Андрей Аспарухов, син на великия Георги Аспарухов-Гунди, написа трогателно послание в социалните мрежи в деня, в който трябваше да празнува 70-ия си юбилей друга "синя" легенда - покойният Павел Панов. Аспарухов-младши е женен за дъщерята на Павката - Изабела.
Ето какво написа Андрей в профила си във Фейсбук:
"16 септември е рожденният ден на Павел Панов, а днешният щеше да е негов 70-ти... Толкова е трудно да се говори за него в минало време, а аз толкова много много да кажа, защото освен, като изключителен футболист и треньор, го познавам и като всеотдаен баща към децата си, обичащ съпруг и лоялен приятел.
Аз също го чувствах като приятел - точен, ясен, откровен, без задни мисли, човек, с който можеш да си говориш за всичко. Винаги съм се притеснявал в негово присъствие, и като негов играч, и като част от семейството просто, защото го уважавах страшно много. За съжаление сега разбирам колко малко успях да "открадна" от него. А от него можеше да се научи страшно много!
Той често казваше за да ни мотивира "Абе, какво играете вие, аз съм играл със и срещу най-големите" а всъщност той беше един от най-големите....
Няма да забравя, когато дойде на един от моите турнири в Америка. В съседство се провеждаше курс за лицензиране на треньори, и той се спря да погледа. Тогава инструкторът прекъсна курса и отиде да го поздрави, защото познал, че това е Павел Панов!
За българския футбол и Левски неговите постижения са ясни. Мястото му отдавна е в нашата "зала на славата". Не знам дали има някой, който може да си представи Левски през 70-те години без Павката, както хората му викаха.
Аз често ходех на тренировки да го гледам, както сега децата искат да гледат Меси и Роналдо. Познавах целия отбор, но той беше специален! На една от тренировките той ме видя и ми махна да вляза на терена. Аз първо се обърнах, да не би да маха на някой друг (аз бях 10-11 годишен тогава). Почервенял от вълнение, разбирайки, че вика мен, не посмях да вляза на терена... после обаче разказвах две седмици в училище за това, че Панов ме е канил да тренирам с него...
Да, за мен той беше звездата на детството ми, сигурен съм - не само моята.
Благодарен съм за прекрасното му отношение към мен, дори много преди да стана негов зет. За това, че с усмивката си и характерния за него смях винаги правеше трудните моменти лесни.
Хора, като него са богатство за всеки един народ. Жалко, че няма да е с нас на този ден, но ние никога няма да го забравим."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}