Призракът на смъртта се завърна в колоезденето
Трагедията с Джино Мадер отново извади на преден план страховете в този спорт
На 1 юли Джино Мадер трябваше да изживее най-великата емоция за един състезател в колоезденето. Тогава започва "Тур дьо Франс" и швейцарският катерач бе включен в състава на отбора на "UCI WorldTeam Team Bahrain Victorious". Няма да се случи.
26-годишният Джино си отиде без време, след като падна по ужасяващ начин при спускането от Ла Пунт в родината му, по време на петия етап от Обиколката на Швейцария. Мадер падна от пътя с огромна скорост, а десетки метри по-долу се удари лошо в камъни.
Смъртта му бе потвърдена по-късно същата вечер, а в спорта отново се появи призракът, който известно време не бе показвал силуета си.
Този на безумната опасност, която носи модерното шосейно колоездене, особено в най-големите състезания, в които етапите са изпитание на свръхчовешка концентрация и издръжливост.
Минути след катастрофата - медицински екипи опитват да окажат първа помощ на Джино (долу вляво). Късно е
Джонатан Воутърс, шеф на един от конкурентните отбори - "EF Education-EasyPost", говори открито след инцидента и призова отново организаторите на най-големите обиколки да се замислят.
"Това е невероятно рисков спорт и ние не го правим по-малко рисков с начина, по който структурираме състезанията", бяха думите му.
Той припомни с едно име нещо, което веднага бе разбрано от всички в колоезденето: "Пидкок".
Преди година на "Тур дьо Франс" един млад англичанин спечели етап в Алпите, като се спусна от страховитите висини на Галибие със скорост, която на моменти стигна 100 км/ч. Карането му бе наречено "извънземно", възхвалявано в спорта.
Но никой не можеше да отрече, че това бе каране по ръба на смъртта, защото с тази скорост дори най-малката грешка можеше да е фатална в дълбоките пропасти край пътя при спускането.
Том Пидкок не направи грешка тогава. А как ще е другия път?
Но етапи като този в Алпите правят състезанията да са зрелището, което са. Проблемът е, че мотивацията и огромната стръв на колоездачите не кореспондират с нивото на безопасност, осигурено за карането им.
Пидкок летеше надолу без никакво притеснение, защото в кръвта му бушуваше адреналинът да спечели етап от "Тура". А цената?
Само добавяме и присъствието на стотици фенове по пътя, които са на един дъх разстояние, често спират, забавят или принуждават колоездачите да правят резки движение, за да ги избегнат. И невинаги успяват. А едно рязко движение при пропастта на метри встрани може да струва скъпо.
12 години минаха, откакто за последен път спортът загуби състезател по време на състезание от Гранд тура.
Тогава бе "Джиро" на Италия, през 2011-а, а призракът на смъртта си прибра Воутер Вейланд (Белгия). След това обаче имаше трагедии с няколко колоездачи - Михаел Голартс (Нидерландия) - след инфаркт между етапите на Париж - Рубе. Бьорг Ламбрехтс (Белгия) - който излетя от пътя на Обиколката на Полша и се удари в стена.
А само един Господ знае как оцеля Фабио Якобсен, който бе блъснат преди финал от етап пак в Полша, за да се разбие в стълб край шосето. С множество фрактури и след седмица в кома, Фабио прескочи. След това дори спечели етап на "Тур дьо Франс".
Наскоро появилият се документален сериал със същото име в Netflix показва невероятната конкурентност, удивителната отдаденост и нечовешкото усилие, което изисква този спорт. Показва Обиколката на Франция в целия неин чар.
Но и с огромните опасности, след като тежки катастрофи и падания имаше в почти всеки етап от "Тура" през 2022-ра.
Счупени кости, извадени раменни стави, скъсани мускули, тежки охлузвания... Асове като Примож Роглич напуснаха надпреварата именно след такива травми.
Асоциацията на професионалните колоездачи (CPA) излезе с официално становище след трагедията с Джино Мадер. И написа: "Трябва да се дискутира на най-високо ниво сигурността на състезателите".
Какво може да се направи? Да се въведе лимит на скоростта изглежда абсурдно. Как да кажете на Пидкок да намали, когато той лети пред останалите и докосва етапна победа в "Тура"?
Да се редуцират етапите в планините и опасните участъци? Това изглежда разумно, но интересът, телевизионните пари и аудитория са много важни за спорта. А хората гледат колоездене, за да видят битката в планината, дори да е опасна тя за онези, които като обезумели летят по склоновете.
Няма перфектно решение.
Но призракът отново е в колоезденето, и то точно преди най-голямото събитие на годината - "Тура".
Етапите на Обиколката на Швейцария след случилото се с Джино минават в почит на паметта на състезателя