Новата седмица започва с първия учебен ден, прекрасна дата за всеки българин. Продължението утре е не по-малко вълнуващо. “Лудогорец“ започва участието си в Шампионската лига срещу един от най-успешните и обичани отбори в света “Ливърпул“. В часовете преди гостуването на легендарния “Анфийлд Роуд“ босът на шампионите Кирил Домусчиева даде интервю за вестник “Стандарт“.  - Г-н Домусчиев, често питам събеседниците след мачове като  този със “Стяуа“ в София - сънувахте ли нещо вечерта преди реванша и в какво  настроение се събудихте? - Бях с много позитивно настроение. Имах увереността, че ще ги  отстраним. Не помня какво съм сънувал, но на сутринта бях страхотен оптимист.  През целия ден се опитвах да не си развалям настроението. Да няма нищо негативно  в моите мисли и действия. Получи се. - Имате ли някакъв ритуал, суеверие в такива важни дни? - Ходя на църква. Имам няколко любими места, но да не ги  коментирам. - Може би е останало от дядо ви, който е бил свещеник в  ловешкото село Дойренци? - Да. Не мога да кажа, че семейството ми сме силно религиозни,  но сме вярващи хора. - На него сте кръстен, а и местните хора казват, че много  приличате на дядо си? - Да, ако погледнете негови снимки, доста прилики имаме. Личи  си кръвната връзка. - Възстановихте ли църквата в Дойренци? - На финален етап сме. Даже вчера получих снимки. Остават  дребните щрихи. Дали боите, които сме избрали със съпругата, подхождат.  Наистина, когато го видиш на живо, е друго. Църквата е много красива. Съжалявам,  че е в толкова малко място, защото я заслужава всеки град. Голяма е, правена е  от прадедите ни. Тогава може би селото е било по-голямо и вярата на хората е  била по-голяма. Сега правим едни параклисчета. Така че съм много доволен от  това, което започнахме миналата година. Беше тежка зима. Почти из основни се  реновира, хората в Ловешко ще останат много доволни. Аз не обичам да парадирам с  откривания, ходил съм няколко пъти да видя как вървят ремонтите. Сега остава  нещо много важно - да изберем подходящите иконописци и иконописи. Църквата ще  бъде готова за зимата, няма да има притеснения, че ще тече или ще е  студено. - Споменахте и съпругата, може ли да кажете, че и тя е на  късмет на “Лудогорец“? - Затова идва на мачове, в 90% от случаите е с мен. Вкарва  много позитивна енергия. Поне аз така усещам нещата. Дано и тя е част от  късмета, в спорта само с качества не става. - 119-а минута на мача със “Стяуа“. Сам признахте, че при  червения картон сте загубил увереността в успеха. Кога ви се възвърна? - Единствено тогава наистина не знаех къде съм. Предпоследна  минута, вратарят ни е изгонен, а зад топката е Станчу, който изпълнява много  добре фаулове. На вратата застана полеви играч, а предстояха тепърва дузпи - в  най-добрия случай. Увереността ми се върна, когато видях, че Моци се нагърби да  пази. Видях с каква крачка, излъчване, увереност тръгна към вратата, чух  стадионът как скандира и усетих нещо вътрешно: ще има хепиенд. Напрежението  остана, но вече с предчувствие, че ще стане чудото. Усещаше се сред публиката,  която имаше много позитивно настроение. Това също се пренесе в ръцете на  Моци. - Твърд ли сте в решението трибуната в Разград да се казва  “Моци“? - Не очаквам хората в града и общината да имат нещо против. Не  само той влезе в историята, но Разград и България влязоха в историята, защото  такъв прецедент в световния футбол няма. За момента рекорда го държим ние.  Трибуна “Моци“ е символ на този феномен. - Истина ли е това, което написаха в Румъния за премията на  Моци: намерил 350 000 евро в сметката си? - Не, пълни глупости. Отборът ще получи стандартна премия,  която е определена спрямо изиграни минути. При нас финансовата и всякаква  дисциплина е на първо място. Да, Моци ще получи малък бонус, но той се изразява  в рамките на 20-30 процента от стандартния. Момчето го заслужава. - “Ливърпул“ - какво е усещането, когато чуете това  име? - Много голям клуб с велика история и велики мачове. Ние също  изиграхме велик мач срещу “Стяуа“ и заслужаваме да бъдем посрещнати там с  необходимия респект. Дано се представим достойно и постигнем добър  резултат. - Те са джентълмени и със сигурност ще ви посрещнат с  уважение? - Което не е добре за нас, защото няма да ни подценят (б.а.  смее се). Но затова сме в Европа - да се учим от големите и да играем хубав  футбол. - Вие лично ще поставите ли цел пред отбора, макар че малцина  биха го направили на “Анфийлд“?  - Целта е да трупаме максимално точки. Да видим дали имаме шанс  да излезем от тази група, било то в Шампионска лига, било в Лига Европа. Това е  целта. Ако ние не вярваме, по-добре да излезем, да се прегърнем с “Ливърпул“ и  да изиграем един танц. И зрители, и букмейкъри са ни отписали, но и “Хасково“ ги  бяха отписали срещу нас, пък ни биха. Не се знае. - Хубаво е, че имате амбиции за излизане от групата, макар че и  третият съперник “Базел“ заслужава похвали? - Разбира се, “Базел“ победи не само нас миналия сезон, а и  “Челси“ на Моуриньо. Но отборът ни вече е доста обигран, събраха доста опит в  евротурнирите. Много играчи дойдоха от силни първенства, имаме 7-8 български  национали. Няма да се дадем без бой. - Сега към мача с “Реал“в неприятния аспект - колко пари ще ви  струват ремонтите на националния стадион, за да изпълните препоръките на  УЕФА? - За съжаление това е жестоката истина - България няма стадион  четвърта категория на УЕФА, даже аз смятам, че нямаме и трета категория.  Националният стадион е компромис на УЕФА към нас, но имаме сериозни проблеми с  колегите инспектори. За тях исканото е някакъв абсолютен минимум, но за нас  трудно постижимо предвид кратките срокове. Радостното е, че срещаме разбиране от  спортния министър Евгения Раданова, от ръководството на стадиона. Борислав  Михайлов също се е ангажирал от името на БФС да помогне с каквото може. Това ще  коства много нерви на всички. Тук не е въпрос на пари. Да приемем, че ги има.  Проблемът е във времето, хората, които трябва да го направят. В нередностите,  които изскачат една по една. Да се надяваме, че до края на седмицата ще имаме и  решение на Арбитража относно жалбата на нашите адвокати за затварянето на сектор  “А“. Нека е ясно и да направим окончателно организацията на мача. Дано решението  е добро за футбола. Финансите ги гледаме последни. - Все пак част от парите ви ще останат в националния  стадион? - В крайна сметка остават за хората. Там играят “Левски“ и  ЦСКА, националният отбор. Гордея се, че с нещичко ще съм помогнал на спорта в  България. - Като говорим за пари и “Реал“ - нормални ли са според вас  трансферни суми от по 90-100 милиона евро, които се дават все по-често? - При положение, че “Реал“ отчете за последния сезон 603-604  милиона евро приходи! Явно са реалност. За съжаление за в бъдеще малките клубове  ще страдаме, защото разликата става все по-голяма. И грандове с голяма публика  от Източна Европа не могат да си позволят по-сериозни средства. Идват времена, в  които 4-5 отбора ще печелят Шампионската лига и останалите купи. На мен не ми  харесва тази насока на развитие. “Стяуа“ можеше да стане европейски шампион,  ЦСКА да играе полуфинал. А сега! - Изглежда като научна фантастика? - Даже над научната фантастика. Не ми харесва. Ако съм акционер  в клуб и искам да печеля, трябва да пренеса инвестициите в Испания, Германия или  друга държава. В крайна сметка съм българин. - А предлагано ли ви е да преместите инвестициите в спорта  извън България? - Да. Италия, Испания, дори Англия - мога да поема клубове без  никакъв проблем. - За акции ли говорим или цялата издръжка? - Като вземеш собствеността, поемаш и издръжката. - В Англия е доста скъпо? - Издръжката е скъпа, но и приходите са големи - от  телевизионни права, от какво ли не. Въпрос на баланс. Успяваме да правим фурор в  Европа, да снимат филми за нас, дори сме на корицата на първото издание на УЕФА  за Шампионската лига. И това го правим с 6 милиона евро бюджет до тази година.  Нали разбирате, един отбор от второто ниво на Англия получава много повече пари  от телевизиите и от спонсори. Какво остава за елитните групи? Има огромна  разлика във възможностите. Едно е да продаваш билети в Разград, колкото и да са  скъпи за стандарта ни, друго е да продаваш билети в Англия или Германия. Да не  говорим за фланелки и т.н - Три пъти шампион, фурор в Лига Европа, класиране в Шампионска лига. Какво още може да ви стимулира в Разград? - В момента - да направя стадиона и да довърша базата. Няма кой да им ги вземе на хората. Оттам нататък този клуб няма как да бъде наречен еднодневка, защото си има база, юноши, доста сериозна маса спонсори, която успяхме да съберем, публика и абонати. И то не само от Разград. Знам, че съм поставил основите. Дали ще има още една Шампионска лига, дали ще успеем да прескочим тази или следващите години на едно друго ниво, това само времето ще покаже. Мечти. - Значи апетитът ви не свършва дотук? - Още като влязохме в “А“ група, аз го казах - ще играем винаги за победа и първото място, а не да се спасим от изпадане. - Г-н Домусчиев, защо се получи тази престрелка с ЦСКА и със Стойчо Младенов? Не тръгна от “Стяуа“, а се натрупа с годините сякаш? - Аз не водя престрелка с никого. Имам страшно много приятели от ЦСКА. И то люти фенове, които ходят на мачове, помагат на клуба. В прекрасни отношения сме. Треньорът на ЦСКА, ако кълне, си е негов проблем. На никого не му е приятно толкова мача да няма победа срещу “Лудогорец“ и нервите започват да взимат връх.