17-11-2017 20-11-2018

Купата на Африка - турнирът, който вече е завладян от европейци

На турнира на Черния континент има и играч, роден в Канада

21:27 | 19 януари 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 1 3255 Снимка: AP/БТА

Виж още Безумен съдия опропасти мач в Купата на Африка - свири край в 85-ата минута

Купата на Африка е в разгара си и по традиция отново радва зрителите с атракция, комични ситуации, някои от тях дори - доста безумни за професионалния футбол. Да, футболът и резултатността не са на ниво, което например ни предлагат първенствата на Европа и Южна Америка, но Купата на Африка си има своя чар.

С всяко следващо издание на турнира обаче се забелязва тенденцията все повече играчи да са родени извън Черния континент. И подобни футболисти стават все по-предпочитан избор, защото от ранна детска възраст те са из европейските школи, изградени са като състезатели в други, далеч по-професионални условия. Просто в даден етап са осъзнали, че няма как да представляват страната си на раждане и избират африканската си "родина".

На тази Купа на Африка ситуацията е такава, че от общо 668 футболисти, цели 211 или почти 1/3 от тях не са родени в страната, която представляват.

Често около Европейските първенства тема на разговор е етническата принадлежност на много играчи, като в тимове като Швейцария, Франция и Белгия наблюдаваме огромно разнообразие. Но дори и там почти всеки футболист е роден на територията на страната, екипа на която носи. В Африка тенденцията е точно обратната, а очакванията са със всяко следващо издание на турнира, родените далеч от континента да са все повече.

На Купата на Африка 2021 (така се води изданието) 195 играчи са родени в Европа, а други 15 - в различна африканска страна от тази, за която играят. А един футболист дори е регистриран с поява на света на територията на Канада.

Това е небезизвестният страж на Мароко - Ясин Боно, който с екипа на Севиля се превърна в един от топ вратарите в света. Именно той е роден в Канада, но предпочита да представлява страната на своите родители, която е Мароко.

Очаквано най-много футболисти на турнира е дала Франция, след като 113 играчи са родени в нейните предели. Това логична превръща страната в №1 по най-много играчи, дадени на това издание на Купата на Африка.

Виж още Пиянски скандал за Купата на Африка, Габон изгони двете си звезди

Испания от своя страна е "родила" 21 играчи на турнира, следват Англия с 15 и Нидерландия с 14. Общо 13 са европейските страни, в които са родени играчите, които в последната седмица гледаме по терените на Африка.

Но на фона на големите европейски страни, има и някои изненадващи такива, които имат свой представител на турнира.

Например Ирландия, откъдето е Роберто Лопес. Той е роден в Дъблин, в семейството на ирландка и баща от Кабо Верде, като централният бранител прекарва целия си живот в родния град. Играл е шест години за местния Бохемианс, пет - за тима на Шамрок, но след като вижда, че не е желан от селекцията на "детелините", през 2019-а решава да играе за страната на своя баща.

Комична е историята на неговата първа повиквателна. През 2018-а Роберто Лопес получава съобщение от селекционера на Кабо Верде, но просто го изтрива, защото не разбира португалски и няма идея кой изобщо го търси. Няколко седмици по-късно обаче той получава ново съобщение, този път на английски, а това слага начало на авантюрата му с тима на Кабо Верде.

Вероятно бихте се изненадали и от факта, че звездата на националния тим на Судан всъщност е роден в северната ни съседка Румъния. Това е нападателят Ясин Хамед, роден в малкото градче Салонта в семейството на суданец и етническа унгарка.

Той играе във второто ниво на унгарския футбол, но на фона на съотборниците си, всички до един част от суданската лига, Хамед е със статут на звезда на националния тим.

Подобни любопитни истории са десетки. Като тази на Стивън Коулкър, който има мачове за Тотнъм, Ливърпул и Саутхемтън. Той бе част от олимпийския тим на Великобритания през 2012-а, има мач и гол за Англия, но преди месец реши да отиде на Купата на Африка за тима на Сиера Леоне, откъдето е неговият дядо. Самият факт, че Коулкър е едва 25% африканец, прави така, че бранителят се отличава доста на външен вид от своите съотборници в Сиера Леоне.

Виж още Сензация на Купата на Африка, една от великите сили отпадна в групата

Подобна е ситуацията и с родения в Дюселдорф вратар на Нигерия - Мадука Окойе, и неговият съотборник Уилям Труст-Еконг (на основната снимка срещу Мохамед Салах в мача от групите), роден в Нидерландия. Двамата доста се отличават по външен вид от своите нигерийски съотборници.

Всъщност само три страни от 24-те в тунира могат да се похвалят, че всичките им 26 играчи са родени на собствената им територия. Сред тях е най-успешната африканска футболна сила - Египет, както и отборите на Етиопия и Малави, които обаче са сред най-слабите в турнира. И липсата на родени или изобщо играещи в Европа футболисти, вероятно допринася за този факт.

"Най-зле" по този показател е абсолютният дебютант в турнира - отборът на Коморските острови. 27 от 28-те играчи на тима са родени във Франция. Единствен Абдалах Али Мохамед е роден в столицата Морони, но още като дете отива към Франция, за да стане част от академията на Марсилия. Четирима от състава на Коморските острови са родени на остров Майот в Индийския океан, но той е отвъдморски департамент на Франция, което си ги прави французи.

Мароко с 18 и Екваториална Гвинея с 16 са другите две страни, които имат повече от половината си играчи родени в Европа.

Сред лидерите по този показател са и Мавритания (13), Габон (13), Кабо Верде (13), Алжир, Тунис и Гвинея-Бисау с по 12.

Снимка: АР/БТА

И макар да се смята, че тази тенденция дава на фриканските тимове по-подготвени тактически и дисциплинирани играчи, то под голяма въпросителна се поставя отдадеността им към националния тим. Много от тези момчета са израснали със самосъзнание на французи, испанци или англичани, а сега играят просто за страната на техен родител.

Показателен е вчерашният скандал, при който Габон изгони двете си най-големи звезди. Пиер Емерик-Обамеянг и Марио Лемина се появиха видимо пияни на тренировка и бяха пратени в Европа. Общото между двамата е, че са родени във Франция, играли са и за френският национален тим на различни възрасти. А сега са асовете на Габон.

Хаким Зиеш например, който е смятан за една от големите африкански звезди, е роден и израсъл в Нидерландия, има и мачовете за младежките тимове на "лалетата". Преди турнира той просто реши, че няма да се присъедини към лагера на Мароко, а иска да се отдаде на кариерата си в Челси.

Всъщност 69 от футболистите на Купата на Африка в даден етап са играли за юношески, младежки, дори и мъжки отбор на европейска страна, което си е доста сериозна бройка.

Виж още Ефектен гол на бивш левскар спря домакина на Купата на Африка

Сред най-ярките примери в това отношение е добре познатият у нас Па Конате, който играе за Ботев (Пловдив). Левият бранител е роден в Малмьо, четирикратен шампион на Швеция е с родния си клуб. Има 18 мача за младежите на скандинавската страна, както и три за мъжкия тим, редом до име като Златан Ибрахимович. И трите двубоя обаче са контроли, заради което три години по-късно ФИФА му позволява да заиграе за страната на родителите си - Гвинея.

Има и колоритни примери като популярния Кейта Балде, който правеше фурор с екипа на Лацио, а в момента играе за Каляри. Той е роден в град Арбусиес, като през 2015-а играе два мач за националния тим на Каталуня. Днес е национал на Сенегал.

Освен, че 1/3 от играчите са родени в Европа, то още по-голяма част от тях в момента играят футбол на Стария континент. Само Етиопия и Малави са страни със състави, изцяло от играчи, състезаващи се в Африка. Към тях прибавяме и Судан, където единственото изключение е роденият в Румъния Хамед, но неслучайно това са може би и трите най-слаби тима в турнира.

В повечето по-силни отбори само двама или трима състезатели играят в Африка, като това обикновено са хора като третият и четвъртият вратар. Регламентът позволи да бъдат призовани повече от двама на тази позиция заради коронавируса.

Очевидно в големия и шарен свят, в който живеем, подобни неща на футболната карта ще стават все по-чести.

Национални играчи, които дори не говорят езика на страната, за която играят. Други, които никога не са стъпвали там до първата си повиквателна. И такива, които приемат повиквателни само, когато става въпрос за голям турнир, а през останалото време предпочитат да стоят в европейския си клуб.

Не очаквайте от тях да пеят с пълно гърло химна и да "горят" на терена, усещайки подкрепата на цялата нация.