17-11-2017 20-11-2018

Айзея избяга от гетото и смъртта, а Майкъл Джордан го мрази вече 30 години

Историята на един от най-великите гардове е достойна за филм

17:26 | 12 юли 2020 | Редактор : Александър Сотиров 20 8683 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Отдадеността на Майкъл Джордан към баскетболната игра е маниакална. Легендата с №23 с пълно право е считан от много, наистина много хора за най-добър в цялата история на този спорт. Състезателният му дух е едно от нещата, които го изстрелват много над всички. Обсебен е от това да печели. Не допуска дори децата си да го победят в на пръв поглед неособено важни игри.

А сега си представете - какво ли трябва да сториш, за да направиш така, че същия този Майкъл Джордан да те мрази в продължение на 30 години? Не месец или два. Не година или две. Цели три десетилетия.

Единственият човек, който може "да се похвали" с нещо подобно, носи името Айзея Лорд Томас. И също както Майкъл е много, много високо на баскетболния Олимп. Вечно усмихнатият гард на Детройт Пистънс е един от най-добрите плеймейкъри, докосвали се до НБА.

Историята с тридесетте години омраза от страна на Джордан към Томас отново нашумя в последните месеци, покрай великолепната документална поредица "Последният танц", засягаща както финалния сезон на Майкъл в Чикаго, така и цялата му кариера в Булс. Реално всичко започва във финалите на Източната конференция през 1991 година, когато "биковете" и Джордан най-сетне успяват да елиминират тогавашните шампиони от Детройт след два поредни неуспешни опита. Пистънс обаче не дочакват края на двубоя и напускат игрището предварително.

Embed from Getty Images

В лятото на следващата година пък Томас не попада в безкрайно силния Дрийм Тийм на САЩ за Олимпиадата в Барселона... по категорично настояване на Ем Джей.

Историята за омразата им има различни гледни точки, но при всяко положение далеч не е най-интересната, свързвана с Айзея. Томас преживява много, наистина много, за да се превърне в това, което е - мразен от много, включително и най-голямата баскетболна фигура в историята, но и обичан от също толкова.

По ирония на съдбата всичко за Айзея Томас започва... в Чикаго, Илинойс. Той е най-малкото от общо девет деца. Носи името на баща си - ветеран от Втората световна война, който по думите на баскетболната звезда е бил наистина интелигентен човек. Обсъждал с децата си трудната за всички чернокожи ситуация в страната, но паралелно с това се превръща в първият тъмнокож бригадир във фабриката за трактори в Чикаго през 60-те години.

Уволнен е, след като работник, който е бил негов подчинен изведнъж му става шеф. Да, въпросният нов началник е бял. Депресията напада Томас-старши, а по думите на младши, ситуацията е страшна.

"Той беше наистина интелигентен човек, който обаче бе разочарован, че не може да използва интелекта си както подобава. В един момент татко бе толкова депресиран, че изглеждаше сякаш може да направи нещо много лошо с нас. Никой не знае какво всъщност е депресията, докато не я изпита на собствен гръб. Майка ми го изгони от вкъщи. Не си тръгна сам, а тя го изгони ", спомня си баскетболната звезда.

Все пак години по-късно стъпва на краката си. Намира си работа като шофьор на камион, но не безпокои момчето си. Не е от тези родители, които се присламчват до успелите си деца. Появява се само понякога, а през 1986 година се връща при жена си, защото е болен от рак. Умира в леглото, от което е изгонен години по-рано.

"Никога не поиска дори цент от мен. Предлагах му къща. Апартамент. Каквото и да е. А той не искаше и да чуе, защото това са били моите пари. Бях обиден, но той държеше на своето. Майка ми го посрещна обратно и беше с него до самия край", разказва още от тъжната си семейна история Айзея, който и до днес носи запазената си марка - усмивка от ухо до ухо.

Отказва да повярва, че спортът е достоен начин за изкарване на прехрана. Винаги натъртва, че образованието е преди всичко. Отива на един-единствен мач на Томас... и си тръгва още на полувремето.

Братята му го открехват към магията, наречена баскетбол, още докато е в ранна детска възраст. Любовта между Айзея и играта е светкавична. Идолът му пък е Лари - един от по-големите му братя (б.р. - по-големият брат и кумир на Майкъл Джордан също носи името Лари). За разлика от братята си обаче, Айзея се захваща с правилната игра - тази с топката, а не онази, в която се продават наркотици.

Embed from Getty Images

Престрелките са част от ежедневието на братята Томас в детството им. Когато започнат да стрелят, просто лягаш на земята. Това е правилото. Ако искаш да останеш жив.

Братята на Айзея остават до последно свързани с улицата. Докато той гради кариера на легенда в НБА, един от тях умира от свръхдоза хероин, друг си отива след дълга битка с алкохолизъм, а останалите са редовни познайници на властите и пребивават зад решетките.

Мери Томас, майката на братята, прави всичко по силите си, за да превърне момчетата си в достойни мъже. На всяка цена. Именно и тя изиграва голяма роля за бъдещето на Айзея, който се измъква от гетото на Чикаго, за да отиде да играе за легендата Боби Найт в университета Индиана.

"Веднъж с брат ми бяхме откраднали сливи отсупермаркета. Охраната ни хвана. Искаха да се обадят на полицията, но първо казаха - "Ще се обадим на майка ви". Ние изкрещяхме в един глас направо да се обадят на полицията, но в никакъв случай на мама", смее се сега Айзея, който е ухажван от множество училища, предлагащи му всичко - пари, коли, каквото поиска.

Embed from Getty Images

"Един от университетите прати човекс $50 хиляди в брой. Крещяхме от кеф, Казах, че отивам там. Но майка ми каза, че това няма да се случи. Че не сме за продан. А когато Боби Найт дойде, всичко бе кратко и ясно. "Госпожо, мога да предложа три неща на вашето момче - ще се образова, ще бъде джентълмен и ще го науча на баскетбол. Това е". А тя сякаш искаше да чуе точно това. Аз не исках да играя за него, но тя вече бе взела решението", връща се назад към тийнейджърските си години двукратният шампион на НБА.

Всичко, което прави при професионалистите е ясно. Но пътеката дотам е много, много стръмна и осеяна с какви ли не препятствия. Айзея е лидерът на "лошите момчета" от Детройт. Прекарва цялата си кариера с Пистънс, печели два шампионски пръстена, индивидуалните му награди са безбройни влиза в Залата на славата, номерът му е изваден от употреба...

И до днес обаче момчето от Чикаго е недолюбван в родния си град. Просто защото има нещастието да влезе под кожата на друг любим син на Ветровития град, който може и да не е родом оттам, но е боготворен от всички - Майкъл Джефри Джордан.

Embed from Getty Images

Отношенията, или по-скоро липсата на такива между тях в последните 30 години са константа. Айзея Томас може и да не игра за САЩ на Игрите през 1992 година в Барселона. Може и много хора да продължават да го ненавиждат заради мръсните номерца, които той и останалите от култовия тим на Детройт редовно въртяха на съперниците си.

Но пък оцеля в чикагското гето, остана встрани от наркотиците и всички изкушения на улицата, за да се превърне в един от най-завършените пойнт гардове в баскетболната история.

А пък и колко човека могат да кажат, че най-великият баскетболист в историята ги ненавижда в продължение на 30 години?

Един. Айзея Томас. Омразата не е сред принципите на спорта. Но по някакъв начин е впечатляващо, че дори толкова време по-късно, мъничкото момче от Чикаго продължава да е трън в очите на едно от най-големите имена в историята.

ИЗБРАНО