Нарекоха го Йохан Втори.

Вторият най-велик Йохан на Нидерландия след онзи, когото всяко дете, възрастен мъж или просто редник в армията на футболни фенове по света (а те са милиарди) знае. На 6 октомври свърши житейският път на Йоханес Якобус Неескенс, който на 73 години отиде да застане отново редом до Йоханес Хендрик Кройф. Той пък угасна преди 9 години след битка с рака.

"Почивай в мир, приятелю. Пак ще се видим", каза тогава Неескенс пред репортер на национален тв канал в родината, отивайки към последното изпращане на Кройф.

"От името на Йохан - последно сбогом, Йохан", написа вчера в профила на великия №14 в платформата Х някой от семейството му. Той остава активен, защото милиони хора искат да четат истории за Кройф.

Вчера този профил бе в черна рамка - като за изпращане на голям приятел.

Те двамата бяха като скачени съдове във футбола, но това е твърде оскърбително прозаично описание на дует, който редеше по листата на футболната история нотите на най-красивите симфонии на Тоталния футбол. През 1970-а Ринус Микелс взима Неескенс, тогава на 19 години, от скромния втородивизионен Хелмщед.

Слага го на поста десен защитник във вече впечатляващия отбор на Аякс, който катери върха на европейския футбол.

Там лидерът е неоспорим - номер 14. Кройф, който е с 4 години по-голям. И вече е звезда.

Снимка: Getty Images

В следващите три години тимът от Амстердам печели три поредни Купи на европейските шампиони, а Неескенс постепенно е преместен в средата на терена, за да му бъде лепнат прякор Пощальона на Кройф. Микелс, а впоследствие и Щефан Ковач, който наследява треньорския пост, вижда в двамата идеално допълване. Кройф е човекът на големите идеи в атака, но тръгва от средата на терена с топката. Този, който му я осигурява, а и винаги е до него, е Вторият Йохан. Това пък е прякорът, който му дава пресата в Европа в онези години.

Неескенс постепенно - като един изключително интелигентен играч, а и такъв с навици на защитник, си намира най-точната роля. Той подсигурява Кройф и е готов винаги да се намеси, ако Йохан Първи изгуби топката. Нерядко е поставян да охранява персонално плеймейкъра на съперника, защото има неизчерпаема енергия и е изпълнителен, дисциплиниран и безкомпромисен.

"Той беше като гумен човек, не можеха да го съборят на земята. Кройф бе наричан "най-атлетичният футболист на времето му", но е спорно дали Неескенс не бе на неговото ниво", анализира трети много голям от онези години - Пит Кайзер.

Шпагатите в краката на съперниците са прословути - толкова остри, че сякаш ще подстрижат и тревата. Но не е мръсник или грубиян, отнема топката с тях.

Двамата са като членове на "Бийтълс", но целият състав на онзи Аякс е с подобна визия. Дългокосите и с със слаби, издължени лица Йохан и Йохан, стават символите на онзи тим.

Кройф отива в Барселона през 1973-а, а година по-късно с треньора Микелс (същият) знаят кое е следващото липсващо парче в мозайката - Неескенс. И двамата пак се събират, но вече в Каталуня, не в Амстердам.

Това са паметни времена за клуба, а и за националния тим.

През 1974-а Нидерландия с тези двамата като лидери стига финала на световното първенство и губи от ФРГ с 1:2. В първите секунди Неескенс открива с една от знаменитите си дузпи, при които прострелва вратата в средата с топовен шут. Така вкарва и на България на същия Мондиал (снимката долу), а "лалетата" ни бият с 4:1.

Снимка: Getty Images

Но българският футбол също ги помни "в пакет" от мач в София, който остава вечен в историята на играта у нас. През 1976-а Левски бие Барселона с 5:4, отпада от турнира за Купата на УЕФА след 0:4 в първия мач. В състава на каталунците са и двамата Йохан (основната снимка горе е преди реванша в София), като Неескенс вкарва от дузпи и в двата двубоя.

През 1978 г. Кройф отива в Щатите. През 1979-а натам тръгва и Йохан Втори. Съдбите им са свързани неизменно. Характерите им са различни, стилът на терена - също, но едно е общото - корави, непримирими и отстояващи мнението си на всяка цена. Затова и между тях през годините нещата невинаги са били в най-добра светлина. Но приятелството е по-силно от дрязги за това или онова в конкретни периоди.

В началото на века Франк Рийкард взе за асистент в Барселона именно Неескенс, а препоръката за това дойде от Кройф. Йохан влезе в съблекалнята и забрани там вестници, списания, гледане на телевизионни предавания за анализи на футбол. "Добре е да слушате и гледате, но не това - а Франк и треньорския щаб", обясни с нетърпящ възражение тон на звезди като Роналдиньо, Ларсон и Деко.

Последната му треньорска работа бе в Южна Африка, в Мамелъди Съндаунс, през 2011-12 г. Само 10 месеца по-рано от този клуб си бе тръгнал Христо Стоичков. Двамата се познаваха добре, Неескенс, както и Кройф, никога не продаде къщата си в Барселона и наричаше града свой дом.

Последните години посвети на съвместен проект на УНИЦЕФ и нидерландската федерация, като не спираше да обикаля африкански държави за срещи, откриване на игрища, срещи с преподаватели и треньори на деца... За 8 години от този проект излязоха над 15 000 потенциални треньорски кадри в 52 страни по света. Йохан Втори се бе фокусирал върху най-бедния район - Африка.

Там го намери и смъртта на 6 октомври, докато бе на посещение по проекта в Алжир. Отново - работейки за футбола и за бъдещето.

Сега те се събраха, както Неескенс обеща при изпращането на Кройф.

Снимка: Getty Images