17-11-2017 20-11-2018

Новата компания на Роналдо: Колко са класни чужденците в лигата на Саудитска Арабия?

Само няколко имена са познати за широката публика

12:42 | 3 януари 2023 | Редактор : Венислав Кирилов 7 3942 Getty Images

Виж още Роналдо кацна в Рияд, домакините му готвят невероятно представяне

Още по темата

Кристиано Роналдо в Ал Насър е новината на трансферния прозорец, а заминаването на португалската суперзвезда далеч от сърцето на футболната игра, предизвика множество противоречиви реакции.

За всички е ясно, че въпреки неограничения ресурс и огромните амбиции, поне на този етап саудитската лига е далеч от топ ниво, което в страната се опитват да постигнат с привличането на чужденци.

Естествено, че трансфер като този на Роналдо може да изстреля лигата в друга орбита, най-вече откъм интерес, а португалецът се превърна в 120-ия легионер в това първенство към момента.

Всеки клуб има право на осем чужденци, като само в три тима тази квота не е запълнена. В два от отборите са по 7, а единствен ярък контраст прави Ал Адала със само двамата си легионери. Но пък и не е изненада, че точно този тим има едва пет точки при вече почти преполовен сезон.

"Вносните звезди" в лигата идват от всички точки на света, а сякаш винаги оставахме с впечатление, че та са големи имена в залеза на кариерите си. Допълнението към тях са саудитци, но освен разпределените само в три клуба национали, които имат някакво прилично ниво, то останалите са далеч от разбиранията за добри футболисти.

Но да се спрем на чужденците и въпроса всъщност колко от тях доближават най-високото европейско качество, към което се числи суперзвездата Роналдо? Отговорът е - прекалено малко.

Най-много в Саудитска Арабия са бразилците - 29, но пък само един от тях някога е обличал екипа на Селесао. Това е Луис Густаво, когото добре познаваме не само от престоя му в Байерн (Мюнхен), но и от общо 11-те сезона в Бундеслигата с отбори като Хофенхайм и Волфсбург.

Той има 41 мача за Бразилия и ще бъде съотборник на Роналдо в Ал Насър, но от останалите му сънародници в лигата, никой не е достигал това ниво. Всички те са играли прилично в родината си, някои са вкусили от европейския футбол чрез скромни тимове, но нито един от тях не е бил близо до върха в играта.

Освен споменатия Луис Густаво, познато име е друг съотборник на Роналдо - Талиска, който дълго време играеше за Бенфика и Бешикташ, но след това предпочете парите на Китай и Саудитска Арабия.

Снимка: Getty images

От Южна Америка идват още 20 играчи, като от тях може да отличим само двама. Единият е новият вратар на Роналдо - Давид Оспина, който има 127 мача за Колумбия, а в Европа игра за отбори като Арсенал и Наполи.

Другият е Евер Банега от Ал Шабаб, който има 65 мача за Аржентина и направи кариера във Валенсия, Севиля и Интер.

Там е и 34-годишният еквадорец Фелипе Кайседо, който дълго време бе резерва на Чиро Имобиле в Лацио, както и трима перуанци с общо над 200 мача за родината. С изключение на Андре Карийо, който поигра почти десет години в Спортинг (Лисабон) и Бнефика, останалите могат да се похвалят само с клубен футбол в Южна Америка. Сред тях е митичният за аржентинския Ривер Плейт Пити Мартинес (също в Ал Насър), който два пъти печели Копа Либертадорес и беше герой с победен гол на единия от финалите срещу Бока Хуниорс.

Преминаваме към европейците, които са 29, но за нито един от тях не може да кажем, че е имал впечатляваща кариера от световно ниво.

11 от тези европейци идват от нашия регион. Като бившият вратар на Левски - Милан Миятович и дългогодишният сръбски национален страж - Владимир Стойкович, който е на 39. Там е Милан Павков - култов герой за агитката на звезда, който вкара на Ливърпул в Шампионската лига и след това с гордост показа биреното си шкембе. Неслучайно това момче не записа нито мач в Западна Европа и само един двубой за националния тим на Сърбия.

Тук, къде на шега, къде на сериозно, изниква въпрос - как Павков издържа в Саудитска Арабия, където му е трудно редовно да пие любимата си бира?

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Има двама северномакедонци, както и двама хървати, но не играчи от златното поколение на "ватрените". Единият е Дамян Джокович, който няма нито една повиквателна за родината, а другият е Домагой Антолич, който преди 8 години играе в четири контроли за Хърватия.

По саудитските стадиони играят и двама румънци, които са с общо 18 мача за северната ни съседка, но никога не са били водещи футболисти както за националния тим, така и в първенството отвъд Дунава.

Забележете: Тримата французи в лигата на Саудитска Арабия никога не са били част от тим от френския елит. Шест от седемте испанци поне са играли в Ла Лига, а за феновете на играта в тази страна няма как да не е познато името Санти Мина - има по над 100 мача за Валенсия и Селта.

Друго европейско име, което със сигурност сте чували, е това на Гжегош Криховяк, който игра за Севиля и ПСЖ, записа 98 мача и четири големи форума с отбора на Полша. Беше титуляр за "дружината" и на Мондиал 2022 в Катар допреди няколко седмици.

Нито един от тези европейски играчи обаче няма блясък и топ класа на голяма звезда. Никога не е бил част от онази отбрана компания от най-добри играчи, които всеки клуб би искал да притежава. До привличането на Кристиано.

В новата лига на Роналдо има и доста африканци, а най-силна е колонията от Алжир и Мароко. И тъй като от около месец мароканските играчи са изключително актуални, ще погледнем към осемте, които се състезават в Саудитска Арабия.

От тях само двама бяха в Катар на Мондиала. Единият бе третият вратар Мунир, а другият - нападателят с 60 минути за седем мача на шампионата на планетата - Абдеразак Хамдалах. Дори и най-добрите играчи на Мароко все още не са готови да зарежат европейския футбол за сметка на саудитските пари.

В местната лига виждаме още футболисти от Египет, Камерун, Конго, Кот д'Ивоар, Зимбабве и други африкански страни, но с изключение на египтянина Ахмед Хегази, който има един сезон за завършилия на последно място във Висшата лига на Англия тим на Уест Бромич, трудно може да намерим друго разпознаваемо име.

Всъщност, има едно - Венсан Абубакар, който направи фурор с камерунския състав за два мача в Катар. Вкара два гола на Сърбия, разписа се и във вратата на Бразилия (победно за 1:0), когато свали фланелката си и получи втори жълт картон. Трябва да отбележим, че това все пак е играч, който дълги години гледахме в Шампионска лига с екипа на Порто. Той обаче играе в Ал Насър, а лошата новина за него е, че вероятно ще трябва да остане резерва на Роналдо.

Снимка: Getty Images

Прегледът на чужденците, сред които Роналдо ще играе, ни показва, че като класа това първенство все още е твърде далеч от сериозното европейско ниво. Макар и да има няколко популярни имена, те са в залеза на своята кариера, а пък останалите са тотално непознати за глобалната сцена. И въпреки това саудитската лига минава за най-силна в Азия, а шампионът от последните три сезона Ал Хилал е актуален носител на трофея в Азиатската Шампионска лига.

Да, може би доста от тези играчи можеха да направят някаква кариера в Европа, ако не бяха примамени от сериозните пари в арабския свят. Но само като хипотеза остава да гадаем до колко щяха да развият потенциала си. Факт е, че Роналдо попада в доста различна среда като класа, както на съотборници, така и на противници, от тази която познава досега.

Въпросът е дали неговото присъствие ще променни корено футбола в Саудитска Арабия и ще го направи по-апетитно място и за топ играчи в пика на кариерата си?

Защото понякога лидерът променя средата. Но не са редки случаите и на обратното.