До старта на световното първенство по художествена гимнастика в София остават броени дни, а основният виновник за това сериозно събитие, което България ще посрещне застана пред нашата камера.

Това е Илиана Раева - силният човек в художествената гимнастика и определено един от най-успешните спортисти и ръководители у нас.

Зарината от задължения покрай сложната организация на форум от подобно ниво, тя отдели от малкото си свободно време, за да ни разкаже за всичко около организирането на световното, какво я прави успешен ръководител и какви са тайните зад това, готови ли са момичетата и разбира се, спомените от последния подобен форум у нас - този във Варна през 1987-а. 

За световното първенство:

"Приемането на подобен форум е от изключително важно значение за България. Едно такова събитие ще докара образно казано пред телевизионния екран милиони, да не кажа милиарди хора.

Ние ще бъдем домакин на световно по художествена гимнастика, волейбол и кану-каяк. Това са безкрайно много зрители, само художествената гимнастика ще се излъчва на пет континента.

Всички те ще могат да се докоснат до България, до атмосферата в страната ни.

Аз съм се опитала и за мен е от изключително важно значение да представим България по възможно най-добър начин на хората в залата и пред телевизионния екран.

Откриването ще бъде изключително красиво, ще бъде едно визуализиране на България, нейните традиции, нейната история, бит, сила и природа.

Ще бъде много интересно - визуализирина и на живо. Това нещо ще го видят всички, които ще наблюдават световното първенство по целия свят.

Постарали сме се през почивките да разказваме много важни неща, които касаят българската художествена гимнастика и нейната история.

Поканила съм всички световни шампиони от различните поколения, които ще дойдат от всички краища на света.

Вярвам, че тяхното присъствие и техният шампионски дух ще помогнат в този тежък и труден момент на нашите момичета, които ще имат много тежка и отговорна задача.

Искам всичките тези 73 световни шампиони и всичките им старши треньори, лични треньори и първи треньори - онези, които са оставали зад кулисите и в сянка, да се почувстват част от този форум, част от това събитие.

Преди време всички мечтаехме да играем на световно първенство, например нашето поколение, което бе едно от най-силните, нямаше това щастие и този късмет.

Така че наистина се опитвам да направя едно запомнящо се първенство за тези, които ще присъстват в залата и тези пред телевизионните екрани".

За работата си като ръководител на художествената гимнастика:

"Смятам, че правя доста неща различно от колегите си. Ако трябва да отговоря честно и точно ще кажа така:

Правилното разбиране за това, какво означава да си президент на дадена организация, е да осъзнаеш, че да си начело означава да слугуваш.

Това означава да умееш да загърбиш егото и гордостта си в определени моменти, принципите си дори в името на спорта, в името на най-важната цел - успеха.

Трябва да умееш да работиш с хора, да умееш да даваш шанс на тези, които могат да работят, могат да помогнат за осъществяването на голямата цел.

Трябва да можеш да загърбиш личните си амбиции и личните си страсти - кого харесваш и кого не харесваш.

Това е голям талант, бих казала - огромно изкуство. Само човек осъзнал тези истини, може да постигне големи успехи.

Всички онези, които смятат, че да си президент на дадена федерация означава да тропаш по масата, да командваш някакъв брой от хора, да си разхождаш костюмите нагоре надолу, са обречени.

Такава кауза е напълно обречена и ние сме свидетели на доста подобни в България.

Първото и най-важното, е да осъзнаеш простичката истина, че да ръководиш означава да слугуваш. Когато я осъзнаеш, успехът ти е сигурен".

Снимка: Bulphoto

За разликата между това да си ръководител, треньор и състезател:

"На мен като ръководител ми е лесно, да бъда треньор бе огромно удоволствие, а като състезател ми бе най-трудно.

Лесно е когато носиш цялата отговорнсот, аз умея да нося отговорност.

За мен отговорността не е общоприетото правило, когато се провалиш да подаваш оставка.

Отговорността е да кажеш каво ще направиш и да го сториш.

За мен е важно това, че практически успях на направя всичко, което на теория е нужно за постигането на един голям успех.

Да ръководиш е и талант, нещо свише дадено от Бога. Но този талант, както и при всеки друг е необходимо човек много да се труди, да анализира, да израства, за да може да осъществи мисията си.

Когато има талант, човек трябва да е много отговорен към него и да има сила да понесе и хубавото и лошото.

Да си ръководител има своите добри и лоши страни. Ако не си запознат с народопсихологията и не знаеш какво те очаква с това да бъдеш начело на нещо - да бъдеш в очите и устата на недоброжелатели, по-добре не се захващай.

Трябва да умееш да игнорираш тези, които са злонамерени и да не се ласкаеш от тези, които са доброжелатели. Трябва стриктно и дисциплинирано да следваш своя път и своята пътека".

Снимка: Иван Григоров

Кое чувство властва в ансамбъла преди световното, напрежение или вълнение?

"Разбира се, че има и от двете. Момичетата са напрегнати, развълнувани и много силно мотивирани.

Това е една мечта на всяка гимнастичка - да играе пред собствена публика.

Нашата задача е те да бъдат максимално концентрирани, да бъдат уверени в силата си, която имат и да постигнем целите си - да зарадваме милиони българи в България и по света, както и чуждестранните фенове, които има нашият отбор".

Спомените от последното световно, на което домакинстваме -

през 1987-а във Варна:

"Спомням си едни много красиви моменти, спомням си, че бях доброволка заедно с Анелия Раленкова и Лили Игнатова. Помагахме в организацията, помагахме по време на самото състезание.

Спомням си една съвършена Бианка Панова, която влезе в рекордите на Гинес с осем десетки, с изиграни перфектно осем съчетания - едва ли някой някога ще подобри този рекорд.

Спомням си един прекрасен ансамбъл с едно фантастично съчетание, което също стана световен шампион.

Тогава Варна за втори път беше домакин на световно първенство. През далечната 1969-а Варна за първи път прие такъв форум. Тогава великата Мария Гигова за първи път стана шампион, както и ансамбълът ни.

Сега за трети път България ще бъде домакин на световно първенство, имам чувството, че е цял век разстояние от първото до сегашното.

Трите първенства не могат да се сравнят, всичко с времето си. Не трябва да се правят такива сравнения.

И 69-а, и 87-а, събитията са били достатъчно силни и грандиозни за времето си, но истината е, че тогава конкурентите бяха България и Съветският съюз.

Сега вече художествената гимнастика има съвсем различна география.

В статистиката на последните Олимпийски игри, от МОК отбелязаха, че художествената гимнастика е трети по гледане спорт по време на Олимпиада. Така бе в Лондон 2012 и в Рио 2016.

В момента нашият спорт се развива в страшно много държави, конкурентите ни са Русия, Украйна, Беларус, Израел, Япония, Италия, Испания. Това са много и големи държави, които имат претенции за медали.

Трудно е, да не говоря каква еволюция преживя гимнастиката, стана много тежка, много динамична.

Еволюира както всичко в живота, аз вярвам, че трябва да е така".