17-11-2017 20-11-2018

Този епохален триумвират...

"Уимбълдън" не пропусна да ни напомни кои са тримата най-велики в историята

13:30 | 15 юли 2019 | Редактор : Николай Петров 20 4667 Снимка: Getty Images

Има фенове, които ще ви кажат, че Роджър Федерер е най-великият тенисист в историята. Други ще са убедени, че това е Рафаел Надал. Трети ще са категорични, че Новак Джокович заслужава това признание.

Още по темата

Както казва сръбският шампион на "Уимбълдън": "всеки от нас иска да е най-великият".

И сякаш го доказват на всеки турнир, в който са в оптималната си форма. Полуфиналът между Рафа и Роджър и вчерашният епичен финал са доказателство, че разликата между тези тримата и всички останали е от земята до небето. Независимо от формата и възрастта.

Тук не става дума за излишно превъзнасяне на спортисти или излагане на суха статистика. Когато човек обича тениса и гледа тези тримата да играят на върха на възможностите си в най-напрегнатите мачове, насладата е несравнима. Когато го правят по едно и също време, спортът става още по-специален. Двама гладиатори влизат на арената и започват битка на стратегия, психологическа и физическа устойчивост.

Това може би е уникален случай в света на спорта. Един звезден триумвират от играчи, които дори не са на една и съща възраст, помита всичко по пътя си години наред.

A kiss goodnight #Wimbledon pic.twitter.com/nw3aE8inMr
— Wimbledon (@Wimbledon) 14 юли 2019 г.

Поредните титли в Шлема с победител един от тримата вече са 11, а помежду си имат общо 54. Числото не просто изглежда внушително. То няма аналог.

Всъщност статистиката на тези тримата е толкова изумителна, че вече тя няма значение. Да, след години, когато косите им побелеят, ще сравняваме постиженията им, но няма да ги слагаме на кантара с останалите най-велики в този спорт.

Джокович, Федерер и Надал са тримата най-велики до момента в тениса, защото го постигат в една и съща ера. Първо дойде швейцарецът и започна да печели всичко, след това се появи терминаторът на клея и накрая от Балканите се пръкна един изключителен шампион.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ако Федерер започне да доминира, той бива спиран от Надал или Джокович. Разменете имената в предишното изречение и ще получите същия резултат. Статистиката от мачовете и финалите им говори за това.

Винаги съм смятал, че статистиката не е най-точният измервател за величието на един спортист, но от нея не може да избягаш след мач като снощния.

The year is 2059. The top three tennis players in the world are Novak Djokovic, Roger Federer and Rafael Nadal. #WimbledonFinal pic.twitter.com/frprjBAiav
— Ben Thompson (@BenThommo98) 14 юли 2019 г.

Нека за пример да вземем участията на полуфинал в Големия шлем на големите тенисисти. Федерер има 45 полуфинала и 20 титли. Джокович е с 36/15, а Надал 32/18. Следват Джими Конърс с 31/8, Иван Лендъл с 28/8, Андре Агаси с 26/8 и Пийт Сампрас с 23/14.

Първите трима вече си спечелиха прозвището на недостижими в този статистически показател. И това, въпреки че Джокович и Надал имат да играят още няколко години. Предимството на Федерер се дължи на това, че е роден по-рано.

Разликата с всички останали е стряскаща. Стряскаща е и тази в стила на членовете на триумвирата, характера им и поведението. Но всъщност всички тези различия ги изравняват и ги правят толкова доминантни в едно и също време.

Поведението на Джокович на Централния корт в неделния следобед не е присъщо на другите двама например. Той преглътна факта, че публиката бе срещу него и дори го освирка малко преди епилога.

Дори легенди като Род Лейвър, които го поздравяваха след края на мача, искаха Федерер да е шампион. Но големият победител от Сърбия преглътна това, вдигна високо глава и с ледено спокойствие показа на всички на какво е способен. Той победи в психологическата битка, след като тя го зареди.

Федерер на 37 години игра с безумна лекота в моменти на върховно напрежение. Освен че се движете по корта като младеж, насочваше ударите си с хирургическа прецизност. Стоп волетата му на мрежата и късите топки бяха изпипани до съвършенство. Тук конкретно не става дума за зоб или физическа подготовка. Подобни изпълнения при такъв залог са присъщи само на свръхспортисти.

Надал впечатли на турнира с лекотата, с която отвя съперници, които се очакваше да го затруднят. В мача с Федерер се бори докрай, но на тревата е ясно кой има преимущество. Самият факт, че стигна полуфинал с такъв доминантен тенис е успех за испанеца, тъй като винаги тази настилка е била заплаха за измъчените му колена.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И какво излиза? Каквито и сметки да правим, тези тримата пак са на върха на пирамидата вече второ десетилетие.

Преди това е имало случаи на световна доминация от един или двама тенисисти, но когато говорим за триумвират, заключенията са съвсем други.

Триумвират, за който никой категорично не може да каже кой е най-добрият. Може да изтъкне аргументи в полза на някого, но винаги има с какво да бъде контриран.