Преди 30 години Въздушния бе на върха. И изведнъж всичко се разпадна
Бащата на Джордан бе убит на 23 юли 1993-а, а след това той се отказа за първи път
"Когато осъзная, че съм изгубил чувството на мотивация и желанието да докажа нещо като баскетболен играч, значи е дошло времето да се оттегля от баскетболната игра".
Тези думи шокира всички спортни фенове по света преди началото на сезон 1993/1994, защото излизат от устата на Майкъл Джефри Джордан. Въздушния Майк се отказа от професионалния баскетбол, след като заедно с останалите си съотборници от легендарния състав на Чикаго, ръководени от Фил Джексън, бяха завоювали три поредни титли в НБА.
"Не е защото любовта ми към играта е изчезнала. Аз все още я обичам и винаги ще я обичам. Но усещам, че нямам какво повече да доказвам", добавя още Джордан. И може би донякъде е прав, защото във финалите при първите три (от общо шест титли на "биковете"), Ем Джей и компания побеждават последователно Лос Анджелис Лейкърс с Меджик Джонсън, Портланд Трейл Блейзърс с Клайд Дрекслър и Финикс Сънс с Чарлз Баркли.
Освен чисто мотивационните причини, има и една лична такава. При това обагрена с трагична нотка.
Става дума за бащата на Майкъл, Джеймс Джордан. Човекът, който е един от двамата идоли на суперзвездата не просто на баскетбола, а на световния спорт като цяло. Неповторимият гард на Булс неведнъж е признавал, че се възхищава най-много на татко си, както и на по-големия си брат Лари.
Именно от Джордан-старши легендата с №23 наследява запазената си марка - изплезен език, който както някои от съперниците му са признавали в интервюта, често ги преследва дори и в кошмарите им, отвъд очертанията на игрището.
Днес се навършват точно 30 години от изключително тъжен ден за семейство Джордан. На 20 юни 1993-а "биковете" вдигат трофея "Лари О'Брайън" за трети пореден път след 4-2 срещу Финикс във финалната серия. Всички фенове са на седмото небе от радост, а Майкъл и семейството му празнуват напълно заслужено. Но малко повече от месец след голямата радост, емоциите са заменени, при това с обратен знак.
На 23 юли 1993 година Джеймс Джордан пътува към семейния дом в Северна Каролина, след като в продължение на няколко дни е играл голф. Любимо занимание и на Майк. Вече обаче започва да се стъмва и бащата на баскетболната икона отбива на крайпътен паркинг, за да си почине.
По онова време Лари Демъри и Даниел Грийн са тийнейджъри и виждат набиващия се на очи червен "Лексус", каран от Джеймс. Колата няма как да бъде пропуснат. Регистрационните номера са UNC0023 (б.р. - от колежа Северна Каролина, където Майкъл играе и разбира се от №23).
Грийн хладнокръвно прострелва Джордан-старши докато той спи спокойно в новия си автомобил. След това двамата отмъкват лъскавата кола, като междувременно изхвърлят тялото в блато в съседния щат Южна Каролина. Останките на Джеймс Джордан са открити значително по-късно, на 3 август, когато вече са в неразпознаваем вид. Той е идентифициран посредством зъболекарски данни от семейния стоматолог. Идентификацията става още 10 дни след откриването му - на 13 август, като поради липса на място в моргата, вече е бил кремиран, но челюстта и ръцете му са запазени именно заради последвалото разпознаване.
Двамата крадци отмъкват и други ценности. В колата са два шампионски пръстена на Чикаго, подарени от Майкъл, а освен това провеждат и няколко телефонни разговора от мобилния апарат на Джордан, посредством които са заловени.
При разпитите по-късно Демъри признава, че не е имало план да застрелят жертвата, а просто да го завърже и да откраднат колата. Само той си признава, но това е напълно достатъчно, за да осигури на двамата доживотна присъда.
По-късно се появява теория, че всъщност Демъри е дръпнал спусъка и след това е "натопил" съучастника си, но това не е от огромно значение, защото няма да върне Джеймс Джордан.
Така двама тийнейджъри отнемат от един от най-великите спортисти в историята баща му и негово дългогодишно вдъхновение. И освен че почернят семейство Джордан, лишават милиони спортни фенове по света от един от героите им.
Няколко месеца след случката Джордан дава въпросната пресконференция, на която присъстват всичките му съотборници, треньори и ръководство на "биковете" от щата Илинойс. Преди да вземе това решение, Ем Джей пита Фил Джексън дали за него е останало нещо, което да направи на терена. Дори треньорската легенда се затруднява да му отговори, което е достатъчно за Майк.
"Не мога да стъпя на терена и да знам, че съм там, без да има причина. Просто не си струва за мен и не смятам, че е уважително към съотборниците ми", добавя Въздушния като обосновка за решението си. Освен това той е обсъждал потенциалното си пенсиониране с татко Джеймс преди трагедията през юли същата година, като е клонял към отказване още тогава.
"Време е да спра да бъда егоист и да прекарам време със семейството си. И да се опитам да живея нормален живот. Или поне доколкото е възможно", споделя още звездата и допълва, че е бил посъветван от баща си да се откаже още след първия трофей на Булс през 1991-а.
През февруари 1994-а Майкъл Джордан подписва договор с дъщерния отбор на бейзболния Чикаго Уайт Сокс, преследвайки бащината си мечта - да играе бейзбол на високо ниво. Не му се получава така, както между двата коша, а в крайна сметка още година по-късно, през 1995-а, той се връща на паркета.
Облича №45, в чест на брат си Лари, а после всички знаем какво се случва. Още три титли с Булс и затвърждаване на легендарния му статут.
Но онази юлска вечер променя Майкъл Джордан завинаги.