Легендарният Кафу, който близо две десетилетия бе най-добрият десен бранител в света на футбола, се изповяда за трагедията със смъртта на сина му Данило. Ужасът се случи на 5 септември, когато сърцето на 30-годишният младеж не издържа след мач в махалата. Данило имаше сърдечни проблеми и преди фаталния ден.

Световният шампион с Бразилия Кафу изля мъката си в социалните мрежи:

"На 5 септември се събрахме с приятели да поиграем футбол. Данило беше в моя отбор. По време на почивката той си тръгна, но преди да подновим играта, забелязах суматоха около игрището. Отидох да видя какво се случва и видях сина ми да се превивива в конвулсии.

Изпаднах в паника заради проблемите, които той бе имал със сърцето. Обадихме се на "Бърза помощ", откъдето ни казаха, че ще дойдат след 10 минути. Но аз знаех, че Данило няма да ги чака. Взех го на ръце, сложих го в колата и след 5 минути бяхме в болницата.

Състоянието му се влоши там. Лекарите се опитаха да го реанимират. След около половин час лекарят поиска да говори с мен насаме. Казах: "Докторе, не е нужно да казвате нищо". Изправих се и се помолих на Бог да не взима моето момче. Но това не беше възможно.

Погребението на детето е различно от всичко, което можете да чувствате през целия си живот. На всеки пет дни отивам на гроба му. Все още не съм сигурен какво се случи. Все още не съм имал смелостта да вляза в стаята му.

Другият ми син, Уелингтън, опакова нещата му и дари всичко за благотворителност. Не съм се връщал на мястото, където се случи.

Не мога дори да опиша усещането, когато хвърляш земя върху ковчега на сина си. И знаеш, че той няма да се върне. Смъртта на сина остава с бащата и майката до края на живота им.

Тези дни плача доста, особено, когато съм на път. Понякога звъня на приятели да поплача на тях. Те ме разбират и мълчат, докато плача. Всичко, което правя, е да плача, да плача и да плача. Това ме успокоява."