Зимните олимпийски игри в Пекин чукат на вратата. Събитието в китайската столица ще започне следващата седмица - на 4 февруари, като България по план трябва да има 16 представители в различните спортове, но до последно участието на един от тях, Симеон Деянов, ще бъде под въпрос заради положителен тест за коронавирус.

Шестнадесетимата ни представители са най-малкият брой български олимпийци на зимна Олимпиада през новия век. От Солт Лейк Сити 2002 насам винаги сме имали около двадесетима състезатели, като на последните Игри в Пьонгчанг преди четири години участие взеха общо 21 българи.

Последният случай, в който делегацията ни е наброявала по-малко от 16 спортисти пък датира от 1980 година, когато обаче има и щастлив повод по време на надпреварата.

Но отвъд тези статистики идват и по-важните - а именно за успехите на България на зимни олимпийски игри.

Традицията за родно участие датира от 1936 година насам, когато е и българският дебют на този форум - в Гармиш-Партенкирхен участват Боян Димитров, Асен Цанков и Борислав Йорданов в алпийските ски, а в ски бягането представителите ни са Рачо Жеков, Димитър Костов, Иван Ангелаков и Христо Кочов.

За да стигнем до първите успехи обаче трябва да мине близо половин век.

За общо двадесет зимни Олимпиади досега (Пекин 2022 ще бъде №21 ма нашата спортна история), страната ни е спечелила общо шест отличия, като почти всички са завоювани в последния четвърт век.

Кой е първият олимпийски медалист на България?

Неговото име е Иван Лебанов и той може да се похвали с това, че е избран за “Скиор на века” по време на тържествата за 80-годишнината от създаването на ски спортовете у нас.

Лебанов влиза в историята с бронзовото си отличие, до което стига на Игрите в Лейк Плесид през 1980 година.

Тогава роденият в Гостун ски-бегач се качва на почетната стълбичка след време от 1:28:03 часа в дисциплината 30 километра, а при другото си участие, на 15 километра, остава петнадесети в крайното класиране.

Медалът на Лебанов отрежда на страната ни седемнадесето място в класирането по медали, а след като сме чакали 44 години за този така жадуван първи успех, идва нова пауза, макар и доста по-кратка. И освен това - с много по-щастлив завършек.

Едно пълнолетие по-късно, на Игрите в Нагано през 1998 година, едно момиче от Чепеларе, носещо името Екатерина Дафовска, стига до най-голямото постижение в зимната ни олимпийска история - първата и единствена досега титла за родината ни.

В коронната си дисциплина, 15 километра индивидуално, Дафовска изпреварва с голяма разлика подгласничките си Олена Петров от Украйна и Уши Дизел от Германия.

Времето на Катя, което ѝ носи златния медал, е 54:52.0 минути. Сребърната медалистка Петрова е със 17 секунди по-бавна от българската шампионка, а изоставането на Дизел е с цели 25 секунди!

В същата дисциплина Павлина Филипова остава четвърта, само на една секунда зад бронзовата медалистка Дизел.

Логично титлата носи на Дафовска наградата за “Спортист на годината” както у нас, така и на Балканите. В чест на победата ѝ в Япония е издадена специална марка. Златният медал е единственото отличие за българската делегация в Нагано и отрежда на страната ни петнадесето място в крайното класиране.

Всъщност случилото се в Нагано дава начало на най-успешния период за България на зимни олимпийски игри. В Солт Лейк Сити четири години по-късно, макар и без титла, е поставен рекорд по медали - общо 3. 

Евгения Раданова, превърнала се в синоним на шорттрек у нас, е лично отговорна за два от тях. В дисциплината 500 метра Раданова финишира втора, като е обградена от две китайки. Времето ѝ в този финал е 44.252 секунди, докато шампионката Ян Ян завършва за 44.187 секунди, а бронзовата медалистка Уан Чунлу - с 44.272 секунди.

Embed from Getty Images

На 1500 метра българската кънкьорка отново е единственият представител на Европа на подиума. Титлата там грабва Ко Ги-хюн от Южна Корея (2:31.581 минути), следвана от сънародничката си Чой Еун-кюн (2.31.610 минути), а Раданова остава с бронз след 2:31.723 минути.

На същата Олимпиада Ирина Никулчина носи на страната ни второ отличие в биатлона. С два пропуска в стрелбата и време от 31:15.8 минути, Никулчина стига до бронз в преследването на 10 километра.

Щафетата ни 4х7.5 километра при жените в състав Никулчина, Павлина Филипова, Ива Шкодрева и Дафовска пък остава на четвърто място, точно извън медалите - без нито един пропуснат изстрел!

И така стигаме до Торино 2006. Тогава е спечелен и последният поне засега медал за България. И той отново е благодарение на Евгения Раданова, която пак се разминава с титлата на 500 метра, отново отстъпвайки на китайка, но този път с още по-малка разлика. Шампионката Уан Мен дава време от 44.345 секунди, а Раданова - 44.374 секунди…

И до днес Евгения Раданова остава единственият български спортист с медали от две различни зимни олимпиади. Освен това може да се похвали и като първата българка, участвала и на летни олимпийски игри - в дисциплината колоездене през 2004 година в Атина.

Embed from Getty Images

Вече повече от 15 години България очаква отново да види трибагреника си сред призьорите, но това така и не се случва. От 2006 година насам най-близо до призово класиране бе Александра Жекова, която на два пъти стигаше до финал в сноубордкроса, но в Сочи през 2014 остана пета, а преди четири години в Пьонгчанг финишира шеста.

В Пекин надеждите ни за евентуално призово класиране са свързани най-вече с представителите ни в биатлона, както и донякъде в алпийските ски с Алберт Попов, и сноуборда с Радо Янков.

Дали отново ще имаме поводи за радост след дълго чакане или пък то ще продължи още? Предстои да разберем съвсем скоро.