В дните до старта на Европейското първенство на 11 юни, Dir.bg ще ви представи всички отбори-финалисти.

В Група “А” Италия категорично е изявеният фаворит, а останалите тимове там са Турция, Уелс и Швейцария

Представяния на Европейски първенства

“Адзурите” са едно от доказаните имена в европейския футбол и една от големите сили в него. Една шампионска титла, два загубени финала и още две участия на полуфинали са достатъчен атестат за това на ниво континентални шампионати, прибавени към четирите световни титли.

За деветте си участия на финални турнири от европейските първенства италианците имат 16 победи, 16 равенства и едва 6 загуби в 38 мача.

Безспорно най-големият им успех е титлата от 1968 година, когато при домакинството на финалите с четири отбора, Италия триумфира по нетрадиционен начин. След жребий с хвърляне на монета, който ги праща на финала след 0:0 срещу СССР в полуфиналите. 

Финалът в Рим с Югославия  завършва 1:1 след продължения, a според правилата тогава при равенство се играе втори мач. В него домакините вече печелят с 2:1 и така са коронясани като шампиони на Европа.

Следва лош период и два пропуснати шампионата, а през 1980 страната отново е домакин, но форматът тогава е такъв, че първите отбори от двете групи играят финал, а вторите - мач за бронза. Италианците губят малкия финал след дузпи от Чехословакия (8:9), а след това пак не се класират - за Евро 1984.

Позната история се случва през 1988-ма, когато “скуадрата” пак стига полуфинал след второ място в групата, но само за да загуби от СССР. Мач за трето място няма.

От два възможни шампионата през 90-те, италианците играят само на Евро 1996 в Англия, където излетяха още в груповата фаза (трети в група с бъдещите финалисти Германия и Чехия). Тогава една изпусната дузпа от Джанфранко Дзола на "Олд Трафорд" ги извади от играта в последния двубой в групата.

В началото на новия век идва онзи финал в Ротердам, на който Давид Трезеге уби надеждата на водената от Дино Дзоф селекция със златен гол в 103-ата минута на финала - 2:1 и европейска титла за Франция. А отборът бе забележителен - Паоло Малдини, Фабио Канаваро, Филипо Индзаги, Алесандро Дел Пиеро, Франческо Тоти… И водеше секунди преди края на финала с попадение на Марко Делвекио, за да допусне изравняване, а после и удара в сърцето от Трезеге.

Това бе и единственатa загуба на отбора на първенството в Белгия и Холандия след 3 от 3 в групите, победа над Румъния в четвъртфиналите, както и равенство, победа с дузпи срещу “лалетата” в полуфиналите.

От 2000 година насам тимът неизменно участва на еврофинали, като през 2012 година отново трябваше да гледа отблизо как друг тим триумфира с трофея, при това след болезнена загуба на финала - 0:4 от Испания. Тогава Чезаре Прандели отведе до последния мач  отбор с Джанлуиджи Буфон, Даниеле Де Роси, Андреа Пирло, Леонардо Бонучи, Джорджо Киелини и Марио Балотели.

Така след два загубени финала, две отпадания на четвъртфинал и едно в групите от началото на новия век, футболистите от Ботуша отново тръгват за нещо голямо.

Тимът

Какво може да се каже за отбор, който не записа нито една загуба по пътя към Евро 2020? Десет победи в десет мача казват достатъчно за качеството в състава на Роберто Манчини. Макар и в не най-тежката група (Финландия, Гърция, Босна, Армения и Лихтенщайн), италианците победиха всеки от тези съперници по два пъти, а головата им разлика бе 37-4. Плюс шест сухи мрежи. Впечатляващо.

Общо в 27 поредни двубоя Италия няма загуба, вече почти три години! Това са 22 победи и 5 ремита за този период, включително успех в София над България с 2:0 в края на март тази година.

Снимка: Getty images

В селекцията доминират футболистите от Серия “А”, нещо съвсем нормално. Единствените легионери са Марко Верати и Алесандро Флоренци (ПСЖ) както и Жоржиньо и Емерсон (Челси).

Във всички линии на състава има както опитни бойци, така и млади и талантливи играчи, а Италия пак ще бъде един от най-гледаните отбори на турнира. И един от тези, към които са насочени най-големите очаквания.

Снимка: Getty Images

Треньорът Манчини вече отпрати шестима играчи от разширения състав, но ще трябва да го съкрати и още. Едно е сигурно - времената, в които Италия бе синоним на защитна игра, отдавна са отминали.

“Може да сме спечелили четири световни титли по италианския начин, но дните на контраатакуващия футбол са в историята. Обичам атакуващата игра. Вярвам, че можем и трябва да играем офанзивно и открито”, смята легендарният футболист и понастоящем селекционер.

Най-опитните са стълбовете в защита - Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи, съответно със 106 и 101 мача. Най-резултатните - Андреа Белоти и Чиро Имобиле с по 12 гола.

Разширеният състав

Вратари: Салваторе Сиригу (Торино), Джанлуиджи Донарума (Милан), Алекс Мерет (Наполи)

Защитници: Джорджо Киелини (Ювентус), Леонардо Бонучи (Ювентус), Алесандро Флоренци (ПСЖ), Емерсон (Челси), Франческо Черби (Лацио), Леонардо Спинацола (Рома), Джовани ди Лоренцо (Наполи), Джанлука Манчини (Рома), Алесандро Бастони (Интер), Рафаел Толой (Аталанта)

Халфове: Марко Верати (ПСЖ), Жоржиньо (Челси), Николо Барела (Интер), Лоренцо Пелегрини (Рома), Брайън Кристанте (Рома), Мануел Локатели (Сасуоло), Стефано Сенси (Интер), Матео Песина (Аталанта)

Нападатели: Чиро Имобиле (Лацио), Лоренцо Инсиние (Наполи), Андреа Белоти (Торино), Федерико Бернардески (Ювентус), Федерико Киеза (Ювентус), Доменико Берарди (Сасуоло), Матео Политано (Наполи)

Звездата

Снимка: Getty images

При толкова балансиран състав действително е трудно да се отличи един играч, но със сигурност това заслужава най-вече Чиро Имобиле. Трикратният топреализатор на италианското първенство не спира да бележи за Лацио и макар този сезон да не взе отличието за най-добър стрелец, все пак вкара 20 пъти в шампионата, а равносметката му като цяло бе 25 гола в 41 мача из всички турнири.

Изключително бърз нападател, притежаващ убийствено чувство за пласиране, поглед над играта и движение без топка. Няма проблем да отиграва и с двата крака, а освен всичко това обича да пресира съперника.

Други важни фигури ще бъдат кулите-близнаци Киелини и Бонучи, както и Верати и Инсиние.

Програмата в групата

11 юни, Италия - Турция на “Стадио Олимпико” в Рим (мач на откриването)

16 юни, Италия - Швейцария на “Стадио Олимпико” в Рим

20 юни, Италия - Уелс на “Стадио Олимпико” в Рим

Букмейкърите

“Скуадра адзура” e със седми коефициент за спечелване на турнира сред всички участници. Букмейкърите оценяват шансовете на един от домакините на 12.00.

Стане ли дума за класиране от групата, италианците са непоклатим фаворит (1.071), а шансовете им да я спечелят също са отлични и оценени на 1.57.