- Г-н Димитров, хареса ли ви изминалият шампионат?
- Няма да е коректно да говоря категорично, защото гледах половината от пролетния полусезон. Генерални оценки трудно мога да направя, така че може да ме питате въз основа на видяното от средата на пролетния полусезон.
- Да разбирам ли тогава, че не сте информиран за състоянието на отборите от първата част на сезона?
- Не, имам приятели, с които разговарям за българския футбол, които са навътре в нещата. Естествено, когато намеря време, гледам някой и друг мач, но понеже ме питате за общ анализ, затова казвам, че няма да е коректно да обобщавам наизуст с готови фрази. Не съм такъв тип човек.
- Добре, а от това, което видяхте през пролетта, какво ви хареса и какво не?
- Няма да кажа нищо ново. На българския футбол му липсва класа, за мен лично нещата вървят надолу, колкото и на много хора да им се иска да е обратното. Съгласен съм, че тази година шампионатът е по-интересен и завързан от минали години, но това не значи, че качеството е по-високо. За да се стигне дотук, вина имат водещите отбори, финансовият недоимък оказа влияние върху тях и представянето им в "А" група. Липсата на селекция си казва думата. Съответно този момент води до отслабването на грандовете и затова станахме свидетели на много изненади през това първенство.
- В какъв аспект футболът ни върви надолу?
- Във всякакъв. В организационен план най-вече, което е основното. Нито един отбор в България не разполага с подходящи условия за развитие на футбола с изключение на Черноморец. Черноморец е бялата лястовица в българския футбол. Всички останали са много далеч от истината. Терените и школите са на ниско ниво, съответно не може да очакваме след време да излезе някой талант, както преди се появяваха всяка година.
- А кои са виновниците?
- Виновните сме всички ние, които се занимаваме с български футбол. В това число броя и себе си. Проблемът е, че хората у нас не обичат да им се казва истината. Те искат да чуят това, което ще им хареса, независимо дали е за добро или за лошо. Така е в повечето сфери, така е и във футбола. В момента нахвърлям само на прима виста нещата в организационен план, но не ми се иска да започвам да говоря за самия футбол...
- Почнете, пък да видим докъде ще стигнете...
- (Смее се.) Няма смисъл, а и ще отнеме часове и дни, докато обяснявам. Но само ще кажа, че нещото, което се набива на пръв поглед на очи у един човек, който се занимава с футбол, е нивото на футболистите. Говоря за физическата, техническата и тактическата подготовка. Много от тях не са наясно дори с "А"-то и "Б"-то във футбола, така че оттук насетне няма смисъл да говорим повече.
- Станимир Стоилов също е на вашето мнение, да не би да сте се наговорили какво да приказвате?
- Не, не е нужно. С Мъри се познаваме доста добре, той е от малкото хора, които назовават нещата с истинските им имена. За съжаление обаче такива като него и мен не са особено долюбвани. Аз не мога да прикривам проблемите в българския футбол, когато те са налице. И това не е, защото просто ми се говори, за да се правя на интересен, а защото ми пука за футбола у нас.
- Чувствате ли се недооценен в България?
- Не бих казал недооценен. Водил съм много отбори, постигнал съм успехи тук, но в България завистта у хората преобладава. Тя съсипва футбола ни. Не се оплаквам, не искам да ме обичат. Аз от 2 години съм в чужбина, но си говорим с един определен кръг от приятели, които са на моето мнение. У нас, който тръгне да прави нещо хубаво, веднага го атакуват подмолно, защото му завиждат.
- Защо клубовете у нас не следват примера на Черноморец? финансовата криза не е ли малко преувеличена според вас?
- Да ви кажа честно, не съм се замислял над това. Не искам да се бъркам в работата на клубовете и президентите, всеки сам решава за себе си, но Черноморец е еталон за това как трябва да функционира един отбор. Аз, когато се върнах в Бургас, не знаех къде се намирам. Нищо общо с това, което беше преди 2 години. Изтекоха ми очите от това, което видях, от това, което е направено в Черноморец. Чувстваш се все едно си в европейски отбор. Да ти е кеф да работиш. Разговарях с помощниците, с футболистите, нито един не се оплака. Всеки ми казваше "Тренер, тук е страхотно". Митко Събев прави много за футбола. Вярно, разполага с финанси, но не е само това. Когато имаш желание и сърце да правиш нещо, рано или късно береш плодовете на труда си. Може би именно желанието липсва на останалите футболни президенти.
- Досега говорихме предимно за негативите, все пак има ли нещо, което да ви се е понравило през пролетта?
- Колкото и неочаквано да звучи от моята уста (смее се), нивото на съдийството е доста по-добро спрямо предишното. Това се дължи може би донякъде на нестабилното финансово положение в отборите. Няма го този натиск върху тях. Винаги съм казвал, че у нас съдиите, ако искат, могат да свирят по правилата. Някои от тях, ако не бяха корумпирани, щяха да стигнат доста далеч в съдийството.
- Феърплей имаше ли?
- Нека, когато говорим за феърплей, думата да се прилага от първия до последния мач. В последните кръгове станахме свидетели на, меко казано, съмнителни мачове. Това е отговорът ми на въпроса.
- Кажете нещо за треньорите. Кой ви направи най-силно впечатление?
- У нас специалисти има, противно на мнението, че трябват чужденци за водещите отбори, както и за националния отбор. Илиан Илиев и Тони Велков се справиха добре през шампионата. Те са млади специалисти. Лошото е, че, живот и здраве, когато постигнат нещо по-голямо, да речем над средното ниво, веднага ще почнат да ги плюят. В това съм убеден просто защото манталитетът ни е такъв.
- Колко по-напред са отборите в Саудитска Арабия от нас?
- О, няма смисъл да говорим. Там се изливат много пари във футбола, така че е излишно да говорим. Стига само да обиколиш базата на даден тим, и ти става ясно за какво става дума. Привличат се само чужди треньори, едни от най-добрите, доказани имена. Това важи и за школата. Случайно там не може да попаднеш. Пожелавам си някой ден в България нивото да е същото като в Саудитска Арабия.