Олимпийските игри в Токио чукат на вратата - необикновени и с много въпросителни около надпреварата. Олимпиада, която не си представяхме, че ще протича с малко публика и с година закъснение.
И въпреки това тя остава най-големият спортен форум с най-престижните и желани от звездите отличия. Историята ще помни победителите и в по-малка степен атмосферата около техните триумфи. Заради различните условия обаче много звезди ще пропуснат Олимпиадата и за сметка на това ще изгреят други, за които вероятно още дори не знаем.
През годините се нагледахме на уникални моменти на летните олимпиади. Някои от шампионите не само се окичиха със злато на врата си, но и придобиха митологичен статут за спорта.
Ще си припомним 10 от великите моменти, които карат атлетите и феновете да чакат на всеки четири години най-голямото спортно събитие.
Трите световни рекорда на ямайската светкавица
Юсейн Болт се отказа от професионалния спорт, но през 2008-а той се превърна в една от най-популярните звезди на Олимпийски игри изобщо. Успехите му на лекоатлетическата писта бяха само част от причините да бъде толкова обичан, като за това спомогна и неговата харизма, ексцентризъм и способността да превръща най-напрегнатите моменти в шоу.
На Игрите в Пекин спринтьорът се превърна в легенда и за целта му трябваха точно 9,69 секунди. За толкова той преодоля дистанцията от 100 метра, за да заслужи олимпийското си злато. Пускайте ръцете си и изпъчвайки гърдите си 20 метра преди финала, Болт знаеше, че е най-бързият атлет в историята. И го обърна почти на майтап. А това не бе слаб финал в никакъв случай, в същото бягане други трима атлети от финалната серия подобриха най-добрите си времена, а четвърти счупи рекорда на страната си.
Светът мигновено се влюби в Юсейн Болт. Той не стана от тези герои на Олимпиадата, които се помнят само четири години, а от тези, за които ще се говори и след поне 50. Година след Олимпиадата той взе спринта на 100 метра "на сериозно" и го подобри още веднъж, за да промени представите за човешките възможности - 9,58 секунди на Световното в Берлин.
Болт спечели златото и на 200 метра в Пекин, подобрявайки световния и олимпийски рекорд с резултат от 19,30 секунди. Падна върховото постижение на Майкъл Джонсън, въпреки че Светкавицата имаше насрещен вятър срещу себе си
Така стана първият спринтьор, който подобрява двата най-престижни рекорда в бягането в рамките на една Олимпиада.
Два дни по-късно Юсейн спечели третото си олимпийско злато след перфектна щафета с Ямайка на 4 по 100 метра.
Заедно с Неста Картър, Майкъл Фрейтър и Асафа Пауъл подобриха още един световен и олимпийски рекорд с резултат 37,10 секунди. През 2017-а положителна допинг проба на Картър означаваше, че медалите на щафетата са отнети.
Болт завърши кариерата си с общо осем титли от олимпиади.
Румънското съвършенство в спортната гимнастика
На 18 юли 1976 година едва на 14 румънката Надя Команечи стана първата гимнастичка в олимпийската история, която получи перфектната оценка - 10.000.
На зрителите в Атланта им трябва време, за да осъзнаят, че са станали свидетели как се пише история. Малката румънка пристига на Олимпийските игри в Канада, след като вече е шокирала света на спортната гимнастика. Година по-рано 13-годишната Надя печели титлите в многобоя и на прескок, греда и успоредка на Европейското първенство. В Монреал обаче, крехкото момиче с вързана на опашка коса, като че ли е по-развълнувано от факта, че има цветни чорапи и може да прави балончета с дъвка.
Минути след приземяването на 14-годишната гимнастичка, на таблото се изписва оценка 1.00. Треньорът на румънката - Бела Кароли, иска обяснение от съдиите. Публиката е притихнала. И тогава гласът на диктора обявява резултата - перфектното 10.000 - оценка, която до този момент е смятана за невъзможна.
Най-високата оценка на Олимпийски игри преди тези в Монреал е 9.950. Затова и светлинните табла на компанията "Омега", която ги произвежда от 1932 година, не предоставят възможност за изписването на перфектния резултат.
До края на Олимпийските игри в Монреал румънката, която е най-младата олимпийска шампионка, получава общо седем пълни десетки, като печели три златни, един сребърен и един бронзов медали.
Най-титулованият олимпиец в историята
Майкъл Фелпс се превърна в една от най-големите легенди на плуването, като разгърна потенциала си в рамките на четири олимпиади - в Атина, в Пекин, в Лондон и в Рио де Жанейро.
Американецът спечели рекордните 23 олимпийски титли и през 2020-а бе избран за най-великият спортист на десетилетието. На Олимпиадата в Атина през 2004-а, когато е само 19-годишен печели първите си 6 титли.
Пикът му дойде през 2008-а в Пекин, когато спечели осем пъти златото - нещо, което никой друг преди това не бе правил
Там постави седем световни рекорда.
Той на няколко пъти бе хващан за употреба на марихуана и шофиране в нетрезво състояние, което го изкарваше от отбора на САЩ. Противоречивата му личност обаче трудно може да затъмни огромните успехи в басейна.
Дълги години дори по време на активната си кариера бе в депресия. Той напусна спорта през 2012-а, преди да се върне две години по-късно. Никога не съм се чувствал толкова зле, стоях затворен в стаята си по 3-5 дни, без да ям, почти без да спя, без желание за живот, изповядва шампионът.
Човекът, който разочарова Хитлер насред Берлин
На Олимпиадата през 1936-а в Берлин Джеси Оуенс се превръща в една от най-големите легенди, печелейки спринта на 100 метра след време от 10,3 секунди. Така американецът разочарова дори Адолф Хитлер, който се надява германец да спечели най-престижната олимпийска надпревара в леката атлетика.
На 4 декември 1935 г. секретарят на Националният атлетически съюз на САЩ Уолтър Франсис Уайт пише писмо до Оуенс, с което го призовава да преосмисли идеите си да пътува до Берлин по политически причини заради отношението на страната към тъмнокожите тогава.
Оуенс печели четири златни медала, като освен в спринта на 100 метра, е шампион на 200 метра, на дълъг скок и в щафетата на 4 по 100 метра.
С постиженията си Оуенс се превръща в символ на това как един човек трябва да бъде оценяван и коронясван според уменията му, а не расата и цвета на кожата. Това е посланието, макар САЩ и целият свят да го осъзнават по-късно.
Бързо става един от най-известните спортисти в света, но и единственият, който президентът Рузвелт отказва да покани в Белия дом от американската спортна делегация. След това е изваден от лекоатлетическата федерация заради желанието му да подпише рекламен договор. Това реално прекратява кариерата му. Преди година се навършиха 40 години от смъртта на великия атлет.
Златото, което значеше много повече от олимпийска титла
За щангиста Матиас Щайнер от Австрия златото на Олимпийските игри в Пекин означаваше много повече от спортен успех.
В онзи августки ден на финала на най-тежката категория от над 105 килограма, състезаващият се за Германия спортист се бореше не само за олимпийска титла, но и за това да спази обещание към съпругата си Сузан.
При триумфа си Щайнер е изключително емоционален и не може да сдържи сълзите си. Бе видно, че този триумф означава много повече за него.
Всичко става, ясно когато излиза на почетната стълбичка със снимка на жена. Оказва се, че това е съпругата му, която загива в автомобилна катастрофа през лятото на 2007 година докато пътува към своя любим.
Година по-късно той спазва обещанието към жена си да стане олимпийски шампион. Това е един от най-вдъхновяващите моменти на летни олимпийски игри. Много повече от спорт, казват... В такива моменти е ясно, че това не е куха фраза.
Карл Люис влиза сред безсмъртните в атлетиката
Преди Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-а медиите са срещу звездата Карл Люис, който вече се е утвърдил като един от най-добрите атлети и наследник на Джеси Оуенс. В едно интервю на агента му Джо Дъглас, той казва: "Карл е звезда от ранга на Майкъл Джексън и заслужава да бъде платен като него".
По време на игрите Люис не се настанява в олимпийското село с останалите спортисти, а наема вила край Лос Анджелис. Това не се харесва на медиите и феновете, и по това време се раждат съмненията, че е хомосексуалист.
На Олимпиадата в дисциплината 100 метра Люис печели с време от 9.99 секунди, изпреварвайки Сам Гради, също от Щатите. Следва скокът на дължина, където печели с лекота. Но след първия опит на 8.54 м, с който е наясно, че взима златото, Люис пропуска следващите четири скока. Не иска да се контузи и не тръгва за световния рекорд. Това разярява публиката в Лос Анджелис и се чуват мощни освирквания. Карл не се трогва и печели на 200 метра с 19.80 секунди.
САЩ печели щафетата на 4 по 100 метра с време 37.83 секунди и чупи собствения си световен рекорд. Така 29-годишният тогава Люис завоюва четвъртото си злато и се нарежда до Джеси Оуенс.
До края на кариерата си взима още пет златни медала - два в Сеул, два в Барселона и един в Атланта.
Когато 65 хиляди души аплодираха последния
По време на Олимпиадата през 1988 Дерек Редмънд се отказва 90 секунди преди старта заради разтеглено сухожилие. 4 години по-късно, след осем операции, той се завръща на Игрите в Барселона, готов на всичко да вземе златото.
Дерек влиза на полуфинала на 400 метра гладко бягане с първо време от квалификациите. Там обаче 250 метра преди финала, след като е поведе в бягането, се сухожилието му не издържа и той се хваща за бедрото.
И тогава, въпреки болката решава да продължи. Във финалните метри баща му слиза на пътеката и му помага да финишира. Кадрите от това как двамата финишират заедно линията е сред най-култовите на олимпийски игри и напомня, че не винаги победата е най-важна. Непримиримият дух и воля са нещото, с което кариерата на Редмънд бе запомнена. 65 хиляди души по трибуните го аплодираха.
Най-шокиращата шампионка в тениса
След 1924-а тенисът на Олимпиадата бе прекратен, за да се завърне едва през 1988 г. в Сеул. Тогава шампионка стана легендарната Щефи Граф, като триумфът й далеч не бе изненада, защото вече бе на върха на играта.
Последва американска доминация в дисциплината, която бе прекратена на Олимпиадата в Рио през 2016-а. Пуерториканката Моника Пуиг шокира всички с олимпийската си титла, за да донесе първо злато за страната си изобщо в историята. Дотогова Пуерто Рико имаше осем медала, шест от които в най-добрия за страната спорт - бокса.
Пуиг стана едва втората непоставена тенисистка в историята, която печели Олимпиадата и го направи по впечатляващ начин. Победи последователно Полона Херцог, Анастасия Павлюченкова, Гарбине Мугуруса, Лаура Зигемунд, Петра Квитова и Анджелик Кербер.
Така постави имено то си в престижната компания на Граф, Дженифър Каприати, Линдзи Девънпорт, Винъс Уилямс, Жустин Енен, Елена Дементиева и Серина Уилямс.
Финландският фантом
Пааво Нурми, известен и до днес с прякора си "Финландският фантом" или "Летящият финландец" е една от първите големи звезди на леката атлетика.
Той е първата голяма световна звезда в бяганията на средни и дълги разстояния, които са далеч от атракцията, която късите дисциплини предлагат на феновете.
Нурми се превръща в суператлет почти век преди светът да се възхищава на бегачи като Мо Фара, Елиуд Кипчоге или Хайле Гебреселасие.
Финландецът печели 12 олимпийски медала, чупи 22 световни рекорда, постига стотици победи и завинаги преобръща разбиранията в бягането с иновативната си тактика. В началото предизвиква иронични усмивки в публика и противници, бягайки с хронометър в ръка.
На база тренировките си обаче, той перфектно знае с какво темпо трябва да се движи във всеки един етап от състезанията.
Най-впечатляващото представяне на Пааво Нурми идва по време на Олимпиадата в Париж през 1924-а. Той печели всяко едно състезание, на което участва, завоювайки 5 златни медала. Финалите на 1500 и 5000 метра пък са в един и същи ден, само с два часа разлика помежду си.
Да подобриш рекорда с цели 55 сантиметра...
Състезателят на дълъг скок Боб Биймън влиза в историята с един единствен скок. През 1968 г в Мексико той подобрява световния рекорд с цели 55 сантиметра. При измерването на постижението му се оказва, че лентата на рулетката няма толкова деления. Стадионът притихва, а измерването продължава около 20 минути.
Боб се ражда в Ямайка, криминалният район на Ню Йорк. През цялото си детство живее сред местни бандити и търговци на наркотици. Рядко посещава училище, а веднъж бие учителя си. Изпращат го в специално училище за "трудни" деца. По време на час по физическо е забелян от треньора Лари Елис. Това е моментът в който той попада в спорта.
Прогресира много бързо и стига до националния отбор на САЩ. Обира всички медали от националните първенства на дълъг и троен скок, а през 1967 г печели сребро на Панамериканските игри.
8.90 метра показва измерването - нещо изумително за времето си. Никога разликата в рекордите не е била повече от 15 см в историята на леката атлетика, а този подобрява предишния с 55 см. След Олимпиадата правят подробен анализ на скока на Биймън и установяват, че той е летял на височина от 1,58 м.
Световният му рекорд оцеля 23 години преди да бъде подобрен от Майк Пауъл, който скочи с 5 сантиметра повече.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}