Центърът на Рилски спортист Евън Равънел е най-постоянният играч на тима от началото на сезона. Вече на три пъти американецът успя да регистрира дабъл-дабъл в срещите на самоковския състав, а има какво още да подобрява в играта си. Рилски спортист е първият професионален отбор за Евън, който само след десетина дни ще навърши 24. Равънел е възпитаник на университета „Охайо Стейт“ - едно от училищата с най-добра баскетболна програма в САЩ. Равънел разговаря с Гонг за това, защо е избрал професионалният му път дазапочне в България, какъв е бил шокът, от преместването в Европа, и как всъщност тук всичко вече е надскочило очакванията му. Разбира се, Евън сподели и очакванията си от първия домакински мач на Рилски спортист в ЕвроЧалъндж, днес от 17.00 часа, срещу Цмоки Минск. И не на последно място – за мечтата си да играе някой ден в НБА. Защо България, и докъде се простират мечтите ти? “Знаех какво да очаквам от кариерата ми на професионалист. Имах доста успешни години в Охайо Стейт. Знам, че ще трябва да се доказвам, и че предизвикателството е много голямо. Готов съм за него. Имах няколко опции пред себе си, в Европа и Азия, но когато седнахме със семейството ми и агента ми, преценихме, че Рилски спортист е перфектното място за мен.” “За мен България е идеална възможност да израсна като играч и да вляза в света на професионалистите. За един новобранец като мен, мачовете в българското първенство срещу отбори като Балкан, Левски и Лукойл, и срещите в ЕвроЧалъндж, са шанс да постигна целите си, да стана професионалист.” “В бъдеще, бих искал да стигна до НБА. Смятам, че всеки баскетболист си мечтае да стигне до това най-високо ниво. Освен това ми се иска да играя в Евролигата. Гледах няколко мача от там, и смятам, че това наистина е най-силното ниво в Европа, би било хубаво да мога да играя там. Разбира се, най-важното е да съм здрав, за да имам успешна кариера.” За България, Самоков и шокът от разликата между САЩ и Европа „Чувствам се удобно в Самоков. Вече посвикнах с начина, по който се случват нещата тук. Не сме далеч и от столицата София, така че използвам, когато имам възможност, да се разходя до там. Всеки ден подобрявам играта си, и свиквам сначина, по който се играе тук. Правя и грешки, но е нормално, за първата година след колежа. Но всеки ден тренирам, и всеки ден грешките ми стават по-малко. Виждам, че напредвам, и ми харесва, че това се случва с бързи темпове.“ „Европа е огромен шок! Трябва да внимавам много, защото дори всекидневните неща са различни, в сравнение с Америка. От начина, по който превключват светофарите, до конете на пътя, които вървят редом с колите. Мисля, че най-големият шок преживях, когато видях стадо диви коне да тича по улиците на Самоков.“ „Що се отнася до баскетбола – също имаше шок. Бях шокиран от това колко е твърда играят тук. Също и колко тактически се играе – съвсем различно от САЩ. Мисля, че в последния ни мач срещу Левски, бях съвсем шокиран, когато при изпълнението на наказателни удари, вторият ми се удари в ринга, и след това бе избит от центъра на Левски, и не бе зачетен кош. Бях шокиран, но моите треньори и съотборници ми го обясниха. Все още обаче не мога да си го обясня, въпреки че го видях с очите си.“ “Нещо, което ме впечатли е отношението на хората в Самоков. Те нямат много възможности, но идват и ни подкрепят до край, във всеки мач. Затова съм им много благодарен. Надявам се, че заради тях ще успеем да запишем най-успешния сезон за този отбор. Друго, моите съотборници много ми помогнаха, да осъзная как да се справям с различни ситуации, в които изпадам далеч от дома, от семейството си. Моите треньори също ми помагат, учат ме на детайлите на европейския баскетбол, в тази първа за мен година тук. Понякога ги разочаровам, но те са търпеливи с мен, и продължават да ми помагат.” „Не ми е трудно да се нагодя към европейския стил. Аз имам уменията, и се адаптирам бързо. Използвам добре краката си, и успявам да правя всичко в движение. Затова адаптацията не е проблем.“ „Трудно е да си център в Европа, защото тук центровете имат много повече умения от тези в NCAA, и освен това играят професионално от години. Тук центровете умеят да стрелят като гардове, и да подават добре. Ако им оставиш и малко пространство, те стрелят със самочувствие, така че в защита винаги трябва да си нащрек.“