачовете на България заради остаряло осветление.
Дори и в Сърбия, където си имат митичния, но твърде остарял "Мала Маракана", успяха за последните 10 години да открият четири чисто нови стадиона, отговарящи на европейските стандарти. Не говорим за трибуни на парче, не говорим за недостроени сектори, а за напълно завършени кокетни стадиони.
Най-новата придобивка е откритият през 2021-а стадион в Бачка Топола с капацитет от 4500 места. Преди десет години чисто нов стадион със същия капацитет бе построен в Горни Милановац, където освен местния Металац, мачовете си играят и всички юношески гарнитури на Сърбия.
Преди 10 години върху покрива на белградски търговски център, с нов стадион се сдоби и клубът Вождовац, а такъв има и Нови Пазар. До месеци предстои да се открие съоръжение и в Зайчар.
Latest stadium in Serbia just two weeks away from opening. Bačka Topola, majority Hungarian, now has Serbia's most modern football ground. And a very nice boutique stadium overall!
— StadiumDB.com (@StadiumDB) August 17, 2021
ℹ️ https://t.co/F0NNPFIzOA pic.twitter.com/aUdjz4pbfX
За всички е ясно, че по отношение на футболна инфраструктура България е на последните места в Европа. Гоним тези места и по продукция, а двете неща имат много общо, колкото и на пръв поглед да са различни.
Днес в Пловдив ще е празник, при това напълно логично, но "Колежа" е една малка искрица в иначе доста сива картинка. Да се надяваме, че подобни събития ще има всеки сезон, а не веднъж на десетилетие.
Защото дори и голямото ни дерби, за което илюзорно продължаваме да мислим, че се нарежда някъде сред големите съперничества на Европа, се изигра на един ужасен и наводнен, срамоно изглеждащ национален стадион. А за капак на всичко двата "гранда" дори не си създадоха чисто голово положение, изключвайки една случайна дузпа в края.
В 21-и век никоя страна не е повишила нивото на футбола си, без преди това да е създала нужните условия играта да достигне търсеното високо ниво. И е логично нашето ниво да е такова, каквото е.
Явно само тук си вярвахме, че на кривите и сиви стадиони ще може да гледаме цветен и атрактивен футбол.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}