Момчето се завърна в ЦСКА. Сега малкият Спас от село Ключ изглежда пораснал. Явно провалът в Турция и времето без футбол са го променили. Новият Делев е готов на всичко, за да стане отново онази голяма фигура, която бе в ЦСКА при Ми­лен Радуканов. Какво преживя в Мерсин и след това, какъв е сега и докъде стигат амбициите му на Армията? Спас Делев разказа в интервю за „7 дни спорт“. Спасе, до скоро завръщането ви в ЦСКА изглеждаше невъзможно, как се обърнаха нещата? - Чак пък невъзмож­но?! Винаги съм се надявал... Така твърдяха ня­кои хора. - За мен се изписаха какви ли не глупости. Но ето виждате - вече съм в ЦСКА. Много съм щастлив, че се за­върнах в отбора. Ми­сля, че това беше най-правилното решение за мен. Как се стигна до преговорите, кой се свърза с вас? - Първо от ЦСКА ми се обадиха. По същото време обаче имаше ин­терес и от други отбо­ри. Моят мениджър ми казваше, че има добри оферти. Стана така, че се проточиха твърде много нещата, нямаше къде да отида и дълго време стоях без отбор. Искаха да ходя на про­би... В крайна сметка един ден седнахме с ЦСКА, аз нямах ни­какви претенции и се разбрахме. Вярно ли е, че на­края баща ви е вля­зъл в ролята на мени­джър и е разговарял с Георги Илиев? - Ами да, говориха по телефона, разбраха се. Татко ми винаги е искал да играя в ЦСКА, защото е голям цесекар. И той, като мен сега, е много радостен. На Армията ми­слят, че имате лоши съветници. Визират най-вече мениджъра ви Николай Жейнов. - Не знам за лоши съ­ветници. Аз си подби­рам внимателно хората, които са около мен. Чувствам ги близки и добри, щом им се до­верих и ги допуснах до себе си. Могат да ми бъдат от полза с добри съвети. Как преживя тези десетина месеца без футбол? - Много трудно. Просто, ако знаех, че така ще се развият не­щата, изобщо нямаше да разтрогвам с Мер­син. Напуснах Турция с идеята по-бързо да си намеря нов отбор и отново да играя, а тези десет месеца... не искам да се връщам назад, не искам и да си помислям вече за този период. За­щото много е тежко да не играеш, а футболът да ти е в кръвта, да е твоят живот. На никого не го пожелавам. Кое ви помогна най-много в този пе­риод? - Семейството, близ­ките ми хора. Те не ме оставиха и ми помогна­ха много с подкрепата си. Как се чувства­те физически след толкова време извън терена? - Изкарах 14 дни в Турция при втория ла­гер на ЦСКА. Отначало ми беше тежко, защото десет месеца са доста време. Вярно, постоян­но играех с приятели, събирахме се на стади­она в Петрич. Отделно си тренирах сам, тичах, ходех на фитнес. Но разбира се, не е като да си с отбор. След тези 14 дни малко по малко влизам в ритъм и се надявам колкото може по-скоро да си върна формата от преди две години, когато имах доста силни мачове. Как мислите, как­во ви трябва в момен­та, за да бъдете голя­ма фигура в ЦСКА както преди? - Може би помощта на отбора, добрият ко­лектив, който има в момента. Мисля, че сме способни да побежда­ваме, а с победите се надявам и аз да вър­вя нагоре. И най-вече зависи от мен самия, естествено, от труда и старанието. Най-силният Спас видяхме в силния от­бор на Милен Радука­нов. Тимът на Йешич има ли такъв потен­циал? - Наистина при г-н Ра­дуканов играхме много силен футбол. Има­ше класни футболисти като Зику, Платини, Мораеш. Сега ЦСКА също има отбор, до­бри момчета, хубав колектив. Можем да постигнем много. И за купата, а и не сме се отказали да се борим за титлата. Ще се борим до край със сигурност. И мисля, че можем, не сме толкова далеч. Ако сме едно цяло, както казва треньорът, ако се подкрепяме и си по­магаме, нещата ще се получат. А конкурентите, тях броите ли ги? - Е, ясно е, че те трябва да губят, ние да печелим. Надявам се точно така да стане тази пролет. Радуканов се за­върна на Армията, макар и не на щат, чували ли сте се? - Ами все още не сме, но има време. А Миодраг Йешич? Как ви се струва, що за треньор и човек е? - Чувал съм от хора, че е добър треньор. И до момента от това, ко­ето виждам в работата му, мога да го потвър­дя. Много държи на футболистите, а това е много важно. Във всяка тренировка обръ­ща внимание на всеки, напътства ни, обяс­нява на какво трябва да се наблегне. Лично на мен тренировките ми допадат, интересни са. И не на последно място личи, че Йешич работи с голяма любов в ЦСКА. Много се шуми около Игнасио Варе­ла. Бяхте по-близо до него на лагера в Тур­ция, какво ще кажете за него? - Да, да, пътувахме заедно, а в хотела бя­хме в една стая. Пър­вите ми впечатления са много добри. Свяст­но момче, видях, че е отличен професиона­лист. И очевидно има качества. Разкажете за жи­вота си в Турция. - Никак не ми беше леко там. Това ми беше първото излизане от България. Обстановка­та е различна, но живо­тът беше еднообразен. Всеки ден едно и също. Тренираш, ядеш и спиш - това е, нищо друго. Къде живеехте? - Бяха ми казали, че ще ми осигурят жили­ще, къща в града. Обе­щаха ми и кола. Но не получих нито едното, нито другото. Наложи се да живея на стади­она. В хотелската база, където са терените за тренировка. Бях там постоянно, без превоз, нямаше къде да ходя. Иначе като сгради, като облик Мерсин е хубав град. Нямаше ли някой в отбора, който да ви помогне в адаптаци­ята? - Честно казано, в отбора наистина имаше доста добри момчета. Имаше колектив и може би на това се дължаха победите ни, особено тези над по-големите отбори в първенство­то, които изненадваха хората. Осигуриха ми преводач, който беше по всяко време на мое разположение. Това до­някъде ми помогна. Но като цяло беше трудно. Този опит ме научи, че за да успееш, трябва да свикваш с всякакви условия. С какво се хране­ше? - С каквото ми дадат от клуба. В базата се хранех - имаше за­куска, обяд, вечеря. Нямаше нещо специ­ално. Може би тяхната баклава, наистина е вкусна. Като изключим битовите проблеми, защо в крайна сметка не се получиха неща­та в Мерсин? - По мое време в клу­ба имаше доста про­блеми. Мерсин беше новак в елита на Турция и се твърдеше, че е амбициозен отбор. Но нещата им не се полу­чават. Доколкото знам, и в момента са в лошо положение. Най-вече откъм пари. Когато бях в отбора, постоянно се бавеха заплатите, обе­щаните премии. Стигна се до там да не трени­раме, дори бойкотирах­ме.