Какво става С Манчестър Юнайтед е въпрос, който се задава вече десет години, когато се гледат някои стряскащо слаби резултати на отбора, постигнати седми места в класирането и липсата на големи трофеи, с 2-3 изключения. Да, десетилетието след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън се оказа тежък преход, което никак не е изненадващо. При толкова високо вдигната летва...

Но един друг въпрос не е по-малко актуален, а и е сигурно, че е пряко свързан с този по-горе.

Какво става В Манчестър Юнайтед?

Говорим за онова, което се случва извън кадър, зад стените на крепостта, не се вижда в съботния следобед, когато за 90 минути играчите в червени фланелки опитват да победят пореден съперник.

Последните 2 години са кошмарни за колоса, но проблемите извън терена се влачат по-отдавна. Най-вече този с огромното напрежение между феновете и собствениците от фамилия Глейзър, обвинявани в лошо управление, липса на спортен проект и желание да инвестират в него.

Което донякъде е нелепо, ако видим числата - Юнайтед е клубът, дал повече пари като нетни разходи за играчи, от всеки друг в света, за периода 2013-2023 г.

Въпросът е, какво е взето за тези пари (близо 2 милиарда евро)? И този въпрос все повече получава уклончиви отговори, а някои направо са си съвсем негативни.

Защото две от най-скъпите покупки - бразилецът Антони и английският национал Джейдън Санчо, този уикенд няма да ги гледате, ако пуснете телевизора в 17 ч в събота, когато Юнайтед играе срещу Брайтън във Висшата лига.

Няма да са на терена. Няма и да са на скамейката на резервите. Нито дори на стадиона.

А струват общо 185 милиона евро и трябваше да бъдат основни фигури в революцията на Ерик тен Хаг, нидерландския мениджър на "червените дяволи".

Но ще стигнем и до това.

Глейзърови не инвестирали, казват феновете. Те имат предвид, че няма спортен екип, който да подкрепя мениджърите (Мойс, Ван Гаал, Моуриньо, Солскяр, сега и Тен Хаг), и да действа уверено и с авторитет на пазара.

Също така - че тренировъчната база и стадион "Олд Трафорд" са в окаяно състояние и не са мръднали напред за това десетилетие, докато конкурентите не само в Англия са няколко крачки напред. Нещо, казано и в интервюто на Кристиано Роналдо, разтърсило сериозно клуба.

И за десерт - след 6 месеца надежди, че продажбата на клуба е на няколко часа разстояние и ще има собственик от Катар, който да налее рога на изобилието върху гранда, сега се прокрадват новини, че всъщност Глейзър търсели "партньор-инвеститор", а не искали да продават. И феновете пак настръхнаха.

В такава обстановка, нормално около отбора да не е спокойно.

И само това да беше...

Първо - случаят "Гринууд". Мейсън, една от най-големите млади гордости на академията на Юнайтед, пробил в първия отбори направил серия добри мачове, преди да дойде скандалът с обвиненията за побой от приятелката му.

И така само на 21 години този топ талант реално приключи за "червените дяволи", дадоха го под наем в Хетафе преди няколко дни, след като пропусна почти година и половина футбол.

През това време Юнайтед бе принуден да отговаря на въпроси, да казва точните неща и да отвърне на "обществените очаквания" от един голям клуб при такъв казус. Все неща, които няма как да не се отразят и на отбора.

След това дойде случаят "Роналдо". Откритият конфликт на португалската суперзвезда с Тен Хаг прерасна в директен словесен удар от Кристиано към мениджъра, но и към клуба. Интервюто му пред Пиърс Морган сериозно урони престижа на Юнайтед и шефовете нямаха избор, независимо от глобалната значимост на номер 7 и в спортно-технически, и в маркетингов план. Раздяла, неизбежна.

Сякаш нещата се поуспокоиха след нея, но през май дойдоха първи индикации за проблемите с Антони. Привлечен за 100 милиона евро от Аякс преди година, той и без това имаше труден първи сезон на адаптация в Англия, но се оказва, че случващото се на терена е най-малката грижа. Случаят "Антони" се нареди до тези с Роналдо и Гринууд, като в Бразилия избухна грандиозен скандал около обвиненията за побой на поне две различни жени.

Извадиха го от националния отбор, а Юнайтед му разреши да остане в родината, докато се изясни казусът. Тоест - това може да е седмица, може да е и година... При Гринууд минаха почти две.

И накрая - случаят "Санчо". Крилото, за което бяха платени 85 милиона евро на Дортмунд преди 2 години, си позволи да се опълчи на думи на мениджъра Тен Хаг. Реално го нарече "лъжец", тъй като призова в социалните мрежи да не се вярва на това, което треньорът казва. А то бе, че Санчо не тренира добре и не на необходимото ниво да влиза в игра за клуб като Юнайтед. И това, след като месеци наред търпеливо го чакаха, а той се лекуваше от депресии и психически проблеми.

Гринууд бе на 19, когато избухна скандалът за побоя и бе арестуван. Санчо е на 23. Антони също е на 23 години. Три съвсем млади момчета-милионери, както и един далеч по-опитен играч милиардер (Роналдо), превърнаха клуба в обект на внимание, което нито един клуб в света не иска да има. Те изместиха фокуса, показаха пукнатините в организация и дисциплина, "разклатиха кораба" в и без това бурните води, в които плува...

Вероятно никой нямаше чак толкова да се развълнува и впечатли (освен феновете на Юнайтед), ако не става дума за толкова ярък контраст с онова, което асоциираме с този клуб от новата му история. В близо три десетилетия с мениджър сър Алекс Фъргюсън, думите "ред", "дисциплина" и "йерархия" бяха ключови за неговото кралство.

Някой да си позволи да го репликира, че и в социалните мрежи, зад гърба му? Ила да дава интервю като това на Роналдо?

Да не говорим, че Антони и Гринууд досега щяха да са отдавна забравени. Друг е въпросът дали играчи като бразилеца или Санчо изобщо щяха да бъдат привлечени от шотландската треньорска легенда.

Защото една от тайните на успешните трансфери е доброто проучване не само на това как играе, колко бързо тича и колко силно и точно рита топката конкретният футболист. А какъв е характерът му, къде и как е израснал, какви проблеми има или потенциално може да има, семейно положение, предишни дисциплинарни казуси и тъй нататък.

Някой в Юнайтед вероятно не си е свършил добре работата в този процес. Или пък после, вече в клуба, тези играчи не са почувствали достатъчно ясно авторитета и йерархията, за да са на нивото, което Юнайтед би следвало да изисква - на и извън терена.

Изобщо - от онзи бастион на ред, йерархия и дисциплина, построен с двете корави шотландски ръце на сър Алекс, не е останало много. Репутацията на клуба е нарушена, а това не е добър фундамент и за резултатите на терена.

Двете неща, няма как, са свързани.

Куриозното е, че това е и най-големият тест за Тен Хаг, който може да се поучи от Фъргюсън. Защото стартът на шотландеца в Юнайтед през 80-те идва при подобни обстоятелства, макар и в коренно различни времена. Онзи отбор, макар и пълен с добри играчи, има репутация на разхайтен, звездите често са по баровете, а на терена редят силни мачове с посредствени.

Сър Алекс разчиства "бараката", включително с изритването на любимци на феновете като Пол Макграт, Норман Уайтсайд и Франк Стейпълтън. Просто не се вписват в това, което иска да изгради мениджърът като култура, организация и ред.

И нещата потръгват, а останалото е история.

Днес на Тен Хаг предстои да опита да направи същото, но в далеч по-трудните условия на свят, в който всеки има мнение, всичко се знае, хирепболизира, раздухва и коментира в социалните мрежи, а играчите не са просто "момчетата от квартала, които пият бира в пъба", а милионери на 20 с цели щабове от юристи, агенти и всякакви съветници около тях. И имат власт, каквато никога не можеше да си помислят да имат при Фъргюсън. И това важи не само за Юнайтед.