17-11-2017 20-11-2018

Чужденците начело на България: От австрийския герой на аншлуса, до немската легенда Матеус

Младен Кръстаич е чужденец под фаталния №13

09:56 | 23 юли 2022 8 2682 Снимка: Getty images

Националният ни отбор по футбол си има нов селекционер - сърбинът Младен Кръстаич, който официално бе представен на поста.

Името му се завъртя като сигурен нов селекционер в последните седмици, а с подписването на договора си 48-годишният сърбин се превърна в 13-ия чужденец, който ще застане начело на България и едва втория в новата ни футболна история.

Той е и първи на поста от балканска страна, а именно близкият манталитет, липсата на езикова бариера и желанието да се внедри чужд за футбола ни човек, бяха основните мотиви за назначението му, посочени от Борислав Михайлов.

За последните 56 години Кръстаич ще е едва вторият чужденец начело на България, а надеждите ни са, че извелият Сърбия до Мондиал 2018 специалист, ще се окаже нужната промяна, от която представителният ни тим има нужда.

Макар да е популярно име на регионално ниво, както и за феновете на Бундеслигата със своите над 300 мача за Вердер (Бремен) и Шалке, Кръстаич не мoже да се сравнява по кариера на терена с единственият друг чужденец, водил България през този над половин век.

Това бе световният шампион и рекордьор по мачове за Германия - Лотар Матеус, който сложи край на треньорските си опити именно като национален селекционер на България.

Макар и невероятен играч на терена, той нямаше особени успехи край тъчлинията, а престоят му като наш селекционер не завърши по най-приятния начин.

След 10 мача, само три от които спечелени, той бе освободен, а в интервю година след раздлялата, Лотар Матеус не се изказа ласкаво за престоя си у нас.

Той определи този период за най-голямото си футболно разочарование. Отправи критики към българските футболисти и тяхното отношение към играта, критики към Михайлов, критики към хората около него, а не на последно място намекна за две съмнителни контроли.

Прословутата проверка срещу Естония, която дори и ФИФА определи като манипулирана, както и приятелски мач срещу Саудитска Арабия.

Снимка: Getty images

Изхождайки от oпита с Матеус, чуждестранните треньори не се оказват оптимален вариант, но и неговите български наследници в следващите години нямаха много по-различна съдба.

Но преди 1966-а това не е точно така, а дори и първият национален селекционер на България е чужденец.

Това е австриецът Леополд Нич, който едва на 26 години пристига в България. Случва се през 1923-а, когато футболният ни съюз е създаден, а първата задача е сформирането на национален тим, който да ни представлява на Олимпиадата в Париж следващата година.

Така у нас се озовава младият Нич, който обаче има богат опит като една от първияте звезди на австрийския футбол и Рапид, а за националния си тим той има 35 двубоя.

Съвсем логично е, че по това време у нас няма подготвени специалисти на международно ниво, а Нич начело отборът ни губи от родината му Австрия с 0:6 в първия ни мач в историята.

Това се случва на 21 май 1924-а. Седмица по-късно в Париж участваме на Олимпиадата, където Ирландия ни побеждава с 1:0, а на връщане от френската столица, селекционерът Нич влиза в игра за България при един неофициален мач срещу немския Карлсруе.

Той така и не продължава с отбора към София, а впоследствие се превръща в истинска легенда, а като треньор на своя Рапид печели Купа и титла на Германия след аншлуса на Третия райх. С тази титла на австрийски тим в немския шампионат и до днес първият ни национален селекционер е истинска легенда на спорта в родината си.

На поста го наследява сънародникът му Вили Стейскал, който до този момент е бил начело на столичния Славия и добре познава зараждащия се организиран футбол у нас. Задържа се на поста две години, преди да бъде заменен от първия ни българин селекционер - Павел Грозданов.

Между 1930-а и 1935-а България сменя още трима чужденци на поста, като това са унгарците Карл Немеш и Карол Фогъл, както и немецът Ото Файст.

Немеш продължава връзката с Рапид. Роденият в Австроунгария етнически унгарец води България само в един мач - реми 2:2 срещу Югославия.

На поста той е заменен от немският специалист и лекоатлет Ото Файст. Той води България през цялата 1931-а, като ни извежда до трофей в Балканската купа, където за месец бием Турция, Югославия и Гърция.

Години по-късно в разгара на нацисткия режим - Файст, който е яростен подръжник на Хитлер, печели три титли на Германия с Шалке, а за онези времена все още се носят недоказани легенди, че именно "миньорите" са били любимият тим на Фюрера.

Вероятно заради успехите, които жънат точно в този период. Първият селекционер, донесъл ни успех сам се записва в армията и се бие в Полша, където е пленен, а по-късно умира от тиф. Освен трите спечелени титли с Шалке, той има и загубен финал, който по ирония на съдбата е именно през 1941 срещу първия ни селекционер Леополд Нич и неговия Рапид.

През 1934-а, когато България стартира в първите в историята квалификации за Световно първенство, за селекционер е поканен легендарният унгарски футболист Карол Фогъл. Под негово ръководство обаче падаме два пъти с по 1:4 от родината му и веднъж с 1:6 от Австрия, след кеото той е освободен.

Три години по-късно за следващите квалификации отново използваме същата тактика, да викнем треньор от страна, срещу която играем. Това е чехът Станислав Томс, който обещава да спре своята Чехословакия, но след 1:1 в София, губим със срамното 0:6 в Прага.

В разгара на войната още един австриец в лицето на Франц Колер застава начело на България, но след две загубени контроли бързо освобождава поста.

След войната и с промяната на политическата обстановка, българите стават предпочитан вариант за поста.

През 1948-а за една контрола селекционер е унгарският треньор на Левски - Режо Шомлай, а неговият сънародник Андро Хойду води отбора ни в няколко контроли месеци по-късно.

Първото ни участие на голям форум идва с роден наставник в лицето на Георги Пачеджиев на Мондиал 1962-а, но след шампионата на поста е назначен унгарецът Бела Волентик.

Няколкократен шампион на Унгария и Швейцария, който обаче се проваля в мисията си да ни класира за Евро 1964. Той бързо напуска, а впоследствие играе финал за КНК с тима на МТК Будапеща.

И така се стига до назначение от световно ниво за онова време в лицето на чеха Рудолф Витлачил.

Само преди две години той е извел Чехословакия до световен финал, а България кани актуалния вицешампион на света да ни класира за Мондиала в родината на футбола Англия.

И Витлачил, който съвместява длъжността с треньор на Левски, изпълнява своята задача. Страната ни отива на Световно първенство, а с иновативните, за времето си приемани като много странни методи, чехът и до днес се смята за един от може би най-важните чужденци, докосвали се до футбола ни.

След него идва дълъг период от над половин век, в който на поста ни са само българи.

Сега е ред на Младен Кръстаич, който на практика поема отбора в най-лошото му състояние от Втората световна война насам.

Трудно е да повярваме, че по-зле може да стане, заради което надеждите са, че Кръстаич ще свърши добра работа, с която да покаже, че и чужденци могат да бъдат успешни селекционери на Бъглария.