17-11-2017 20-11-2018

Иво Бързаков: Мисията на спортиста е изпълнена, ако накара поне едно дете да се влюби в спорта

Водещият на обзорно предаване "Днес с Уефа Евро 2020" пред Dir.bg

17:00 | 8 юли 2021 3 3048 Снимка: БНТ

Иво Бързаков е едно от младите лица в спортната редакция на БНТ. Едва на 28 години той има сериозен 10-годишен опит като спортен журналист. От няколко години е спортен репортер и футболен коментатор в ефира на обществената телевизията, а от 11 юни води обедното обзорно предаване "Днес с Уефа Евро 2020".

Кой е Иво Бързаков, когото зрителите не познават?

Не съм много по-различен от този, когото хората могат да видят на ефир. Определям себе си с една дума - свободен. Това ме описва най-добре. Точно такъв съм - човек, който обича да се смее и да кара околните да го правят. Да, разбира се, в ефир хората могат да ме видят в една светлина, която по-трудно приятелите ми виждат в ежедневието.

С какво спортът те запали и кои са коментаторите, които приемаш като свои примери в българския телевизионен ефир?

За мен безспорният номер 1 е Борис Касабов. Той е "институция" в професията. От по-младото поколение ме респектира работата на моя добър приятел Илиян Енев, на Георги Драгоев, Боби Борисов, както и Георги Попвасилев, който e уникално атрактивен и непоправим стил на коментиране. Харесвах и Алекси Сокачев, който остана във футболните среди, но под друга форма. Тук говорим за коментатори, но като присъствие на екран и стил на водене - Деян Веселинов.

Как започна всичко? Ще ви разкажа първия ми досег със спорта. Баща ми и един съсед ме заведоха на един мач. Бях на около 6 години. По онова време всеки знае, че беше уникално трудно да се сдобиете с маркови маратонки. Става въпрос по-точно за една немска компания за спортни стоки. Съседът ни се похвали на баща ми как си е купил, а след това беше говорил с някакъв човек, който го разпитва за маратонките. Отидохме на мача и по някое време той изчезна от хоризонта. Имаше толкова много хора, че се наложи баща ми да ме вдигне на рамене, а след това някой се провикна и започнаха да ме подхвърлят по главите на хората, докато не се озовах над оградата и вътре на стадиона до полицията. След това тълпата падна, а малко по-късно баща ми ме взе от полицая на входа. Помня, че стояхме на пътеката и в този момент дойде нашият съсед - Жоро, който сочейки към краката си каза - "Откраднаха ми маратонките!". И до ден днешен не мога да спра да се смея, сещайки се, как беше по чисто бели чорапи.

Снимка: БНТ

Как стана спортен журналист?

Връщате ме преди 10 години, когато бях на 18. Тогава започна всичко. Още не бях завършил средното си образование, когато получих възможност да отида във вестник "Тема Спорт", където отразявах българското първенство. Работех с изключителни хора - не само като професионалисти, но и като личности. Вестникарската школа е просто безупречна в подготовката на един млад журналист. Много истински хора, а за мен това е най-важното от всичко. След това работих в Нова телевизия, където имах възможност да коментирам мачове от българското първенство и да бъда репортер. Благодарен съм на екипа за получената възможност и ако трябва на един определен човек да отдам значимото - то това е Димитър Сарджев, който ми помогна да се чувствам по-комфортно пред камерата. Имах прекрасни моменти. Но работата ми в Нова ми даде възможност да се запозная с няколко момчета, които реално са най-добрите ми приятели. По-късно опитах и вкуса на испанското първенство, като получих възможност да го коментирам.

Има ли спорт, който те привлича повече и коментираш с най-голямо удоволствие?

Определено няма спорт, който да искам да коментирам повече от футбол. Но съм голям фен на Формула 1.

Къде откриваш повече себе си - като коментатор или като телевизионен водещ?

Сякаш най-много откривам себе си като репортер, защото обичам да бъда на терен и да имам директен контакт с хората.

Работата ти изисква висока концентрация по време на ефир и постоянно подготовка преди това. Кога намираш време за себе си и как си почиваш най-ефективно?

Определено е необходима концентрация по време на работа, независимо в каква сфера работиш. Истината е, че винаги трябва да правим така, че ние да сме приоритет в живота си. Така, че постоянно намирам време на себе си. Колкото до това, как си почивам най-ефективно - на първо място е времето прекарано с приятели. Независимо къде сме и какво правим, това е - смехът и спомените, които правим заедно.

Иначе обичам да ходя в планината, да чета поезия, да пиша поезия. И за да съм по-конкретен ще цитирам моя любима фраза на Никълъс Спаркс "ако някой направи нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец". Това обичам да правя.

Кое първенство ти харесва да коментираш най-много?

Категорично и без замисляне - българското. За мен то винаги ще бъде на първо място. Да, разбира се, всеки който разбира поне малко от футбол е наясно, че нивото не е високо и отдавна не диктуваме модата или не сме близо до нея. Но когато аз започнах да гледам сериозно футбол имаше големи футболисти и това ме плени. Един по-специално - Емил Гъргоров. Истински магьосник. Когато бях малък много исках да имам негова фланелка. Спомням си как го гледах след един мач все едно е Бог. Обещаха ми да ми даде - баща ми и един негов колега, който бе по-близък с него. Така и не я получих тогава. 20 години по-късно мечтата ми стана реалност. За съжаление в момента няма такива фигури в българския футбол, които да карат децата да се запалят по играта. Иначе Бекъм беше първият ми голям любимец. Помня как, докато играехме в училище казвах "Аз ще съм Бекъм!", а друг искаше да е Зидан. Имаше цяла плеяда футболисти от друга категория. Мисля, че мисията ти на професионален спортист е изпълнена, ако си успял да накараш поне едно дете да се влюби в даден спорт.

ИЗБРАНО