06:45 | 28.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Барти като Борг, Кантона и Шпиц: Да се откажеш сензационно и на върха

Спортът помни още намалко такива случаи, но този от днес е един от най-ярките

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Барти като Борг, Кантона и Шпиц: Да се откажеш сензационно и на върха

Спортът помни още намалко такива случаи, но този от днес е един от най-ярките

10:23 | 23 март 2022 | Редактор : Динко Гоцев 8 4749 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Виж още Пълен шок в тениса - световната №1 се отказа необяснимо на 25 години

Ашли Барти се отказа тази сутрин от тениса, шокирайки целия спортен свят. Не е контузена, не е в слаба форма, не е на преклонна за играта възраст - само на 25 години... Освен това е на върха вече от близо 20 месеца, спечели три турнира от Големия шлем и решението остави всички в пълен цайтнот.

Може би освен онези, които познават лично и отблизо австралийката. Много се говори за нейния "различен" характер и отношение - тя не е свръхамбициозна, лудо обсебена от преследването на титли и нови победи, доказване и непрестанно подобрение. Такива са примерно Надал и Джокович при мъжете в тениса, както и Кристиано Роналдо във футбола. Някой би казал - машини за постоянно преоткриване на глада за победи. Барти пие бира и гледа футбол, вместо да тренира като луда във фитнеса. Предпочита да отиде за седмица на ваканция с компания, а не да спазва жесток хранителен режим и да "живее правилно".

Донякъде това обяснява новината. Но другата гледна точка е, че тя не е първата с такова решение, взето в разцвета на силите, на върха на славата и без да има физическа причина.

Нейната колежка Марион Бартоли е първото име, което изниква при търсенето на аналог. Не е същата ситуация, но - французойката спечели "Уимбълдън" през 2013-а, без да загуби сет на свещената трева. След седмица обяви отказването си, въпреки че бе само на 28 години и №7 в ранглистата. Доста по-късно се разбра, че Бартоли е страдала от няколко травми, които са и позволявали да играе, но са носили потенциалната опасност от това да се отразят на живота на една млада жена след професионалната кариера. Това обяснява отказването.

Оставаме на корта и се връщаме към русокосия идол, който е вероятно първата суперзвезда от кадри, фотоси и рекламни постери на този спорт - Бьорн Борг. Шведът се оттегля през 1983-а, защото е "изчерпан за тениса и напълно незаинтересован да играе повече", както пише сам години по-късно в автобиографията си.

Големият му съперник Джон Макенроу опитва да го разубеди, но неуспешно. Бьорн спира на 26 години, след като почти през цялата 1982-ра така или иначе не играе. А преди това е бил №2 в ранглистата и печели 11 титли в Големия шлем.

И сега - поглед извън тениса към огромни звезди, които слязоха от сцената на върха на славата и напълно изненадващо.

Виж още По-бърза и по-ярка от живота: Фло Джо разбиваше рекорди и стереотипи

Флорънс Грифит-Джойнър покори света на Олимпиадата в Сеул 1988 с три златни медала и един сребърен в спринтовите дисциплини. Американката бе и световна шампионка година по-рано в Рим, като заплашваше да доминира за още сериозен период в леката атлетика. Фло-Джо обаче се отказа след игрите в Корея, а бе само на 28 години.

Първите слухове, включително в нейната родина, бяха за това, че са я скрили от допинг-ченгетата заради системно използване на забранени субстанции. И до днес това е сянка върху постиженията на спринтьорката-легенда, макар никога нищо да не се доказа. Отнесе ги в гроба си, тъй като 10 години след Сеул почина в съня си, а аутопсията показа - епилептична криза. Според най-близките атлетката не и имала симптоми на епилепсия, докато се е състезавала и няма шанс това да е причина за оттеглянето от спорта през 1988-ма.

Оставаме зад Океана, за да си спомним как Майкъл Джордан шокира света през 1993-а, в разцвета на силите си и след три последователни титли с Чикаго Булс, който е превърнал в най-разпознаваемата спортна марка на планетата. Ем Джей си тръгва на 30 години, за да отиде на бейзболното игрище и да преследва кариера там. Причините са не една и две, но основната е огромната лична травма - месеци по-рано е убит при нелепа ситуация от двама тийнейджъри бащата на Майкъл - Джеймс Джордан. Това срива психически великия баскетболист и той има нужда от промяна и почивка от светлините на прожекторите. Връща се година и половина по-късно, за да изведе Булс до още три титли.

Едно от най-култовите отказвания в историята на спорта се случва преди точно половин век. Марк Шпиц е мегазвездата на Олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра като печели невероятните 7 златни медала в плуването. Добавя ги към двете титли и още две отличия (сребро и бронз) от Мексико 1968.

Той е на върха на славата, един от най-популярните спортисти на планетата, суперзвезда и у дома, в Щатите. И... обявява отказването си при завръщането от Мюнхен - само на 22 години! Отдава се на рекламни ангажименти, участие във филми и собствен бизнес. Кариерата му продължава само пет години. Анонсира "завръщане" на игрите в Барселона през 1992-ра, но това е по-скоро трик, вдъхновен от милионите на продуценти в Холивуд, които градят сценарий около цялата работа.

Марк Шпиц през 1972 г.

Снимка: Getty Images

Боксът помни как се отказа Ленъкс Люис, седмица след като размаза на ринга Виталий Кличко и предизвика около 16 шева на лицето на украинеца, в мач, в който защити световната си титла в тежката категория. Случи се през юли 2003-а, а британският Лъв бе на 37 години и в разцвета на силите си. Бе победил Тайсън, Рахман, Холифийлд и Кличко - всеки от топ съперниците си. Но реши, че е време за семейството и бизнес.

Но не това е най-яркият пример в бокса. Там има човек на име Роки Марчиано, превърнал се в митична фигура за този спорт. Той остава единственият боксьор, завършил кариерата си непобеден в тежката категория. Скалата от Броктън печели всички свои 49 мача и е абсолютен световен шампион във всички версии, преди през април 1956-а да се оттегли от профиринга на едва 32 години.

Опитват няколко пъти да го върнат, но така и не се случва, а в нощта преди 46-ия си рожден ден, на 31 август 1969-а, Роки загива в катастрофа с малък частен самолет.

Виж още Последният бой на непобедимото чудовище

Във футбола ярък пример е Ерик Кантона - енигматичен, гениален, неразбираем за околните до голяма степен. Френският ас на Манчестър Юнайтед промени клуба, а и Висшата лига на Англия, превръщайки се в култова фигура там.

Спечели пет титли за шест сезона, преди през май 1997-ма изненадващо да се откаже от играта на 30 години. Около него бе изграден победният отбор на "червените дяволи" с Гигс, Бекъм, Скоулс и останалите, който доминираше в английската игра близо две десетилетия.

Дори сър Алекс Фъргюсън не успя да го разубеди, тъй като Крал Ерик бе решил, че е време да излезе и да покаже таланта си на една друга сцена - тази в киното.

Невероятно, но факт - вместо да преследва световна титла с Франция и тази в Шампионската лига с Юнайтед, Кантона съблече екипа и стана актьор (при това с доста сериозни успехи и репутация).

Едно от великите, необясними и оставащи завинаги в историята отказвания направи друга фигура-енигма в спорта. Боби Фишер се оттегли няколко пъти, на практика.

Направи го два пъти през 60-те, като отказваше турнири заради несъгласие с условията и регламента, пропускайки месеци на надпревари и цели цикъли на излъчване на претенденти за световната титла.

Виж още Боби Фишер - абсурдният свят на един луд гений

А през 1972-ра, когато стана световен шампион, се оттегли вече за постоянно (връщаше се за демо турнири, но спорадично).

Тогава е на 29 години, има пиковия си ЕЛО рейтинг от 2785 и е смятан за непобедим и недостижим. Отказва да играе повече, не приема отново условията на мача, в който трябва да брани титлата си и я губи административно.

И този луд гений на спорта си отиде при странни обстоятелства, както мина и животът му, през 2008 г. в Исландия, където се бе оттеглил "далеч от света". Този свят май така и не го разбра.

Не съвсем точен пример, но подобен, е оттеглянето на Хуан Мануел Фанджо след петата му световна титла във Формула 1. Аржентинецът все пак е на 47 години, когато казва "стоп" и завинаги излиза от болида, но това не се смята за преклонна възраст в онези времена. Той доминира спорта в неговата зора (петте му титли идват от 1951-ва до 1957-ма), а никой не очаква, че ще спре в разгара на доминацията му.

Причината - не се чувства комфортно на пистата физически и психически, не е конкурентен. В последното си състезание завършва с обиколка след победителя.

Сривът при него идва на лично ниво, след огромния стрес от инцидент месеци по-рано, когато е отвлечен в Куба. Неуспешни са опитите да го върнат в спорта.

Виж още Петкратният шампион, когото Кастро нареди да отвлекат (архивни снимки и видео)

Също във Формула 1 видяхме как се оттегли съвсем неотдавна един шампион - Нико Розберг взе решението на 31 години, седмица след триумфа си и световната титла (2016-а). Германецът бе решил в главата си да го направи много по-рано, както сам разкрива.

Два феномена в спорта се отказаха на върха на славата и като шампиони, само в последните 18 месеца. Хабиб Нурмагомедов така и не бе победен в октагона на UFC, когато сложи край на кариерата си през 2020-а. Никакъв шанс да го разубедят, а кой ли не опита... Беше на 31 години, когато отказа 29-ия си противник през октомври 2020-а, за да остане безспорен №1 в категорията си. Орелът от Дагестан си тръгна от сцената непобедим и недостижим, както подобава.

Симон Байлс се оттегли след Олимпиадата в Токио 2021, на която шокиращо отказа да се впусне във финалите на спортната гимнастика. Психически срив в разгара на игрите повдигна една от големите теми на модерния спорт, а американското чудо проговори по нея. За мнозина тя остава неразбрана и се появиха какви ли не теории за нежеланието и да се качи на уредите в Токио миналото лято.

Но ето, че преди да навърши 25 години, Симон се оттегли от спорта, сгоди се и очевидно има съвсем други приоритети. Това се случва след 32 медала от световни първенства и олимпийски игри.

Отваряме скоба - нейно завръщане след 2 години на олимпийската арена в Париж не е изключено, но засега изглежда малко вероятно.

Снимка: Getty Images

У нас имаме примера със "златния ансамбъл", който грабна титлата в Токио, а след това прекрати участие на сцената. Момичетата са в идеална възраст, но бе взето решение, което изглежда доста логично - отказаха се заедно, както се бориха за титлите и върха си в Токио в продължение на години.

А не бяха "престарели" - когато бе взето решението през октомври миналата година Симона Дянкова бе на 26, Стефани Кирякова и Мадлен Радуканова на 20, Лаура Тратс и Ерика Зафирова - на 22. Отказаха се на върха и дадоха път на новите "златни момичета".

И още едно златно момиче си струва да споменем тук.

Лили Игнатова се отказа на 21 години през 1986-а, след като за 5 лета спечели 19 златни, 12 сребърни и два бронзови медала в художествената гимнастика.

Стана световна и европейска шампионка, а и остава единствената в този спорт - носителка два пъти на световна купа (1983-а и 1986 г.).