17-11-2017 20-11-2018

Историята ще запомни Джокович, но няма да подмине и преследвачите

Какво научихме през 2021 година в тениса?

11:10 | 11 ноември 2021 | Редактор : Николай Петров 8 3998 Снимка: Getty images

Сезон 2021 в тениса е пред своя край, като остават още няколко дни, след които звездите на играта да се отдадат на заслужена почивка.

Кулминацията на годината са финалните турнири при мъжете и при жените, които събират най-добрите осем през сезона, но след толкова много тенис изводите вече са направени.

Имахме щастието да изгледаме 11 месеца на много качествена игра, който затвърди впечатлението кои са най-добрите играчи в момента, но и кои да очакваме да пробият в следващите години като големи шампиони.

В мъжкия тенис смяната на поколенията е все по-стряскаща за Голямата тройка, а в женския фаворитки няма. Или поне предварителни прогнози бързо се разбиват на пух и прах.

Акцентите от сезона са няколко, като най-важният бе драмата с Джокович. Но можем да се хванем за думите на неговият съперник от финалите в Австралия и САЩ Даниил Медведев - архивите рано или късно ще напомнят за доминацията на сърбина и това, което той е дал на играта. Ние пък ще добавим, че това важи и за тези, които се опитват да го спрат.

Снимка: Getty Images

Разминаването на Новак Джокович с историята

Големият сърбин ще завърши годината като №1 за седми път, с което задмина Пийт Сампрас във вечната ранглиста и вече е едноличен лидер по този показател в играта. Със сигурност в следващите години трудно ще бъде задминат и това ще е един от аргументите, които феновете му ще изтъкват в спора за това кой е най-добрият за всички времена.

Джокович направи грандиозен сезон, в който бе само на една победа от историята. Загубата му от Даниил Медведев на US Open го размина с така нареченият календарен Голям шлем, в който да спечели и четирите големи трофея. Самият факт, че бе толкова близо до първи такъв от 1969 година, е нещо изключително, което може и да не се повтори скоро.

Една от причините за големия успех на Ноле през сезона бе почти съвършеното изготвяне на неговата програма. Тя бе концентрирана така, че да е в най-добрата си форма за турнирите от Големия шлем, но в нея имаше и няколко пропуски.

Снимка: Getty Images

Титлата му на Australian Open бе впечатляваща, защото в началото на сезона по-голямата част от най-добрите в света присъстваха. Изключение бе Роджър Федерер. Ноле успя да победи Саша Зверев, Аслан Карацев и Медведев в последните си три мача и не остави съмнение, че е най-заслужилият шампион.

Акцентът на сезона му обаче бе трофея на "Ролан Гарос". Турнирът, който се считаше от мнозина за сигурен на сметката на Рафа Надал, се оказа исторически. Ноле успя да детронира испанеца и то в директен мач на полуфиналите, за да го спре към рекордна 14-а титла. Последвалият обрат след 0:2 гейма срещу Стефанос Циципас на финала също бе атестат за това в колко непосилна за съперниците си физическа и психологическа форма се намира Ноле.

Снимка: Getty Images

На "Уимбълдън" сърбинът бе считан за основен фаворит, но с условието, че и Роджър Федерер ще играе. Швейцарецът обаче бе разочарован на четвъртфиналите от Хуберт Хуркач и мечтаният сблъсък на финала не се състоя. Ноле загуби само два сета в рамките на целия турнир, като единият от тях бе на финала срещу Матео Беретини.

И още тогава започна да се говори за коването на история. US Open беше очакван с голямо нетърпение, но и напрежението върху световния №1 се покачваше с огромни темпове след всеки един мач. В Ню Йорк той загуби рекорден брой сетове, включително и два срещу Зверев на полуфиналите. Но въпреки това бе считан за основен фаворит във финала срещу Медведев. Там руснакът доказа, че е способен да се учи от грешките си, за да триумфира с 3:0 сета и буквално да разплаче съперника си. Сълзите на Джокович още в хода на мача бяха емблематичен момент за историята на тениса, който ни показа колко трудно всъщност е да се постигне календарен Голям шлем.

И въпреки този крах на финала, Ноле има безброй поводи да е горд с представянето си през годината. Освен всичко, той успя да спечели и редовната си Мастърс титла в Париж, като вече има общо 37 от втората по сила верига турнири.

Двамата младоци, които изненадаха с качества и постоянство

Снимка: Getty Images

През миналата година Андрей Рубльов бе човекът, който заслужи големи аплодисменти след спечелени общо пет титли от календара на ATP. Нивото на руснака през сезон 2021 обаче спадна и той стигна само до един трофей.

Сега поздравленията трябва да отидат за други двама младоци. Първият от тях е Каспър Рууд. 22-годишният норвежец бе неудържим през сезона и спечели пет трофея, заради което е наравно с Джокович по отличия. Да, и петте бяха на ниво ATP 250, но този успех до изкачи до върховата му осма позиция в световната ранглиста.

Рууд засега е един от младите играчи, които работи здраво в тренировките и не се замесва в скандали. Това в пълна сила важи и за един друг талант, който впечатли през годината.

Снимка: Bulphoto

Яник Синер - италианецът с германска дисциплина, е почти с безизразно изражение, когато е на корта и по нищо не прилича на останалите си сънародници в играта. Синер успя да спечели четири трофея през сезона, включително да стане първият, който защитава титлата си на турнира в София. Десетото му място в ранглистата е само доказателство за безспорния прогрес, който бележи 20-годишният талант.

До тези двамата няма как да не отличим и 24-годишния поляк Хуркач, който игра първия си полуфинал в Големия шлем и спечели Мастърс титлата в Маями.

Един различен Александър Зверев

Снимка: Getty images

През последните години си бяхме изградили мнение за Зверев, като за един свръхталантлив тенисист, на който му липсва малко увереност и концентрация в ключовите моменти. Е, през тази година се доказа, че германецът може да е голям шампион. Олимпийски при това.

Световният №3 сякаш имаше съвсем различна психологическа настройка през тази година и това бе видно не само чрез резултатите. Двойните грешки в ключови моменти намаляха, а затварянето на мачовете му идваше далеч по-лесно.

Зверев спечели пет титли през годината, като три от тях бяха изключително важни - Мастърсите в Мадрид и Синсинати, както и олимпийската в Токио. Там Саша успя да спре Новак Джокович на полуфиналите и да се окичи със златото след победа над Карен Хачанов на финала.

Тази прословута конкуренция при жените

Снимка: Getty Images

Да познаеш шампионката на турнир на WTA през тази година бе като да уцелиш числата от тотото - възможно е, но още в първите няколко изтегляния разбираш, че си далеч от истината.

След всеки сезон пишем колко непредвидима е женската надпревара, най-вече след спада на нивото при големите фаворитки като Серина Уилямс и Симона Халеп. Сега обаче тези твърдения са още по-актуални.

Четирите титли от Големия шлем отидоха в различни шампионки за пета поредна година. Голямата радост бе съответно за Наоми Осака, Барбора Крейчикова, Ашли Барти и Ема Радукану, като за чехкинята и британката това беше дебютен триумф в Шлема.

Самият факт, че финалът на US Open бе между напълно неочаквани девойки в лицето на Радукану и Лейла Фернандес, показа колко странна е женската надпревара напоследък.

През 2021 е трудно дори да отличим някоя от тенисистките, защото и титлите от категория 1000 отидоха при различни дами - Ашли Барти, Арина Сабаленка, Паула Бадоса, Гарбине Мугуруса, Ига Швьонтек и Камила Джорджи.

И все пак австралийката Барти се затвърди като №1 при жените с триумфа си на "Уимбълдън" и още четири титли на сметката си през тази година.