По време на олимпийските игри през 1980 година улиците на Москва изглеждат така, сякаш са част от един перфектен свят. Чисти, спокойни, с много магазини и в очакване на големите спортни постижения.
Столицата на СССР прилича на идеалното място, което трябва да покаже на всички по света колко добре подредена е една комунистическа империя.
Но зад перфектната Москва стоят много и добре обмислени предварително ходове. Така или иначе столицата е значително по-напреднала от останалата част от огромната страна, но чистка до стерилност действително създава атмосфера като от пощенска картичка.
В годините преди игрите, които за първи път са дадени на социалистическа държава, местните власти предприемат нужните стъпки, за да "пречистят" обществото. През юли 1979 е утвърден протокол с печат "строго секретно", чрез който се ограничава влизането в града за периода на Олимпиадата, а една от основните точки в него е "изселване на всички неблагонадеждни елементи" за продължителността на спортния форум.
Всъщност тогава се ражда понятието "101-и километър". На толкова разстояние е източната граница на московска област, отвъд която трябва да се озоват всички въпросни лоши герои - просяци, бездомници, проституки, алкохолици...
"Не знам къде и какво са правили по време на игрите, но е факт, че ги нямаше. А по принцип този контингент в Москва не е никак малък", спомня си двукратният олимпийски шампион в хвърлянето на чук Юри Седих и добавя, че лично за него, Москва 1980 е била синоним на стандарт в организацията на подобен тип събитие. А говорим за човек, печелил медали на три Олимпиади...
Оказва се, че проститутките са били изпратени в далечни от Москва селища, но някои от тях все пак остават наоколо със специални шпионски задачи от КГБ.
Младежите и децата също се оказват нежелани.
Първите са пратени на бригади навсякъде из страната, докато родителите са посъветвани да изпратят децата си на пионерски лагери.
Нищо не се случва насила, но тонът на властите дава на хората да разберат, че е препоръчително да изпълнят заръките.
Няма как да решиш всичките си проблеми, дори когато говорим за СССР в онези години.
Сигурността е приоритет за организаторите, като по тази причина в Москва пристигат хиляди сътрудници на милицията от цялата страна. Данните сочат, че общо 15 хиляди униформени работят на Игрите. Част от тях обаче никога не са виждали нещо подобно и се специализират... в дребни кражби.
"Милиционерите, които не бяха от Москва, крадяха на поразия. Всичко, което попадаше пред очите им. Дори кабелите на телефоните и крушките на лампите!", разказва директорът на Олимпийското село Дмитрий Каменев.
И все пак, сериозни престъпления няма. Улиците са нетипично пусти, автобусите със спортистите получават "зелени" коридори за безпроблемно придвижване, всичко е по мед и масло.
Единственият различен ден е 28 юли.
Тогава цялата страна се прощава с Владимир Висоцки. Незабравимият поет, певец и актьор е починал три дни по-рано. Властите пазят пълно мълчание относно смъртта му, но това не спира нацията да покаже любовта си към него.
Повече от 100 хиляди души се редят в продължение на часове, а опашката на поклонението е дълга 10 километра...
Почитателите на Висоцки чакат три дни пред славния московски театър "Таганка", за да се преклонят пред иконата.
Психично болните не са подминати.
Пратени са в "изолация", а председателят на КГБ обяснява това действие като необходим ход, който има за цел да предотврати "агресивни намерения". Дисидентите са последните засегнати и като част от политическата чистка са заточени в затвори в други градове.
"КГБ бяха по-могъщи от когато и да е било преди. Не знам дали заради войната или игрите. Но това увеличение на силите доведе до серия арести, включително и моят", казва ядреният физик Андрей Сахаров, изпратен в изгнание в град Горки като виден противник на властта.
КГБ са подготвени и за превенция на терористични атаки, саботаж отвътре и всякакъв тип инциденти. Съветските ръководители са наплашени от случилото се на Игрите в Мюнхен през 1972, когато 12 души са убити. През 1977 година в Москва също има трусове, като три експлозии избухват в центъра на града, а в резултат на това 7 души загиват.
Цяла серия от подобни случки през 70-те години кара СССР да очаква всякакви варианти в Москва. От Съюза пращат отговорниците по безопасността за източната Олимпиада на стаж в Монреал четири години по-рано, за да натрупат ценен опит.
Създадена група изпълнява "оперативни мерки на КГБ, чрез които да бъдат спрени подривните действия на врага и вражеските елементи по време на подготовката и провеждането на Олимпийските игри в Москва"
Успешното провеждане на Олимпиадата е "на всяка цена", а вътрешното министерство търси съдействие от... организираната престъпност. Министърът се среща с двадесетина от най-големите криминални босове, за да им обясни, че "столицата не се нуждае от излишни ексцесии по време на игрите".
Желание, което е прието с разбиране от бандитите... Какво друго могат да направят така или иначе?
Лятната олимпиада през 1980 година е една от най-различните в историята. Участват едва 80 нации, a бойкотиращите са 66 - водени, естествено, от САЩ. Войната между СССР и Афганистан е само една от причините.
А организацията е перфектна. Перфектната Олимпиада е факт в очите на всички по високите етажи на властта. След като всички "вредни" елементи са прочистени от улиците на Москва чрез редица действия, които само показват огромната съветска мощ и мания за величие в онези времена.
От чисто спортна гледна точка домакините са №1 по медали (195), следавни от ГДР (126) и... България с 41.
Преди 40 години всичко е било различно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}