22:13 | 02.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

България на Евро 2004: Големи очаквания и последен танц (Снимки)

Толкова отдавна беше, че само един от участниците още е активен футболист

Снимка: Getty Images

България на Евро 2004: Големи очаквания и последен танц (Снимки)

Толкова отдавна беше, че само един от участниците още е активен футболист

09:27 | 3 юни 2021 | Редактор : Динко Гоцев 8 14034 Снимка: Getty Images

България на европейско първенство по футбол - това звучи ретро и далечно. И наистина е така, годините си минават и неусетно последния ни танц сред най-добрите на континента подгони 20-годишна давност.

Евро 2020

Dir.bg продължава да ви представя поредицата си от ретро материали преди старта на европейското първенство, което се открива на 11 юни в Рим. Дойде редът на второто ни и последно засега участие във финална фаза - Евро 2004.

Класирането ни дойде в еуфорична обстановка, след като феновете видяха един обновен, пълен с потенциал отбор, воден от селекционера Пламен Марков. Разбира се, не мина без полемики на старта на квалификациите, като например - защо е необходимо да пускаме в състава натурализирани и взели наш паспорт чужденци. Предраг Пажин, Златомир Загорчич, Зоран Янкович... Обсъждаше се имаме ли нужда от тях, не можем ли без, и т.н.

Тема, която през годините винаги вълнува някого, сякаш само у нас се случва...

А именно един от тях - Зоран Янкович, даде първия залп в изключително трудната група, в която бяхме попаднали. Белгия и Хърватия застанаха на пътя ни, плюс Естония и Андора, които очевидно бяха считани за аутсайдери. Класираше се един, вторият отиваше на бараж. Белгийци и хървати бяха участвали с успех на последните два турнира (Евро 2000 и Мондиал 2002), докато ние ги бяхме пропуснали.

БЪЛГАРИЯ НА ЕВРО 2004 В СНИМКИ >>>

Но това бе нов български тим, воден от неостаряващия Красимир Балъков, опитни играчи в отбрана и триото Стилиян Петров - Мартин Петров - Димитър Бербатов, в идеалната им футболна възраст и вече създаващи сериозна репутация на континента.

Янкович откри в 17-ата минута на гостуването на Белгия, с което стартирахме квалификациите. Сърбинът направи знаменит мач, както и целият ни отбор. Удар на Стилиян Петров рикошира и влезе в мрежата за 0:2, след което вече мечтаехме. Защото месец по-късно в София пристигаше Хърватия - другият ни голям съперник, навреме за откриването на обновения стадион "Васил Левски".

Такава еуфория е рядкост за българския футбол на ниво национален отбор, имаше я в един знаменит период от 1994-а до 1998 г., но в началото на новия век бе позабравена. Билетите се изкупиха за часове и 42 000 изпълниха трибунита. Хърватите дойдоха като фаворит, но ги бихме с ново 2:0 и хванахме здраво волана на групата.

Това е мачът на Димитър Бербатов за България, несъмнено.

В третата минута той стъпи накриво при единоборство, а глезенът му се изду за секунди. Смяната вече бе готова и деветката трябваше да излезе, но... не искаше. И докато Георги Чиликов чакаше край тъчлинията близо 30 минути, играещият на един крак Бербо реши мача. Първо се обърна изящно в центъра на терена с човек на гърба, за да изведе Стилиян Петров сам срещу вратаря - 1:0. А после Марто Петров му хвърли един от любимите си пасове с левачката, над главата на бранителите, а деветката на Леверкузен овладя и вкара по диагонала. И веднага бе сменен, едва ходейки на излизане от терена.

Такива неща вдигат еуфорията до небесата, влудяват публиката, а такива мачове не се забравят. България вече бе на пътя към европейското. Нататък минахме през кошмарни минути у дома срещу Белгия, но измъкнахме 2:2, изпуснахме победата в Естония (0:0), което можеше да струва скъпо, но в края победата над Хърватия ни класира. И то, преди да идем в Загреб за мач, който можеше да е решаващ.

Групата за Евро 2004 изглеждаше страшничка, но то на европейско първенство няма и как да е иначе. Италия, Дания и Швеция.

Обяснимо, у нас оптимизмът бе голям, очакванията - завишени, а и отборът си вярваше, че отива не просто за добро представяне. Бяхме в серия от 15 мача за период от 2 години при този треньор, в които имахме едва три загуби - в контроли от Гърция и Испания, както и в квалификация от Хърватия в споменатия, вече без значение последен мач.

Отборът бе здраво сглобен, сработен, със силни фигури в него. Особено обнадеждаваща бе атаката със звездата от Бундеслигата Бербатов, с намиращия се в изключителна форма Мартин Петров, с резерви като Владо Манчев (вкарващ голове във Франция с Лил) и детето-чудо Валери Божинов, което избра да играе за България, а не за Италия месеци преди турнира.

Швеция - България 5:0

Снимка: Getty Images

Един голям удар понесохме, след като Балъков се отказа през лятото на 2003-а от националния отбор, за да поеме работата си на помощник-треньор в Щутгарт при Феликс Магат. Бала бе моторът на състава, но и неговият ум. Макар и на 37 години, магьосникът с номер 10 продължаваше да има изключително важна роля. И липсваше много, когато дойдоха битките по терените на Португалия.

А там всичко започна с кошмарните шведи. Вероятно най-неприятният исторически противник на България ни чакаше на старта в Лисабон. У нас дните до Евро 2004 се брояха трепетно, хиляди заминаха към Португалия с автобуси, коли, влакове и самолети, за да имаме много сериозна подкрепа във всеки от мачовете. Вярвахме си, че на това първенство можем отново да учудим света.

Шведите ни свалиха на земята след странен мач, в който през първото полувреме резултатът спокойно можеше да е 2:2 или 3:3, и двата тима изпуснаха златни шансове. Те вкараха веднъж чрез Фреди Люнгберг, ние не успяхме, като вратарят им Андреас Исаксон извади две невероятни ситуации след удари на Янкович.

След почивката просто ни прегазиха, отново със своята ефективност - вкарваха буквално всичко. В края статистиката с ударите бе 13-11 за България, а резултатът... 0:5 за Швеция.

Люшнахме се, както обикновено, в другата крайност. Заваляха критики към отбора и селекционера, заговори се за "групички", "скандали" и т.н. в лагера - неща, които сякаш винаги съпътстват български отбор на голямо първенство, поне в медийното отразяване.

Изобщо не се оценяваше, че докато ние имаме стабилен, но в никакъв случай супер класен отбор с играчи само от топ първенства, насреща са три противника, пълни с такива. Шведите бяха изградени от топ футболисти, играещи из Висшата лига на Англия, в Испания, Италия... Златан и Хенке Ларсон водеха атаката... А и датският, и особено италианският отбор, далеч ни превъзхождаха като имена и клубове на играчите си.

Просто детайли, които сякаш не оценихме обективно преди и след мачовете на Евро 2004.

В Брага на 18 юни, на стадион в една скала, Дания ни би съвсем закономерно с 2:0. Нашите не успяха да покажат поне лицето от първото полувреме срещу шведите. В добавка Стилиян Петров получи два жълти картона и бе изгонен, за да останем и без капитана си за двубоя с Италия. Той вече нямаше и значение. "Скуадра адзура" трябваше да ни бие, за да се класира, но ако Швеция и Дания не направеха реми с голове в другия мач.

България - Дания 0:2

Снимка: Getty Images

Ние бяхме отпаднали.

Няколко знаменателни неща се случиха в Гимараеш, в дъждовната вечер на 22 юни 2004-а. Марто Петров от дузпа вкара за нас единствения ни гол на турнира. Поведохме, но ни обърнаха след почивката - 1:2. Едно полувреме игра Валери Божинов, тогава на 18 години, в първия си официален мач с екипа на България. Очакванията и за него бяха до небесата, тъй като той вече вкарваше голове по италианските терени, и то в Серия А!

Днес Божинов е единственият все още активен футболист от състава ни на онова европейско. Показателно колко назад остана то във времето.

И Италия отпадна, след като датчани и шведи си стиснаха ръцете на 2:2 - нещо, което влуди пресата на Апенините, а и възмути света. Толкова очевидно беше... Но - който както си е постелил.

Така с три загуби, като и в трите мача ни вкараха голове в последната минута (и в два от случаите това имаше значение), България се прибра у дома. Разбира се, от оптимизма и бодрото настроение отпреди първенството, нищо не бе останало. Критики, обиди, смразяващи оценки.

И раздяла със селекционера Марков, за да бъде заменен с Христо Стоичков на поста.

На 22 юни 2004-а изтанцувахме последния си засега танц на дансинга на голям футболен форум. След двадесетина дни ще станат 17 години от тогава.

Кога ще е следващият ли? Труден въпрос, отговорът на който не е и много приятен.

БЪЛГАРИЯ НА ЕВРО 2004 В СНИМКИ >>>