17-11-2017 20-11-2018

35 години от ужаса "Хилзбъро". Този ден смрази и промени футбола

Ефектът от случилото се в Шефийлд е огромен, особено по английските стадиони

16:02 | 15 април 2024 | Редактор : Динко Гоцев 7 4036 Снимка: Getty Images

Днес отбелязваме 35 години от най-тъжния ден в историята на английския футбол и клуба Ливърпул, но и вероятно най-ключовия за промяната на условията около играта - особено на Острова, към по-добро.

Още по темата

Парадоксално или не, огромната трагедия на "Хилзбъро" от 15 април 1989-а се оказа най-важен момент за тотална промяна и подобряване на стадионите, правилата и всичко около футбола (първо в Англия, после и в Европа), което заплашваше да го превърне в спорт, на който не искате да заведете детето си.

Преди 35 години на този ден загинаха 96 фенове на Ливърпул, въпреки че хулигански изстъпления нямаше. Преди полуфинала за Купата на ФА срещу Нотингам на стадиона в Шефийлд, полицията прави огромна грешка и отваря вратите на сектор, който вече е препълнен.

Случва се в 14,45 ч местно време, 15 минути преди мача. Едно полицейско нареждане отваря вратите на трибуната "Лепингс Лейн", като няколко хиляди души бързат да влязат, без да знаят, че тези вътре ще бъдат смазани на оградите - няма къде да идат, а секторът е пълен до краен предел.

Вместо да бъдат вкарани в блоковете встрани, където още има достатъчно празни места, те са пуснати в пълната трибуна в средата. И тълпата неволно смазва на оградите долу хората от първите редове.

Опитите да им се помогне са обречени на неуспех, тъй като морето от фенове просто няма как и накъде да се отвори. Минават дълги минути, преди сигналите и виковете към полицаите да ги накарат да се решат да отворят предпазните огради и да пуснат хората към терена.

Играят се само шест минути, преди мачът да бъде спрян.

Вратарят на Ливърпул Брус Гробелаар гледа невярващо, докато бие аут, как до него хора са притиснати към оградата и едва дишат. Той първи започва да жестикулира и сигнализира към рефера, а след малко той спира мача.

В 15,25 ч цели 93-ма вече са мъртви, след като медицинските лица са на игрището и започват прегледи. Ранените са стотици. Някои от тях са изнасяни на рекламни пана, превърнати в носилки, тъй като линейките не стигат. Гледките са ужасяващи (затова и не ви предлагаме видеа и снимки от самия ден - такива има).

Все пак десетки са спасени от други фенове, издърпани през огради, вдигнати над главите - особено деца. А и бързата намеса на лекари, стюарди и полицаи след отварянето на оградите вероятно спасява още десетки.

Снимка: Getty Images

Залата за гимнастика на гърба на стадиона се превръща в морга. Там разпознават загиналите, като достъп имат само полицаи и медицински лица. През цялата вечер и нощ близки на фенове пристигат, за да търсят своите братя, бащи, синове и роднини. Във времена без мобилни телефони и интернет, информацията е малко и се разпространява бавно. Телевизионните новини в 20 часа съобщават: Загиналите са 95. След 3-4 дни стават 96, още един фен на Ливърпул не успява да се пребори за живота си в болницата.

Има и деца, което е най-страшно. Най-младият загинал е Джон-Пол Гихули, 10-годишен. Братовчед му се казва Стивън Джерард - знаете кой е. Тогава е на 8 години и не пътува с родителите си за мача, което може и да спасява живота му. След това бе капитан и символ на Ливърпул близо две десетилетия. Общо 38 от жертвите са на възраст между 10 и 18 години. Ранените са около 750. Травмираните до живот - хиляди. Самоубилите се, доказано след депресивни състояния заради изживяното в Шефийлд - поне 50.

На следващия ден вестник "Сън" публикува ужасна статия как други фенове обирали джобовете на починалите, смеели се и допринесли сериозно за трагедията. История, за която изданието се извини доста години по-късно. Но бе загубило вече почти цялата си аудитория в района на град Ливърпул, където по стени, фасади и стълбове на уличното осветление има стикери: "Не купувайте "Сън". Нищо не е забравено и простено.

Доказа се след години на съдебни дела - лошата организация, слабата подготовка на полицията, в комбинация със съоръжение, което е остаряло и не позволява бърза реакция, са причина за ужаса. Феновете нямат вина, те са вкарани в капан.

Англия е в пълен потрес, а и светът - също.

Четири дни по-късно на "Сан Сиро" в Милано се играе полуфинал-реванш от Купата на европейските шампиони между Милан и Реал Мадрид. С първия сигнал на съдията мачът е спрян за минута мълчание. 80 000 по трибуните запяват химна на Ливърпул "You`ll Never Walk Alone" - удивителна солидарност, при това от италианци.

Това е нечувано и защото случилото се идва само четири години след "Хейзел", където преди финала Ливърпул - Ювентус загиват 39 фенове, предимно италианци. Тогава има хулиганизъм, английските привърженици са агресивна страна и причините за смъртта и трагедията са съвсем други. И в града на "Бийтълс" чувството за вина е съвсем прясно.

Четири години по-късно Ливърпул е почернен вече без вина, но също така жестоко. Буквално няма човек, който да не е загубил близък, приятел, колега или познат. В месеците след "Хилзбъро" са регистрирани десетки самоубийства на хора, които са били на стадиона, или са загубили близък човек там.

В следващите години - още и още.

Играчите от отбора, който в тези години доминира напълно английската игра, посещават всички 96 погребения. Мениджърът Кени Далглиш е навсякъде, говори с близките, с родители на загинали, дава им домашния си телефон и получава обаждания дори през нощта. Просто иска да е насреща и да помогне. Но не издържа дълго на стреса, през февруари 1991 г. хвърля оставка и напуска футбола, защото травмата е твърде голяма. Отборът на "червените", доминирал играта в годините преди "Хейзел" на европейската сцена, а на английската - до "Хилзбъро", никога не е същата сила след това. Психически рухва и се разпада като хегемон.

Маргарет Тачър, министър-председател тогава, взима крайни мерки. Изготвя се регистър на хулигани, създават се поименни билети, а Лорд Тейлър изготвя доклад, който предлага революция и пълна промяна в организацията на футбола и стадионите. Премахват се оградите, но и правостоящите места. Ражда се идеята за Висша лига, където стадионите са напълно модерни и безопасни. Докладът "Тейлър" впоследствие става основа на промените в условията по стадионите в Италия (най-късно), Германия, Франция и Испания.

Днес, ако идете на мач в Англия, виждате как плановете на Тейлър са се изпълнили на 100 процента. Семейни сектори, комфорт и почти никакви проблеми по трибуните.

Трагедията има и много други аспекти.

Градският съперник Евертън и неговите запалянковци застанаха плътно зад Ливърпул, "сини" и "червени" са единни в тази битка за справедливост. И в тази солидарност. Именно заради това гневът сред феновете на Евертън е голям, че са принудени да играят днес, на датата на трагедията.

Довечера Челси приема "сините" от Ливърпул, а двата клуба имаха споразумение с Футболната лига да не играят на 15 април.

И преди този мач ще има минута мълчание, разбира се. А гостуващата публика отново ще покаже солидарност с градския си съперник. Защото целият град продължава да не може да преодолее травмата от случилото се преди 35 години.