Лудогорец за пореден път уволни треньора си.

Сякаш това не изненадва никого, а е нещо напълно очаквано в Разград.

В която и част на сезона да се намираме, каквото и да е моментното състояние на тима, треньорската смяна винаги е на дневен ред в родния шампион.

Подобна практика е често срещана у нас, търпение към наставниците виждаме рядко, но пък в Разград става въпрос за проект, който за осем години стори немислимото като успехи.

Едва ли с появата на Лудогорец в родния елит някой очавкаше, че 8 поредни титли ще отидат в Разград и клубът ще се изправи срещу най-големите на континента в Шампионска лига.

В пет от изминалите европейски сезони, Лудогорец бе част от групите на някой европейски турнир, на прага е да го стори още веднъж в четвъртък.

И въпреки впечатляващите успехи, професията треньор на Лудогорец е една от най-несигурните в страната.

Снимка: БТА

Стойчо Стоев е поредният "изгорял", при това за втори път.

Той дойде на пожар през март с единствената задача да добута разклатения Лудогорец до титлата.

Макар и с треперене до последния кръг - задачата бе изпълнена.

Какви ли не имена бяха спрягани за негов заместник през лятото, но нищо от изписаното не се сбъдна. Стоев остана, започна сезона, но още преди края на лятото остана без работа.

Да, Лудогорец със сигурност е свалил нивото в последните 2 сезона. Ранното отпадане от Шампионска лига също не беприето добре, а и за всички е ясно, че Стоев не е любимец на "старите кучета" в отбора, които рядко помирисват терен под негово ръководство.

Всичко това бе гарнирано и с три равенства в последните четири мача от първенството, а вчерашното реми със Славия изчерпа търпението на собствениците.

Мнозина обаче се питат, дали сега бе точният момент за тази смяна. В четвъртък предстои решителен мач с Марибор в Словения след 0:0 в първия мач.

Лудогорец показа, че е по-добрият тим, но топката просто не влизаше във вратата след цялата канонада от удари.

Сега обаче разградчани ще се борят за групите на Лига Европа и няколко милиона евро в касата без треньор.

Разбира се, Станислав Генчев и Здравко Здравко ще водят отбора в Словения, но за всички е ясно, че това е само временен вариант.

Ако той не сработи в четвъртък, братя Домусчиеви може сериозно да съжаляват за поредното си прибързано решение.

Снимка: Bulphoto

Лудогорец бе модел за останалите тимове като ставаше въпрос за професионализъм, но треньорските рокади винаги бяха изключение.

В деветия си елитен сезон, разградчани вече направиха десетата рокада на треньроския пост.

Само в два случая, това се е случвало след края на сезона, а новият наставник е имал шанса да започне начисто и да проведе подготовката.

В останалото време периода между юли и октомври се оказваше фатален.

Най-голямо търпение имаше към Ивайло Петев. Той все пак бе човекът извел Лудогорец до първите две титли, колкото и щастливи да бяха те.

Той се задържа 3 години, но времето му изтече след две загуби в рамките на три дни. 1:2 от Слован в Шампионска лига и 0:1 от новака Любимец на старта на шампионата.

Наследи го Стойчо Стоев, който стана шампион, спечели Купата и достигна осминафиналите на Лига Европа - първият международен пробив на тима от Разград.

Слаб старт на следващия сезон обаче костваха поста на Стоев. Загуба и равен в шампионата и 0:0 с Партизан в квалификациите за Шампионска лига.

Изненадващо го наследи помощникът му Георги Дерменджиев, който вкара тима сред най-добрите на стария континент в онзи епичен ма със Стяуа.

Лудогорец играеше страхотен футбол, мереше се с най-дборите, а в България бе недостижим.

Снимка: Bulphoto

Това явно не бе достатъчно за братя Домусчиеви, които смениха Дерменджиев с португалеца Бруно Рибейро, оказал се най-големия провал сред разградските експерименти.

Отборът отпадна срамно от молдовския Милсами, а на треньорския пост дойде Едуард Ераносян.

Той прекара само няколко месеца в Разград, тръгвайки си през ноември. Ераносян определено не допадна на тарторите в съблекалнята, а загуба в Горна Оряховица за Купата му коства поста.

Тогава на бял кон се завърна Георги Дерменджиев. Довърши сезона, спечели титлатата през 2016-а. Той също така изкара целия следващ сезон, вкарвайки отново Лудогорец в Шампионска лига, гранирано с поредна титла.

Дерменджиев започна и сезон 2017/2018, но се провали по пътя към групите на Шампионска лига, а загуба след дузпи в Суперкупата на България му костваха поста за втори път.

Тогава с големите очаквания пристигна Димитър Димитров - Херо.

Той изкара сезона, спечели титла и направи силно представяне в Европа, но може би в края на престоя му започна зациклянето на машината от Разград, която в продължение на няколко години изглеждаше недосегаема.

Херо бе сменен с Пауло Аутуори. Бразиелцът пристигна със солидна визитка, радваше се на подкрепа от немалката бразилска група в тима, но всичко това продължи само три месеца.

Ръководството освободи спортния директор Методи Томанов, а Аутуори реши, че трябва да си тръгне с него.

Снимка: Bulphoto

Така дойде мигът на неговия помощник Антони Здравков. За няколкото месеца начело на тима, Лудогорец изглеждаше най-слаб за осемте си елитни години.

Угрозата да бъде изпусната титлата надвисваше с пълна сила, когато се стигна до пожарния вариант Стойчо Стоев през март.

Е, и Стойчо Стоев вече не е част от тима, само пет месеца по-късно.

Ще е доста любопитно на кой ще се спре ръководството, но на първо време е мачът в Словения, а провал в него ще повдигне доста въпросителни около прибързаното решение на братя Домусчиеви.

Снимка: Bulphoto