България изпраща поредната си противоречива и не особено успешна футболнa година както на национално, така и на клубно ниво.

Но това не би трябвало да е новина, а за съжаление се е превърнало в притеснителна тенденция от последното десетилетие. И на този етап поводите за оптимистичен поглед към 2022-ра не са особено много.

През тази изминала година видяхме завръщането на Борислав Михайлов на власт след 18 месеца в оставка - един озадачаващ ход. А след това и преизбирането му за президент на БФС в Конгрес, преминал през много скандали и обвинения между неговият екип и този на основния конкурент Димитър Бербатов.

Видяхме обичайните скандали във футболно отношение, счупването на два брадясали и доста престижни рекорда, но и добре познатите проблеми, които сякаш ще се задълбочават в следващите месеци.

Националният ни тим се провали в още едни квалификациите - тези за Мондиала в Катар. Това обаче едва ли бе изненада, защото в група с Италия и Швейцария бе някак немислимо да грабнем едно от първите две места. Родният тим завърши на четвърто място в групата, като бяхме изпреварени и от Северна Ирландия, а за осемте си мача събрахме 8 точки. Може би най-големият позитив от тези квалификации бе ремито 1:1 срещу Италия в първия мач на Скуадрата след триумфа на Евро 2020.

Освен това България изигра още пет контроли, в които записа една победа, две равенства и две загуби.

През цялата година отборът ни бе воден от Ясен Петров, който вкара доста нови имена в състава. Няма как да отречем, че имаше сериозен прогрес по отношение на желание за игра и отборен дух. Но чисто футболно особено подобрение не можеше да се забележи.

За сравнение съседите от Северна Македония в рамките на тази година играха на Евро 2020, а също така заеха второ място в квалификационната си група за Мондиала, за когото през месец март им предстоят баражи. Именно Северна Македония ще е основният ни съперник през следващата 2022-ра, когато за България предстои участие в турнира Лига на нациите. Другите два тима в нашата група са Грузия и Гибралтар, а евентуалното първо място ще осигури на отбора ни втори шанс за класиране на Евро 2024.

И докато световните квалификации си бяха обречена кауза, то пред Ясен Петров и обновения национален тим, това първо място в Лигата на нациите ще са задължителна задача.

Снимка: Bulphoto

На клубно ниво годината в родния футбол бе далеч по-разнообразна, като в нейната първа половина, която бе част от миналия състезателен сезон, видяхме подобряването на един доскоро немислим рекорд. Става въпрос за постижението по рекордни титли на ЦСКА от средата на миналия век, за което дълги години смятахме, че просто няма как да бъде подобрено. Никой не допускаше, че даден тим може да властва над футбола ни за повече от девет години.

Този отбор обаче се появи. През пролетта Лудогорец доста убедително спечели впечатляващата си десета поредна титла на България.

Снимка: БТА

Другият основен миг от пролетта бе спечелената Купа на България от ЦСКА. "Червените" завоюваха първи трофей от 2016-а насам, когато в ролята си на третодивизионен тим, те отново грабнаха трофея. Този път воден от Любо Пенев, столичният гранд сломи Арда във финала с гол в последните пет минути.

На съвсем противоположния полюс бе другият ни гранд Левски, който продължава да е раздиран от финансови трудности и завърши на осмото място - най-слабото за "сините" от основаването на елитната ни дивизия.

Лудогорец и ЦСКА и през новия сезон продължиха да са водещите тимове у нас, като спокойно може да кажем - с класа над останалите в елитната ни дивизия. Именно заради това двата тима ще влязат в новата 2022-ра в ожесточена битка за титлата при само две точки разлика в класирането в полза на действащия шампион.

Като престижен може да наречен факта, че отново имахме два отбора - представители в групите на европейските клубни турнири. Отново говорим за Лудогорец (Лига Европа) и ЦСКА (Лига на Конференциите), както бе и през 2020-а. Разбира се, пред шампионите целта бе съвсем друга, а именно - Шампионска лига. И след доста престижен успех над гръцкия шампион и може би най-силният тим на Балканите в последната декада - Олимпиакос, разградчани отпаднаха от шведския първенец Малмьо с общ резултат 2:3.

С това сякаш дойдоха сътресенията и разочарованията за тима, който записа колебливи резултати в Първа лига, една срамна загуба с 3:5 от Пирин, като също така взе само две точки в групите на Лига Европа. Две ремита в компанията на Брага, Цървена Звезда и Мидтиланд няма как да е представяне, от което в Разград да са доволни.

ЦСКА пък бе част от първото издание на третия по сила турнир на континента - Лигата на конференциите. Разбира се, че за "червените" е огромна чест и постижение за втора поредна година да играят футбол до Коледа, а и те го сториха, отстранявайки три поредни съперника, като особено впечатляващ бе обратът срещу чешкия Виктория (Пилзен).

Без да омаловажаваме постижението на "червените", за да сме обективни трябва да отчетем, че класирането им за групите на турнира не е показател за развитие на футбола ни, а само и единствено заслуга на столичния гранд. Причина за това твърдение е, че представител в Лигата на конференциите имаха страни като Армения, Естония, Казахстан, Азербайджан и ... Гибралтар.

В група с Рома, Бодьо/Глимт и Зоря (Луганск), "червените" взеха само точка, което си бе голямо разочарование предвид заявените амбиции за второто място в групата.

Ключовият момент за есента на ЦСКА бе идването на Стойчо Младенов. Дори и с него начело колебливите и неубедителни мачове не бяха един или два, но пък в крайна сметка, когато се тегли чертата, изводът е следният: Участие в групите на Европа, само две точки пасив зад Лудогорец и място на четвъртфинал за Купата на страната.

Снимка: Bulphoto

За Левски също имаше подобен преломен момент, който бе свързан с дългоочакваното завръщане на Станимир Стоилов начело на тима. То дойде в момент на исторически най-слаб старт на сезона за "сините", огромна игрова и финансова криза, както и тотален управленски хаос в клуба. Макар финансово ситуацията на "Герена" и днес да изглежда много тревожна, то поне спортно-технически отборът буквално се съживи, при това с ограничения потенциал, който Стоилов завари.

Само за няколко месеца той накара този обезверен и тотално хаотичен състав да заиграе смислен футбол, като Левски ще зимува на шестото място. От историческа перспектива това е срамно заключение, но с оглед на това къде беше тимът през лятото, то постижението си е забележително.

Снимка: Bulphoto

Няма как да пропуснем Мартин Камбуров, който на 13 септември вкара за победата на Берое над Царско село с 1:0. Именно това попадение стана историческо, защото с него Камбуров победи рекорда за голмайстор №1 на родния футболен елит, задминавайки Петър Жеков.

Голът за Камбуров бе №254, а изглежда това постижение няма да бъде подобрено скоро, а може би - никога. Трудно е да си представим, че дори и да се появи нападател от класата на Камбуров, той ще остане достатъчно дълго в Първа лига, за да натрупа такъв голов актив.

Именно Камбуров е героят на футболната година у нас, а през пролетта той ще се опита да свали и рекорда по брой мачове.

Може би най-тревожното нещо, с което завършва годината е състояние на огромна част от клубовете в родния футбол, което показва тотално сбърканият модел на правене на спорт.

Един от най-стабилните клубове в последните години - Берое, към днешна дата е със спряно финансиране. И дори и да доиграе сезона, то дългосрочното бъдеще на клуба в момента е под сериозна въпросителна.

Арда, който през пролетта зае четвъртото място със страхотен футбол, игра финал за Купата, както и записа исторически дебют в Европа, днес е свил бюджета си и започна раздяла с всички основни играчи. Там също изгледите за дългосрочно пребиваване в елита не са оптимистични.

Друг елитен тим - Царско село, който едва ли ще липсва на някого заради несъществуващата си фенска маса, също на практика се е разпаднал. Клубът освободи всичките си играчи и просто ще доиграе сезона с голобради момчета, за да не бъде санкциониран за преждевременно напускане на Първа лига.

Вече споменахме за огромните проблеми в Левски, където фенската активизация и добрите резултати за миг заблудиха всички, че ситуацията е розова. Нищо подобно, дълговете продължават да стоят, а без сериозен приход, ситуацията ще продължи да бъде критична.

Виждаме, че всеки клуб в елита ни освен общинският Ботев (Враца), на практика е зависим от един човек или една компания. Без тях просто ще последва колапс.

Непрестанно се говори за финансови проблеми, забавени плащания и организационен хаос и в Локомотив (Пд), който пък е един от постоянните членове на топ 3 в последните години и редовен евроучастник.

Е, когато определението за хаос и несигурност важи за почти всички клубове в Първа лига, то изводът е, че като цяло всичко е объркано.

Надеждите са, че през 2022-а няма да видим фалирали, изчезнали, разформировани или на ръба на колапса клубове. Дано всеки един от тях ще продължи своя път, работейки в правилна посока и с целта за развитие на родния футбол.

Това е оптимистичният поглед към следващата година в играта у нас.