История на Европейските първенства: Шампионът, който изобщо не трябваше да е там
През 1992 година Червения динамит спечели турнир, за който не се класира
Какви ли не вълнуващи и забележителни моменти има в над половинвековната история на Европейските първенства по футбол...?! Незабравими отбори и шампиони, както и такива, които остават в съзнанието дори и да не са спечелили трофея. Има и такива, които шокират с напълно неочакван успех. В поредицата си от ретро материали, Dir.bg продължава да ви припомня големите моменти от тази история в контекста на наближаващото европейско първенство от 11 юни.
Случаите на триумфални сензации са много, но този вероятно е един от най-ярките. Защото все пак става дума за отбор, който става шампион на първенство… за което не се е класирал!
Да, това е Дания от Евро 1992.
Впускаме се назад във времето към една епоха, в която не всеки отбор може да си осигури място на континенталния шампионат. В началото на 90-те години на миналия век на финалите на Европейското играят точно осем отбора. Нито повече, нито по-малко. Днес са 24, за сравнение, като това е почти половината състав на УЕФА като нации. А тогава бяха осем и ситото беше толкова дребно, че самото класиране си бе успех дори за водещите футболни сили.
Oсвен домакините от Швеция, които получават автоматично мястото си в турнира през 1992-ра, останалите седем тима трябва да спечелят групите си, за да се класират. А те са страшно силни. Не е сензация, че датчаните не успяват да завършат на върха в Група 4, където №1 в крайното подреждане е Югославия.
Балканците са наистина класен отбор, който три години по-рано е световен шампион до 20 години, а на Мондиал 1990 го спира с дузпи Аржентина. Цървена звезда пък през 1991-ва е първенец на Европа при клубовете.
Сочат ги за поколение на мечтите с Просинечки, Стойкович, Панчев, Михайлович и останалите... но така и не успяват да покажат на какво са способни. Класирането им тогава се оказва последно за страната с това име.
Югославяните получават забрана за участие само 8 дни преди финалния турнир, защото страната им буквално се разпада. И тогава логичното се случва - вторият отбор от квалификационната група е извикан за заместник.
Случката се разиграва току преди старта на първенството. Да подготвиш национален отбор за подобен форум за толкова кратко време не е най-лесната задача. А при две групи от по четири всяка, случайни тимове и лесни съперници няма. Датчаните знаят, че задачата им е непосилна, но пък - каква възможност се отваря?!
Новокласиралите се по служебен път датски футболисти са заедно с Швеция, Франция и Англия. Група, в която всеки би казал, че двата тима, които ще продължат напред, разбира се, ще бъдат англичани и французи.
Но не се получава точно така.
Освен това северняците са и без най-голямата си звезда по онова време - Михаел Лаудруп. Атакуващият полузащитник на Барселона се е отказал от националния тим след неразбирателство с треньора в квалификациите, а при новината за участието на страната отказва да се включи. Лаудруп смята, че шансовете за добро представяне са граничещи с нулата. И така Михаел избира да си почива, докато съотборниците му играят на Евро 1992. Решение, което може би проклина и до днес. Брат му Бриан не е съгласен с него и повежда тима към финалите в Швеция.
Първото препятствие пред Червения динамит е Англия. Полуфиналист на световно първенство две години по-рано и тим, в който има фигури като Гари Линекер, Алан Шиърър, Алан Смит, Дейвид Плат… И тим, който не успява да вкара гол на Дания - 0:0 в Малмьо и първа точка за отбора, чието място всъщност не е на първенството.
Вторият мач е със съседите и домакини на турнира - Швеция. Единственият гол в мача е за “тре крунур”. Томас Бролин отбелязва победното попадение след около час игра и така праща своя тим начело на групата. Шведите имат 3 точки, англичаните и французите са с по 2, а датчаните са последни с 1 - нищо неочаквано за отбор, който е включен "на пожар", нали?
В последните двубои от тази група Бролин отново бележи победен гол за страната си при 2:1 срещу Англия, като това се оказва преломен момент и за Дания. По същото време "динамита" повежда още в осмата минута срещу Франция чрез Хенрик Ларсен, но Жан Пиер Папен изравнява след точно един час футбол. Червените знаят, че им трябва само победа, за да имат шанс.
12 минути преди края Ларс Елструп шокира “петлите” с гол, който праща датския тим на полуфинал като втори отбор в класирането на групата. Куриозно - съставът, който дори не е спечелил мястото си на Евро 92, изхвърля в пряк дуел най-убедителният от отборите в квалификациите. Франция с треньор Мишел Платини е спечелила 8 от 8 двубоя в пресявките!
Предварителните очаквания са разбити на пух и прах. Двата големи фаворитa Франция и Англия са на последните две места, а напред продължават коравите северни тимове - Швеция и Дания, съответно с 5 и 3 точки (б.р. - по онова време за победа се дават две точки). Схемата на турнира е проста - първи срещу втори от двете групи, на кръст, в полуфинали. Няма други етапи на елиминациите.
Следващият противник е голяма работа. Нидерландия на полуфинала.
Онази Нидерландия, която е покорила върха на Европа четири години по-рано и в състава на която са Рууд Гулит, Франк Рийкард, Марко Ван Бастен, Роналд Куман, Франк Де Бур, както и едно 23-годишно момче на име Денис Бергкамп. Изключителен отбор и - естествено - твърд фаворит в мача.
За втори пореден двубой героят за датчаните се казва Хенрик Ларсен. Големия Ларсен, както е известен левичарят, по онова време е собственост на скромния италиански Пиза, но е преотстъпен в още по-скромния датски Лингби.
Както и срещу Франция, отново той открива резултата след по-малко от десет минути. Бергкамп изравнява за “лалетата” в 23-ата, но в 33-ата пак този Ларсен извежда своите напред. Европейските шампиони треперят до последно, но Франк Рийкард успява да прати мача в продължения с гол четири минути преди края за 2:2.
Стига се до дузпи и там бъдещите шампиони са безпогрешни - пет от пет. Единственият пропуск за нидерландците пък е на Марко Ван Бастен. Голмайсторът на Евро 1988 и автор на онова фамозно воле срещу СССР се превръща в антигерой - Петер Шмайхел спасява изпълнението му.
Неочакваният финалист има за съперник Германия в спора за трофея. Но дори и актуалните световни шампиони не могат да развалят приказката на датските футболисти, за които и до днес се твърди, че са събирани по спешност от летните си почивки и плажовете, за да потренират доколкото е възможно преди Европейското.
Лека препратка по политика и история. Ако за Югославия това е краят като държава под това име, и дори не успява да се появи за последен път на голямата сцена с него, за Германия първенството е първо под името "Германия" от Втората световна война. Западна Германия (ФРГ) печели турнири преди това, включително Мондиал 1990.
Бундестима натиска съперника, но именно Дания нанася първия удар - в 19-ата минута, когато Ким Вилфорт отнема топката от Андреас Бреме, а след това Йон Йенсен с мощен шут в ъгъла на Илгнер открива резултата за 1:0.
Бъдещият защитник на Арсенал се разминава с втори гол след спасяване на германския вратар, а след като селекцията на Берти Фогтс (фигури като Юрген Колер, Гуидо Бухвалд, Матиас Замер, Щефан Ефенберг и Юрген Клинсман) така и не успяват да преодолеят брилянтния Шмайхел, идва и втори гол за Червения динамит. Вилфорт елиминира Бреме и Томас Хелмер с чудесно докосване, а след това с помощ от гредата узаконява може би най-неочакваната титла в историята на Европейските първенства.
Това попадение остава спорно, защото преди да отбележи,Вилфорт очевидно докосва топката с ръка и я укротява. Но протестите на германците са напразни.
Динамитът взривява Европа. 2:0 и титла на първенство, на което тимът дори не е трябвало да участва!
Шмайхел попада в идеалния състав на турнира, където е и другият Лаудруп - Бриан. И все пак е трудно да се приеме по каквато и да е логика, че Дания покорява този връх с отбор, събран от ваканция, а и без може би най-великата фигура в историята си, а именно Михаел Лаудруп. Но е факт.
Голмайсторът на турнира също е от Дания. И е не по-малко сензационен - Хенрик Ларсен. Левият халф, а понякога и защитник, завършва с три гола в рамките на турнира. И това, при положение, че в цялата си кариера с националния отбор е реализирал общо пет.
Такова беше Евро 1992 - лудо, изненадващо, непредвидимо...