0
29
Момчето се завърна в ЦСКА. Сега малкият Спас от село Ключ изглежда пораснал. Явно провалът в Турция и времето без футбол са го променили. Новият Делев е готов на всичко, за да стане отново онази голяма фигура, която бе в ЦСКА при Милен Радуканов. Какво преживя в Мерсин и след това, какъв е сега и докъде стигат амбициите му на Армията? Спас Делев разказа в интервю за „7 дни спорт“.
Спасе, до скоро завръщането ви в ЦСКА изглеждаше невъзможно, как се обърнаха нещата?
- Чак пък невъзможно?! Винаги съм се надявал...
Така твърдяха някои хора.
- За мен се изписаха какви ли не глупости. Но ето виждате - вече съм в ЦСКА. Много съм щастлив, че се завърнах в отбора. Мисля, че това беше най-правилното решение за мен.
Как се стигна до преговорите, кой се свърза с вас?
- Първо от ЦСКА ми се обадиха. По същото време обаче имаше интерес и от други отбори. Моят мениджър ми казваше, че има добри оферти. Стана така, че се проточиха твърде много нещата, нямаше къде да отида и дълго време стоях без отбор. Искаха да ходя на проби... В крайна сметка един ден седнахме с ЦСКА, аз нямах никакви претенции и се разбрахме.
Вярно ли е, че накрая баща ви е влязъл в ролята на мениджър и е разговарял с Георги Илиев?
- Ами да, говориха по телефона, разбраха се. Татко ми винаги е искал да играя в ЦСКА, защото е голям цесекар. И той, като мен сега, е много радостен.
На Армията мислят, че имате лоши съветници. Визират най-вече мениджъра ви Николай Жейнов.
- Не знам за лоши съветници. Аз си подбирам внимателно хората, които са около мен. Чувствам ги близки и добри, щом им се доверих и ги допуснах до себе си. Могат да ми бъдат от полза с добри съвети.
Как преживя тези десетина месеца без футбол?
- Много трудно. Просто, ако знаех, че така ще се развият нещата, изобщо нямаше да разтрогвам с Мерсин. Напуснах Турция с идеята по-бързо да си намеря нов отбор и отново да играя, а тези десет месеца... не искам да се връщам назад, не искам и да си помислям вече за този период. Защото много е тежко да не играеш, а футболът да ти е в кръвта, да е твоят живот. На никого не го пожелавам.
Кое ви помогна най-много в този период?
- Семейството, близките ми хора. Те не ме оставиха и ми помогнаха много с подкрепата си.
Как се чувствате физически след толкова време извън терена?
- Изкарах 14 дни в Турция при втория лагер на ЦСКА. Отначало ми беше тежко, защото десет месеца са доста време. Вярно, постоянно играех с приятели, събирахме се на стадиона в Петрич. Отделно си тренирах сам, тичах, ходех на фитнес. Но разбира се, не е като да си с отбор. След тези 14 дни малко по малко влизам в ритъм и се надявам колкото може по-скоро да си върна формата от преди две години, когато имах доста силни мачове.
Как мислите, какво ви трябва в момента, за да бъдете голяма фигура в ЦСКА както преди?
- Може би помощта на отбора, добрият колектив, който има в момента. Мисля, че сме способни да побеждаваме, а с победите се надявам и аз да вървя нагоре. И най-вече зависи от мен самия, естествено, от труда и старанието.
Най-силният Спас видяхме в силния отбор на Милен Радуканов. Тимът на Йешич има ли такъв потенциал?
- Наистина при г-н Радуканов играхме много силен футбол. Имаше класни футболисти като Зику, Платини, Мораеш. Сега ЦСКА също има отбор, добри момчета, хубав колектив. Можем да постигнем много. И за купата, а и не сме се отказали да се борим за титлата. Ще се борим до край със сигурност. И мисля, че можем, не сме толкова далеч. Ако сме едно цяло, както казва треньорът, ако се подкрепяме и си помагаме, нещата ще се получат.
А конкурентите, тях броите ли ги?
- Е, ясно е, че те трябва да губят, ние да печелим. Надявам се точно така да стане тази пролет.
Радуканов се завърна на Армията, макар и не на щат, чували ли сте се?
- Ами все още не сме, но има време.
А Миодраг Йешич? Как ви се струва, що за треньор и човек е?
- Чувал съм от хора, че е добър треньор. И до момента от това, което виждам в работата му, мога да го потвърдя. Много държи на футболистите, а това е много важно. Във всяка тренировка обръща внимание на всеки, напътства ни, обяснява на какво трябва да се наблегне. Лично на мен тренировките ми допадат, интересни са. И не на последно място личи, че Йешич работи с голяма любов в ЦСКА.
Много се шуми около Игнасио Варела. Бяхте по-близо до него на лагера в Турция, какво ще кажете за него?
- Да, да, пътувахме заедно, а в хотела бяхме в една стая. Първите ми впечатления са много добри. Свястно момче, видях, че е отличен професионалист. И очевидно има качества.
Разкажете за живота си в Турция.
- Никак не ми беше леко там. Това ми беше първото излизане от България. Обстановката е различна, но животът беше еднообразен. Всеки ден едно и също. Тренираш, ядеш и спиш - това е, нищо друго.
Къде живеехте?
- Бяха ми казали, че ще ми осигурят жилище, къща в града. Обещаха ми и кола. Но не получих нито едното, нито другото. Наложи се да живея на стадиона. В хотелската база, където са терените за тренировка. Бях там постоянно, без превоз, нямаше къде да ходя. Иначе като сгради, като облик Мерсин е хубав град.
Нямаше ли някой в отбора, който да ви помогне в адаптацията?
- Честно казано, в отбора наистина имаше доста добри момчета. Имаше колектив и може би на това се дължаха победите ни, особено тези над по-големите отбори в първенството, които изненадваха хората. Осигуриха ми преводач, който беше по всяко време на мое разположение. Това донякъде ми помогна. Но като цяло беше трудно. Този опит ме научи, че за да успееш, трябва да свикваш с всякакви условия.
С какво се хранеше?
- С каквото ми дадат от клуба. В базата се хранех - имаше закуска, обяд, вечеря. Нямаше нещо специално. Може би тяхната баклава, наистина е вкусна.
Като изключим битовите проблеми, защо в крайна сметка не се получиха нещата в Мерсин?
- По мое време в клуба имаше доста проблеми. Мерсин беше новак в елита на Турция и се твърдеше, че е амбициозен отбор. Но нещата им не се получават. Доколкото знам, и в момента са в лошо положение. Най-вече откъм пари. Когато бях в отбора, постоянно се бавеха заплатите, обещаните премии. Стигна се до там да не тренираме, дори бойкотирахме.