17-11-2017 20-11-2018

Историята на Кубратово и неговия "Ферион": Как Георги Борисов продължава своята футболна мисия

"Тръпката е навсякъде" с нов сезон и нов епизод в каналите на dir.bg

09:00 | 3 април 2022 | Автор : Деян Веселинов 7 4909 dir.bg

Документалната видео поредица "Тръпката е навсякъде" се завръща в каналите на corner.bg и dir.bg тази пролет, а ние продължаваме да ви разказваме историите на тези общности, в които чистата любов към футбола продължава да гори във времена на свръхкомерсиализация на спортния свят. Днешната история е посветена на отбора "Ферион" от село Кубратово, а филмът е специален по две причини.

Тръпката е навсякъде

Едната се крие в това, че "Ферион" е първият тим, за който ви разказваме от поредицата за аматьорските клубове у нас, който реално развива футболната си дейност с изградена, функционираща и подредена детска школа. Тук не само се играят неделните мачове от областната група, които по традиция завършват с вкусна скара и бира, но се работи, мисли и планира за години напред, а фокусът е върху младите.

Втората причина е, че това е последния епизод преди началото на втория сезон на поредицата, в който във фокус на историите ни ще бъдат други футболни мохикани - тези от БАМФ (Българска асоциация мини футбол). Отново хора, които живеят с футболната тръпка, но и хора, които макар с аматьорски статут, са основна част от живия организъм на футболната ни екосистема и прославят България с международни успехи.

Село Кубратово е с постоянно население от 600-700 души, а когато с екипа ни се появихме на стадиона в съботния ден - 24 часа преди мача на "Ферион" срещу "Зенит" (Филипоци), заварихме горе-долу половината от популацията на селото около игрището. Две групи деца тренират, а родителите им гледат и обсъждат предстоящия мач на първия отбор в неделя. Едни просто се радват на приятното време, други разменят планове - кой ще е отговорник скара, кой - отговорник бира. А трети хвърчат напред-назад и просто знаят какво да направят. Сред тях се отличава един добре познат футболен герой от близкото минало. По-възрастните го помнят като бързоногото, талантливо и дългокосо крило на "Локомотив" (София), а други като гологлавия кошмар за крайните защитници, независимо дали играеше с екипа на железничарите, или с този на "Левски". Вероятно вече се досетихте, че става дума за Георги Борисов!

Мнозина го считат за един от най-талантливите ни офанзивни футболисти от поколението, родено в средата на 70-те. Поколение на столичния "Локомотив", което произведе имена за професионалния футбол като Владо Манолков, Виктор Михайлов, Явор Вълчинов и други. Ала Борисов бе този, който феновете обичаха най-много. Скорост, финтове, техника, усет към гола, но и към асистенцията. Изобщо момчето, което дебютира в професионалния футбол едва на 17, остави емоционална диря сред феновете на Локо, а после и за тези на Левски - другата му голяма любов. Там преминава след покана от Андрей Желязков и сам признава, че до днес това е сред най-щастливите дни в живота му.

Героги Борисов е двигателят на "Ферион".

dir.bg

Последното десетилетие от миналия век, в което Борисов е на върха на футболната си кариера, отдавна е само мил спомен за футболните носталгици, а когато се върнем в днешни времена, откриваме Жоро отново на стадиона - но в нова роля. Президент на малък, спретнат и добре организиран клуб, чиято цел е да създаде правилната среда за изграждане на професионални футболисти.

"В Кубратово ме доведе любовта ми към футбола. Аз съм от Биримирци, израснал съм наблизо. Тук намерих добро отношение от местното население, за да мога да развия това, което имам като школа по футбол. Създадохме клуба преди десетина години. Имаше и трудни, и лесни моменти, сменяхме бази, бяхме и на стадиона в Надежда, но при всички положения не беше лесно да стигнем дотук - имаме 5 групи при подрастващите, а в Кубратово сме вече от малко повече от година."

Кубратово се намира само на десетина километра от София, което дава известно логистично предимство за развитие на детска школа и мъжки отбор, но историята на "Ферион" всъщност е наистина специална. В селото дълги години спортът е на огромна почит. За нея ни разказва кметът Петър Велчев:

"Организиран футбол имаше тук в Кубратово до 2005г., когато ни удари наводнението. Искър скъса дига и щетите тук бяха ужасяващи. Всичко наоколо беше във вода, цялото село беше потопено. Това сложи края на нашия футбол. Оттогава досега се мъчим да създадем тази база, която изграждаме с местното население и с местния бизнес. През годините, в които съм кмет, идваха много футболни деятели, които искаха да я ползват. Винаги имаха някакви условия, ние да им покриваме разходите и т.н. Все не намирах човек като Георги Борисов. Човек, който да създаде школа и да я поддържа."

Среща с кмета на Кубратово - Петър Велчев

dir.bg

Основан от Героги Борисов и негови съмишленици от аматьорксата мини-футболна лига, този частен клуб известно време бяга от терен на терен и от база на база. Така срещата с хората от Кубратово се оказва знакова за населеното място. Клуб и село са перфектната комбинация, а в спортния комплекс тече постоянно подобряване на инфраструктурата. Има второ тренировъчно игрище за най-малките, планира се и изграждането на още един голям терен. Всички деца от селото, както и тези от крайните северо-западни квартали на София също могат да развиват футболните си качества във "Ферион".

Сред най-любопитните персонажи на стадиона в слънчевия съботен следобед е 17-годишният Кирил Миланов. Той няма професионални футболисти в семейството, но страстта му към играта вече е начертала пътя му.

"Играя в старшата възраст на "Ферион", но и в мъжкия отбор. Освен това водя и най-малката група. Геогри Борисов е бил оргомен футболист навремето. Дава ни много от своя опит и бих казал, че не само на мен, но и на всички тук ни е като втори баща. "

Кирил Миланов - футболист на "Ферион", който мечтае за треньорска кариера и вече работи с деца, независимо че още е ученик

dir.bg

Мечтата на Кирил е да стане професионален треньор, а когато човек го види как комуникира и води най-малките от школата на "Ферион", изглежда, че изпълнението на тази мечта е съвсем реалистично. Един от съотборници на Кирил и капитан на първия отбор на Кубратово е Златко Бонев. Той е от онези 4-5 опитни футболисти, които трябва да помагат на младоците в развитието им. Бонев има професионална кариера зад гърба си, която включва мачове с екипите на "Локомотив" (Сф), "Марек" (Дупница) и "Лудогорец".

"Кореняк съм тук от Кубратово. Всяка неделя съм тук заради футболната си любов, спортната злоба и най-вече, за да помогна на Жоро Борисов и мисията му да учи на футбол малките деца в региона." - споделя Бонев и добавя. "Вече килограмите са други, не е като преди, но тръпката към футбола не угасва."

Неделният мач срещу "Зенит" (Филиповци) идва и си заминава. Младоците от Кубратово губят с 0:2. В аматьорските групи резултатът рядко е от значение. Но и след загуба като тази тонът в съблекалнята е спокоен. Борисов знае как да покаже грешките на своите футболни надежди без да ги "овиква" постоянно и да прекърши ентусиазма им, както правят мнозина, които работят с подрастващи. А след един прекрасен футболен уикенд на няколко километра от СоФия, мога смело да ви препоръчам - изгледайте филма!

dir.bg

Дали някой ден от Кубратово ще излезе новият Стоичков, за каквото си мечтае кмета Велчев? Или пък след години ще чуваме за големия треньор Кирил Миланов, можем само да гадаем... Но да видим как в оплюваните долни дивизии на българския футбол, малките клубове - тези, които се оправят сами, без големи спонсори и благодетели, горят с играта, въпреки "цирковете" в битката за власт в управата на БФС, е нещо много ценно. Именно оттам, където пламъкът на тръпката още не е угаснал, ще дойде искрата за промяна в българския футбол. Просто е нужна малко вяра, много работа и най-вече - подкрепа в общността.