Отне му цяла вечност, но мустакатият Менсъл стана световен шампион

30 години от триумфа на един от великите британски пилоти

Снимка: Getty Images

Отне му цяла вечност, но мустакатият Менсъл стана световен шампион

30 години от триумфа на един от великите британски пилоти

14:21 | 21 август 2022 | Редактор : Николай Петров 20 7999 Снимка: Getty Images

Преди 30 години един от най-обичаните и харизматични автомобилни пилоти на Великобритания стана световен шампион във Формула 1.

Найджъл Менсъл го постигна за първи и единствен път като пилот на "Уилямс-Рено" и то по категоричен начин. Той спечели девет от 16-те състезания и още по-впечатляващо - 14 квалификации.

Мустакатият симпатяга бе обявен за шампион още в 11-ия кръг след Гран при на Унгария, като завърши генералното класиране с 52 точки пред италианския си съотборник Рикардо Патрезе. Чак след тях останаха големите Михаел Шумахер от "Бенетон" и Айртон Сена от "Макларън-Хонда".

Десет британски пилоти са печелили титлата във Формула 1 и Менсъл е горд, че е един от тях. 30 години по-късно той връща спомените назад и описва как се е променил спорта.

"Гледайки снимки оттогава, имам чувството, че сякаш е било вчера. Но минаха 30 години, което е невероятно. Чудя се къде изчезнаха те? После се поглеждаш в огледалото, плашиш се и осъзнаваш, че са минали, но и че си имал страхотно приключение.

Снимка: Getty Images

В края на 1991-а си счупих крака, но знаех, че следващата година ще е моята. Все пак не можех да го осъзная докато не застанах на подиума редом до Айртон в Унгария и осъзнах, че се случва, когато той започна да ме хвали", спомня си бившият пилот, който по-рано през този месец навърши 69 години.

Подобно на много други пилоти и кариерата на Менсъл започва от картинга, спечелвайки 11 титли между 1969-а и 1974-а в тази категория. На 19 той среща Роузан, която по-късно става негова съпруга и важният човек в живота и кариерата му.

В последствие се премества в сериите Формула Форд без съгласието на своя баща и печели шест от девет състезания. Между 1978-а и 1980-а той се състезава във Формула 3, като още в първото си участие завършва на второ място. Докторите го диагностицират с тетраплегия (парализа на крайниците) и му казват, че няма да може да се състезава, но той е непримирим. Резултатите му са постоянни, но не и впечатляващи. През 1979-а той постига първата си победа и то на "Силвърстоун", но след това участва в тежък сблъсък с италианеца Андреа де Чезарис.

Налага му се отново да влезе в болница, като тогава го забелязва собственикът на "Лотус" Колин Чапман, който му дава шанс във Формула 1. Има четири значими сезона в тима, като най-успешният е последният, в който завършва десети в генералното класиране.

Снимка: Getty Images

Всичко се променя през 1985-а, когато той получава предложение да кара за "Уилямс" редом до новия си съотборник Кеке Розберг. По това време колата е една от най-добрите във Формула 1 с мощния двигател на Хонда.

Първата победа в кариерата му идва отново на "Силвърстоун" три кръга преди края, когато оставя зад себе си Сена и финландеца Розберг. Още на следващото състезание триумфира отново, този път в Южна Африка. Това му позволява да завърши първи сезон с "Уилямс" на шесто място в годината, в която Ален Прост печели първата си титла.

Истинският потенциал на Менсъл се вижда в следващите две години, когато той на два пъти се разминава на косъм с шампионската титла. През 1986-а битката с Прост е до последно, но пилотът на "Макларън" печели последното състезание в Австралия, докато британецът отпада заради грешна стратегия до отбора. И до днес той съжалява, че е послушал инструкциите, които го призовават да не сменя гумите си, но това не го спира да се бори.

Снимка: Getty Images

На следващата година Найджъл отново е близо до първата си шампионска титла, но този път титлата е съотборника му от Бразилия Нелсън Пике. Британецът печели цели шест състезания, но и това не му стига заради множеството отпадания. При последното такова в Япония Менсъл се удря тежко в предпазните огради и целият удар е поет от гръбнака му. Парализиран е от болка и принуден да пропусне последното състезание за сезона.

Травмата и по-слабият автомобил не му позволяват да се бори за шампионската титла през следващата година, а през 1989-а той преминава във "Ферари", където е съотборник с Герхард Бергер. В първия си сезон завършва четвърти, а във втория пети, като сериозно отстъпва на следващия си съотборник Ален Прост.

Това го принуждава да се завърне в "Уилямс" през 1991-а, за да кара впечатляващия болид FW14, с който имаше възможност да се бори с Айртон Сена за титлата. Само че бразилецът е прекалено силен и отпада само веднъж през сезона, като печели третото си и последно отличие.

Снимка: Getty Images

Чак след това, през 1992-а, Менсъл стига до заветната цел, с която се разминава на три пъти в своята кариера. Болидът FW14B е твърде бърз и надежден са съперниците, като и до днес е един от най-доминантните в историята на Формула 1. Менсъл печели откриващите пет състезания и след това още четири, за да не остави никакво съмнение в превъзходството си.

Никой друг пилот и до днес не е чакал толкова дълго да стане световен шампион. Отнема му общо 13 сезона във Формула 1 и безброй разочарования. Приключи кариерата си с 31 спечелени състезания, което му отрежда седмо място във вечната ранглиста.

ИЗБРАНО