"Как е възможно най-бързият човек на планетата да е бял?"

"В душата си съм по черен и от теб."

Зададеният въпрос е от боксовата легенда Мохамед Али, а отговорът е от неговия събеседник, с когото се среща в Калифорния - спринтьора Пиетро Менеа. През изминалия месец се навършиха 10 години от смъртта на италианеца, който има запазено място в пантеона на легендите в леката атлетика.

Расизмът няма никакво място в спорта, но въпросът е ясен. Връзката между цвета на кожата и тичането на най-високо ниво - също. В спринтовите дисциплини тъмнокожите имат своето генетично предимство, тъй като техните мускулни влакна се съкращават по-бързо. Това не винаги е от най-голямо значение, но статистиката го е доказала в последните десетилетия. Доминацията на тъмнокожи спринтьори рядко е нарушавана.

В момента в световната атлетика рекордите във всички спринтови дисциплини се държат от тъмнокожи мъже, като изключение правят само 400-те метра с препятствия, където безапелационен крал е норвежецът Карстен Вархолм.

Снимка: Getty Images

В края на 70-те години един друг бял спринтьор изумява световния спорт със скоростта си, но в далеч "по-черна" дисциплина - спринта на 200 метра. През 1979-а италианецът Пиетро Менеа подобрява рекорда по време на Универсиадата в Мексико Сити. Тогава той печели състезанието с време от 19.72 секунди, зачерквайки върховото постижение на американеца Томи Смит от 1968 година, постигнато в същия град.

На Олимпиадата в Мексико триумфът на Смит е определен като демонстрация на така наречения "Black Power" или "черната сила", след като победителят и бронзовият медалист Джон Карлос вдигат юмрук по-време на награждаването.

За легендарния статут на рекорда на Менеа свидетелства фактът, че той оцелява в продължение на следващите 17 години. Подобрява го Майкъл Джонсън със своите 19.66 секунди на олимпийските квалификации в САЩ. Тексасецът след това го сваля и на 19.32 секунди преди да се появи феноменът Юсейн Болт и да стане последният рекордьор със златото си в Пекин през 2008-а. Тогава ямайската Светкавица закова хронометъра на 19.19 секунди. Постижението на Менеа е последният световен рекорд, поставен от европеец, в тази дисциплина.

На Олимпиадата в Москва през 1980-а очакванията към Менеа са големи, но той стартира финала в периферния осми коридор. Печели пред шотландеца Адам Уелс само с две стотни, след като прави изумителен спринт във вторите 100 метра.

На кралската дисциплина от 100-те метра Уелс триумфира, а Менеа не успява да се класира на финала. Оттогава само един спринтьор без африкански корени успя да достигне такъв олимпийски финал - китаецът Су Бинтян в Токио преди три години.

Менеа се явява на общо пет олимпиади, като последната е през 1980-а. Печели бронзови медали в Мюнхен (на 200 метра) и Москва (4x400 метра), а освен това е четирикратен европейски шампион. Спортното му дълголетие е необичайно за един спринтьор.

Постига го чрез специфични тренировки, които включват работа с гумен ластик. Приспособлението се слага на задните части и той се изтегля до позиция на краен разтег. Последвалото изстрелване носи мускулна памет за експлозивен старт в състезанията. Техниката за първи път се използва от съветския спринтьор Валерий Борзов, но не е ясно дали е взаимствана или треньорът на Менеа Карло Витори сам е стигнал до прозрението.

Снимка: Getty Images

Италианецът обаче не може да се нарече изцяло чист спортист. Сянка върху легендарния му статут хвърля признанието, че е използвал хормон на растежа по време на кариерата си. До 1989 година МОК не слага соматотропина в забранения списък и по времето на Менеа той е легален. Може би обаче цената, която Менеа плаща за него, е твърде голяма.

Няма как да сме сигурни, разбира се, каква е причината той да се разболее от рак на панкреаса. На 21 март 2013-а коварната болест го погуби и той си отиде от света едва на 60-годишна възраст. Менеа е член на Европейския парламент в Брюксел от 1999 до 2004 година и една от най-важните му инициативи е да лобира за независим допинг контрол в спорта.

Фантастичните му спортни постижения го направиха една от най-обичаните фигури в Италия и член на Залата на славата на местната федерация.

Освен това лекоатлетическият стадион "Дел Марми" в Рим беше прекръстен на негово име, както и високоскоростният влак "Фречароса", който влезе в употреба през 2014-а.

Едно е сигурно - Пиетро Менеа остава като флаг на италианската спортна култура и европейския "бял" спринт, който все по-рядко надделява на големи първенства.