Луис ван Гаал е най-интересната личност на лятото в английския футбол. Холандецът пое Манчестър Юнайтед след успешното си представяне с националния тим на световното, където впечатли с тактически прийоми, смели смени и подход. Но не разбиранията на Ван Гаал за футбола са най-интересни в новата му работа. А отношенията с английските медии, тъй като навсякъде досега треньорът е имал търкания с пресата. Ето и първото му интервю е за няколко представители на британски вестници. Интервюто е предоставено от вестник “Труд“.    - Какво е за вас да водите клуб от Висшата лига? - И преди съм имал възможности, но не е било такъв приоритет, както е сега. На 62 години съм, кариерата ми отива към края си. - Кога обявихте, че се оттегляте от холандския тим? - През октомври. Направих го 10 минути преди една пресконференция с националния отбор. Всички много се ядосаха. Било невероятно, че съм го обявил преди световното. Казах им, че това са глупости. - Това ли бе мечтаната възможност - “Юнайтед”? - Не казвам, че е мечта. Аз съм на 62 и знам какво мога. Мисля, че и “Манчестър Юнайтед” знае какво мога. И не бе само този клуб. “Тотнъм” също дойде да почука на вратата ми. Но признавам - фантастично е, защото не на всеки се отваря шанс да работи в най-големите клубове. - Какво е необходимо да успеете в клуб от ранга на “Юнайтед”? Защо мислите, че сте подходящ? - Имам необходимия опит. В Испания работих в клуб номер едно. В Германия и Холандия - също. Освен това говоря езика. Сега ще е много по-лесно, отколкото в Испания, защото тогава не говорех испански. Но за година го научих. Говоря английски по свой начин, но хората ме разбират. Нали разбирате всичко, което казвам? Това е важното! Другият фактор е моята философия. Следвал съм я навсякъде. Опит, боравенето с езика и философията ми - това са трите качества, които са убедили собствениците на “Юнайтед” да ме наемат. - Дали очакванията са по-ниски след седмото място миналия сезон? - Не мисля. Когато един отбор, от който се очаква да е първи, завърши седми, нещо не е наред. Или селекцията не е балансирана, или няма самочувствие. В “Барселона” отидох след Боби Робсън. Той бе спечелил три купи. И бе по-лесно, отколкото сега. Същото бе и в холандския тим. Наследих Берт ван Марвайк. Преди две години той бе втори на световното, но после остави разбит отбор (отпадна в групите на Евро 2012 - б.а.). Вече съм имал вариант да поема “Юнайтед“ през 90-те, когато Алекс Фъргюсън искаше да напусне и се говори, че е сочил мен за заместник. - Близо ли бяхте? - Не, не. Само слухове. - Казвате “разбита” селекция за днешния “Юнайтед”. Не е ли силна дума? - Не е тежка дума. Когато си бил седми, отборът не е щастлив. Няма самочувствие. Като счупен е. Сега обаче имат мен, така че имат нов шанс да покажат какво могат. - В “Барселона” искахте интелигентна група футболисти. Имате ли притеснения дали ще заварите такава група в Манчестър? - Във всеки клуб съм имал проблеми в първите три месеца. След това всички знаят какво искам. Аз съм този, който съм, защото съм директен. Казвам каквото мисля. И играчите трябва да се адаптират. Аз тренирам главите им, не краката. Не съм привърженик на тичането заради самото тичане. Тичането трябва да е с топка. Най-важно е играчите да разбират защо правим това или онова. Тогава не играеш интуитивно. Много футболисти в “Юнайтед” играят на интуиция, а аз искам да мислят. След първите три месеца, в които ще имаме проблеми, ще стане както в “Байерн”. Там ние бяхме шести или седми след първите три месеца, а и трети в групата ни в Шампионската лига. Наложи ни се да бием “Ювентус” като гост, за да се класираме. Направихме го (4:1 за “Байерн” - б.а.) и това бе повратният момент. - Британският футболист играе с емоция...Така ли е? - Това е ваше мнение. Вие казвате така, а искате от мен да го потвърдя. - Не го ли казахте? - Сигурно вие имате добра преценка, защото дълго сте били журналист и знаете културата на футбола в страната ви. Играчите в “Юнайтед” под ръководството на Дейвид Мойс са различни от същите играчи при Алекс Фъргюсън.