17-11-2017 20-11-2018

Откровено с Кантона: Няма да гледам световното в Катар. То трябва да бъде бойкотирано

Големият французин, както обикновено, не спестява нищо в интервю за The Athletic

17:09 | 27 септември 2022 | Редактор: The Athletic 19 5499 Снимка: Getty Images

Ерик Кантона отдавна не е във футбола, но осанката му на Краля на "Олд Трафорд" и човек с огромна харизма, не избледнява. Французинът - легенда на Манчестър Юнайтед, се отказа на 30 години през 1997-ма, за да потърси кариера в киното, където и днес тя е доста успешна.

Канто - винаги откровен, различен, никога дипломатичен, се съгласява на едно от редките си интервюта в хотел в Казабланка, Мароко, където при него гостува медията The Athletic. Втората му съпруга е мароканка (Рашида Бракни), двете им деца са родени в Лисабон, където семейството живее от години. Има още две от предишния си брак.

В кръвта му винаги е бунтът, личното мнение по всеки въпрос, опълчването на несправедливости. Наполовина каталунец, революцията за него не е просто дума. И в това интервю никоя тема не е подмината.

Снимка: Getty Images

За футболната му кариера и фурора в Англия през 90-те

"Френските медии ме критикуваха, имах скандал с треньора на националния отбор Анри Мишел. Ударих вратаря на отбора Бруно Мартини, а Мишел нарекох с доста грозни думи. Казах му, че е торба с л...а. Изгониха ме от националния отбор, а аз не исках повече да играя във Франция, не исках изобщо да съм в региона, в Средиземноморските страни.

Исках радикална промяна. Няколко месеца не играх футбол изобщо, а после отидох в Англия. Това бе футболът на Кийгън, на Джордж Бест. От тази енергия имах нужда. От тези фенове, от тези стадиони. Рокенрол.

Усещах, че нещо не е наред с мен, нещо не правя като хората. Емоционален съм, това е ясно. Но имаше и друго. Исках да се променя. Пристигнах в Англия като човек на път, в период на преход. Заживях в хотели, а - странно или не - това ми помогна. Отърсих се от този, който бях преди това."

Виж още Бой, скандали и шайка "идиоти"... Подвизите на Кантона преди да покори Англия

За Юнайтед, Фъргюсън и странното му отказване в разцвета на силите

"Юнайтед ме разбираше добре.

Президентът Мартин Едуардс каза една фраза, когато наближи изтичането на първия ми договор: "Ерик, ако искаш да си тръгнеш, свободен си. Не можем да те спираме." И точно това ме накара да остана. Ако беше казал - виж, човече, ти имаш тригодишен договор, имаш задължения... Да ме направи затворник. Тогава нямаше да остана."

Сеща се и за друг случай, в който Фъргюсън проявява тънко разбиране на спецификите на характера му. Целият отбор трябва да се яви на събитие в клубните костюми, но Ерик пристига с маратонки, риза и дънки. "Оставете го, той е французин", казва сър Алекс на слисаните съотборници.

"Така е. Така беше. Всички се посмяха. Никога не съм позволявал някой да ми казва как да се държа и какво да обличам. И Алекс знаеше това. Разбираше, че е дребна тема. Защото, когато тренирахме, аз тренирах здраво и работех здраво.

Знаеше значението ми в отбора и не би се скарал с мен за едни маратонки."

Снимка: Getty Images

За изпускането на нервите, ритника по фена на Кристъл Палас и другите инциденти

"Аз не съм робот, аз съм човек. Доста съм чувствителен, емоционален съм, понякога се ядосвам лесно. Човек съм.

Не съжалявам за нищо. Не съжалявам и за това интервю, нито за виното, което си поръчахме току що. Защо да го правя?"

За политиката

"Интересна тема е, явно мнението ми не се харесва на много хора. Всеки път, когато подписвам договор с компания за нещо - реклама, нов филм или нещо друго, те искат да има клауза в контракта. И да не говоря за политика в интервютата и медийните си изяви. Моята реакция е - това можете да си го заврете... знаете къде. И повечето приемат това.

Защо искат да работят с мен? Знам защо - заради това, което съм аз, Ерик. Всеки ме познава. Ако не ви харесвам или това, което мисля, работете с друг. Няма проблем.

Мнозина популярни хора не са такива, приемат се за някакъв пример, за някакви овце, които трябва да следват модел на поведение, да говорят едно и също, защото били "пример". Пример за какво? Вие сте евтин пример, овце. Безрисков свят, в който не казвате нищо, което може да жегне някого. А си струва да го казвате, когато го виждате.

Неговите примери

"Има силни хора, силни и популярни, влиятелни хора. Банкси е такъв човек, харесвам го. Има позиция. Има хора, които смятат за бунтари, за странни, но те всъщност са силни. Винаги обичам да припомням историята на Карлос Кашели (футболна звезда от 70-те - б.р.) в Чили, когато се опълчи на Пиночет. Те измъчваха майка му, по дяволите! Майка му! И той пак не се пречупи и не преви гръб.

Днес има много каузи, за които си струва да се бориш. Да се борим за Палестина си струва. За Йемен. Струва си да се борим срещу държави като Саудитска Арабия, и срещу страните, които продават оръжие на такива като Саудитска Арабия. Да говорим за тези неща, на да се споглеждаме и да ги премълчаваме."

Виж още Мустакатият футболен идол, който се опълчи на Пиночет

За световното в Катар

"Това нещо се направи само за пари. Начинът, по който са третирани хората там е отвратителен. Хиляди умряха при построяването на стадионите. Още стотици хиляди и преди това. И искате ние да скачаме от радост и вълнение, че има световно първенство по футбол там?! Без мен.

Аз няма да го гледам и по телевизията. Предпочитам да отида да карам мотоциклета си из Южна Америка през този месец, а не да гледам мачовете. Не ме интересуват.

Да, разбирам, че футболът е голям бизнес. Но да припомня, че и футболът е мястото, което с десетилетия бе единственото, където всички имат равен шанс. И бе честно място. Катар... Стига. Аз лично го бойкотирам, а и всички би трябвало да го направят.

Ако един играч, някоя от големите звезди, излезе и каже, че бойкотира световното, аз ще му стисна ръката. Но не обвинявам тези, които не го правят. Разбирам ги. Да играеш на Мондиала си е мечта. Просто трябва понякога да мислим по-надълбоко от първия план. И да говорим за федерациите, а не за играчите. Такъв бойкот трябва да дойде от тях. Нека те кажат истината. Защото ще чуем - не може да бойкотираме заради играчите и феновете. Това са глупости. Не могат заради политиците, президентите и други отношения, най-вече финансови. А те имат силите да бойкотират, ако пожелаят.

От година го говоря - не мога да промотирам това първенство, въпреки че ме търсиха по темата. Доста бивши играчи (намеква за Дейвид Бекъм, съотборник и приятел от Юнайтед) го правят, но аз никога не бих се включил. Сигурно получават добри пари - ОК. Може би не знаят какво се случва в онази страна? Странно би било, но - ОК. Аз мисля, че те знаят и правят голяма грешка, като рекламират това световно първенство. Голяма, наистина голяма грешка!"

За живота му след футбола

"Щастлив съм. Намерих себе си, намерих любовта, намерих вдъхновението си. И още - никога не съм изкарвам от футбола толкова пари, колкото печеля след това, колкото изкарвам и днес. Правя това, което правя, с огромна страст."

Снимка: Getty Images

За Юнайтед и опитите да се върне в клуба

"Имах разговори с бившия изпълнителен директор Ед Уудуърд да стана президент на футбола. Да стана нещо като ръководител на отделението, което се занимава само със спортно-техническата част. Бях готов да го направя и го предложих на клуба. Бях изчислил, че за пет години ще оставя всичко останало "замразено" като проекти и ще дам 100 процента на клуба. Чувствах вина, че не мога да помогна на Юнайтед в затруднено положение.

Уудуърд разбираше от бизнес и маркетинг, но не и от футбол. Питах го - Кой решава футболните въпроси в Юнайтед? Той не успяваше да отговори съвсем убедително и му казах - Виж какво, аз мога да поема това. Но не приеха предложението ми. Фъргюсън ме подкрепи, заведе ме при Уудуърд и искаше да се случи. Шефовете не пожелаха.

Собствениците от фамилия Глейзър? Да, знам, хората масово искат те да си вървят. И може би са прави. Юнайтед трябва да се управлява от феновете. Този клуб има над 100 милиона фенове по света. Всеки от тях може да отделя 10, 20 или 30 евро на година за него, нали? И го прави и сега, просто те отиват за артикули. А така ще имаме истински Манчестър Юнайтед на хората."

Убиват ли парите футбола?

"Не съм глупав, наясно съм, че ако не е бизнес, футболът няма да издържи в съвременния свят. Но ми харесва мисълта, че още има традициите, историята, цветовете и част от романтиката. На определени места, но я има. Историята на един клуб, страстта и семейната атмосфера около него, не бива да бъдат пипани. Има стадиони, които носят имена като "Емиратс" и "Алианц". Те загубиха душата си. Защото аз играех на "Хайбъри", не на "Емиратс". Срещам фенове на Арсенал, те мразят името на стадиона си. Смятат, че душата на клуба им е почернена.

За щастие "Олд Трафорд" още си е "Олд Трафорд", "Анфийлд" още си е "Анфийлд"... И не са само те.

Можете ли да си представите "Олд Трафорд" да бъде кръстен на бранд?! Съжалявам, но от този ден аз вече няма да съм фен на Юнайтед. Приключвам и с футбола! "Олд Трафорд" си е "Олд Трафорд"! Не го кръщавайте "Амазон" или "Нестле", моля ви!"